библия за младежи - Новият Завет - Прахристиянската Църква

Второто мисионерско пътуване на Павел

Историята на Спасението

Второто мисионерско пътуване на Павел

От Антиохия Павел и Варнава се завърнаха преждевременно в Йерусалим. Там съборът на апостолите и презвитерите се опитваше да разреши един въпрос, който много затрудняваше общността в Галация – дали езичниците трябва първо да станат евреи, за да могат след това да станат християни. Пред Събора на апостолите в Йерусалим Павел и някои други уверяваха, че езичниците могат направо да станат християни. Така беше разрешен спорът дали християнството трябва да остане еврейска секта или трябва според желанието на Исус Христос да стане вяра на целия свят. След като всички стигнаха до това решение, Павел и Варнава се върнаха в Антиохия, където продължиха да проповядват Божието слово.

След известно време Павел каза на Варнава: „Да тръгнем пак по всички градове, където проповядвахме словото на Господ, за да посетим нашите братя и да видим как са.“ Варнава предложи да вземат със себе си и Йоан, наричан Марко. Но Павел не считаше за достойно да вземат със себе си този, който се бе отделил от тях в Памфилия и не бе дошъл по работата, за която бяха пратени. От това се породи разпра. Така те се разделиха.

Варнава взе Марко и отплава за Кипър. А Павел избра Сила и след като братята го препоръчаха на Божията милост, тръгна на път. Минаваше през Сирия и Киликия и утвърждаваше църквите. После пристигна в Дервия и Листра.

Така преминаха Фригия и Галатия. Прекосиха Мисия и слязоха в Троада.

Като отплаваха от Троада, стигнаха направо в Самотраки. А на другия ден – в Неапол. Оттам отидоха във Филипи, където престояха няколко дни. В тази част на Македония той бе първият град на римската колония.

Веднъж, отивайки на молитва, те срещнаха една слугиня, която беше обзета от дух и можеше да предрича. С врачуването си докарваше голяма печалба на своите господари. Тя вървеше след тях и викаше: „Тия човеци са раби на Всевишния Бог и ни възвестяват път за спасение.“

Това тя правеше много дни наред. Отегчен, веднъж Павел се обърна и рече на духа: „В името на Исус Христос, заповядвам ти да излезеш от нея!“ И духът излезе веднага.

Господарите на слугинята, виждайки, че изчезва надеждата им за печалба, хванаха Павел и Сила и ги завлякоха на площада при началниците. Като ги доведоха пред воеводите, казаха: „Тия човеци са юдеи и бунтуват нашия град. Проповядват обичаи, които ние, римляните, не бива нито да приемаме, нито да изпълняваме.“ Тогава тълпата налетя върху апостолите.

 

Павел и Сила са хвърлени в затвора

После воеводите раздраха дрехите им и наредиха да ги бият с тояги. След като ги наложиха с много удари, хвърлиха ги в тъмницата. Заповядаха на тъмничаря добре да ги пази. Получавайки такава заповед, той ги хвърли във вътрешната тъмница и стегна нозете им в окови.

През нощта Павел и Сила се молеха и славеха Бог, а затворниците ги слушаха. Изведнъж стана голям трус, така че тъмничните основи се поклатиха. Всички врати се отвориха и оковите им се разкъсаха. Тъмничарят се събуди и видя, че вратите са отворени. Извади меч и поиска да се самоубие, защото мислеше, че затворниците са избягали. Но Павел викна с висок глас: „Не си прави нищо лошо, защото всички сме тук!“

Тогава тъмничарят поиска светлина, втурна се и разтреперан падна пред Павел и Сила. После ги изведе навън и попита: „Господари, какво трябва да правя, за да се спася?“

А те отговориха: „Вярвай в Господ Исус Христос и ще се спасиш ти и целият ти дом.“

После възвестиха Божието слово на него и на всички, които бяха в къщата му.

Тъмничарят ги прибра за през нощта, уми им раните и веднага се покръсти той и целият му дом. Сложи им трапеза и се радваше заедно със семейството си, задето повярва в Бог.

Когато се съмна, воеводите изпратиха градски служители, които казаха: „Пусни онези човеци.“ Тъмничарят съобщи на Павел: „Воеводите пратиха да ви освободим. Излезте и си идете с мир.“

Но Павел рече на служителите: „След като ни биха пред народа без съд и хвърлиха в тъмница нас, римските граждани, сега искат тайно да ни пуснат? Не, нека дойдат и ни изведат сами!“

Градските служители предадоха на воеводите тези думи. Като чуха, че апостолите са римски граждани, те се уплашиха. Дойдоха и им се извиниха. Изведоха ги и ги помолиха да напуснат града.

Павел и Сила излязоха от тъмницата и отидоха у Лидия, където се бяха събрали братята. Утешиха ги и си тръгнаха.

 

Павел е в Солун

Минаха през Анфипол и Аполония и дойдоха в Солун, където имаше юдейска синагога. По своя обичай Павел влезе при юдеите и три съботи подред им говореше от Писанията. Разясняваше им и доказваше, че Христос трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите и че Този Исус, за Когото им проповядва, е Христос.

Някои от тях повярваха и се присъединиха към Павел и Сила. Много от повярвалите бяха богобоязливи елини, а имаше и немалко видни жени.

Но неповярвалите юдеи, подтикнати от завист, извикаха няколко лоши човека от улицата. Те се събраха на тълпа, предизвикаха размирици и викаха: „Онези, които са разбунтували целия свят, са дошли и тук. Всички те постъпват против заповедите на кесаря и казват, че има друг цар – Исус!“ Така настроиха народа и градоначалниците.

 

Бягството от Берия

Братята веднага още през нощта отпратиха Павел и Сила в Берия. А те като пристигнаха, отидоха в юдейската синагога. Жителите на Берия бяха по-благородни от тези в Солун. Те приеха Божието слово с голямо усърдие и всекидневно проверяваха в Писанията дали това е така. И мнозина от видните елински жени и мъже повярваха.

Като узнаха, че Павел проповядвал Божието слово в Берия, солунските юдеи дойдоха и започнаха да бунтуват и смущават народа. Тогава братята веднага изпратиха Павел да отиде към морето. А Сила и Тимотей останаха там. Онези, които придружаваха Павел, го заведоха до Атина. Получиха от него заповед за Сила и Тимотей да дойдат бързо и тръгнаха обратно.

 

Павел е в Атина

Докато чакаше в Атина, Павел се възмущаваше духом, гледайки този град, изпълнен с идоли. Той беседваше всеки ден и с юдеите в синагогата, и с набожните хора, и с който се случеше на площада.

Някои епикурейски и стоически философи започнаха да се препират с него. Едни казваха: „Какво иска да каже тоя празнословец?“, а други: „Вижда се, той проповядва за чужди божества!“ Защото Павел им благовестеше за Исус и за възкресението.

Отведоха го в Ареопага и там го попитаха: „Можем ли да знаем какво е това ново учение, което проповядваш? Защото чуваме от теб нещо странно и искаме да знаем какво е то.“ А пък всички атиняни, както и чужденците, които живееха при тях, с нищо друго не обичаха да си прекарват времето така, както с това да говорят или слушат нещо ново.

Тогава Павел застана в средата на Ареопага и рече: „Мъже атиняни, по всичко виждам, че сте особено набожни. Като минавах и разглеждах светините ви, намерих и жертвеник, на който бе написано: „На незнайния Бог“. За Този, Когото вие, без да познавате, почитате, за Него аз ви проповядвам.

Бог, Който сътвори света и всичко в него, Той, Който е Господ на небето и земята, не живее в ръкотворни храмове, нито приема служение от човешки ръце, сякаш се нуждае от нещо, но Сам дава на всички живот и дихание. Той създаде целия човешки род от един човек. И отреди предопределени времена и граници на тяхното обитаване по цялото земно лице, за да търсят Господ и може би някак да Го усетят и намерят, макар Той и да не е далеч от всеки от нас.

Защото ние чрез Него живеем, движим се и съществуваме, както и някои от вашите стихотворци са казали: „От Него произлизаме.“ И така, произлизайки от Божия род, не бива да мислим, че Божеството прилича на злато, сребро или камък – на творба на човешкото изкуство и въображение.

Като презря времената на незнанието, сега Бог заповядва на всички човеци да се покаят. Защото определи ден, когато ще съди праведно целия свят чрез предопределения от Него Мъж, като даде уверение на всички с възкресението Му от мъртвите.“

Като чуха за „възкресение на мъртви“, едни се присмиваха, а други казваха: „Друг път ще те послушаме за това“. Така Павел си отиде оттам. Но някои се присъединиха към него и повярваха. Между тях бяха Дионисий Ареопагит, една жена на име Дамара и няколко други.

 

Павел е в Коринт

След това Павел замина от Атина и дойде в Коринт. Всяка събота той говореше в синагогата и убеждаваше юдеи и елини.

Когато Сила и Тимотей пристигнаха от Македония, Павел съвсем се бе посветил на свидетелстването пред юдеите, че Исус е Христос.

Началникът на синагогата Крист повярва в Господ заедно с целия си дом. И мнозина коринтяни, слушайки Павел, повярваха и се кръстиха. Той остана там година и шест месеца, проповядвайки Божието слово сред тях.

 

Послание до жителите на Солун

След като бяга в Коринт, Павел е много загрижен поради опасностите, които застрашават неговата мисия на север от Гърция. В едно от двете послания до жителите на Солун той споменава, че скоро ще им изпрати един от своите помощници, за да ги окуражи. От посланието, чиито откъси предлагаме тук, се вижда, че вестите, които по-късно Павел получава от Солун, са били добри. Първото послание до солуняни е най-старото запазено послание на апостол Павел. Написано е петдесет и първа година в Коринт.

„От Павел, Силуан и Тимотей до Солунската църква в името на Бог Отец и Господ Исус Христос. Благодатта и мирът да бъдат с вас.

Винаги благодарим на Бог за всички вас, като ви споменаваме в молитвите си и непрестанно си припомняме делото на вашата вяра, труда на вашата любов и търпението на надеждата ви в нашия Господ Исус Христос.

Знаем, възлюбени братя, за вашето избиране от Бог, защото нашето благовестие беше към вас не само със слово, но и със сила, и със Свети Дух, и с голяма увереност. Сами знаете какви бяхме за вас. Вие приехте Божието слово от Свети Дух с радост и въпреки многото скърби станахте последователи на нас и на Господ, а и образец за всички вярващи в Македония и Ахая.

Защото от бас словото на Господ проехтя не само в Македония и Ахая, но и навред се понесе славата за вашата вяра в Бог, така че няма нужда ние да казваме нещо за това. Защото вярващите сами разгласят за нас какво беше идването ни и как от идолите се обърнахте към Бог, за да служите на живия и истински Бог и да очаквате от небесата Неговия Син, Когото Той възкреси от мъртвите, Исус, Който ни избавя от идещия гняв.“

„За братолюбие няма нужда да ви пишем, защото вие сами сте научени от Бог как да се обичате помежду си и защото така постъпвате с всички братя из цяла Македония. Молим ви, братя, още повече да преуспявате и усърдно да се стараете да живеете тихо, да си гледате работата и със собствените си ръце да работите, както ви заповядахме, за да се държите благоприлично към външните и да нямате нужда от никого.

Не искам, братя, вие да не знаете за починалите, за да не скърбите, както другите, които нямат надежда. Защото, ако вярваме, че Исус умря и възкръсна, то и починалите в Исус Бог ще доведе с Него.

Чрез Божието слово ви казваме, че ние живите, които оставаме до пришествието на Господ, няма да изпреварим починалите. Защото сам Господ, когато проехти глас на архангел и тръба Божия, ще слезе от небето с повеление. Мъртвите в Христос ще възкръснат първи, после ние, останалите живи, заедно с тях ще бъдем грабнати на облаци, за да срещнем Господ във въздуха и винаги да бъдем с Него. И така, утешавайте се един друг с тези думи!“

„Братя, молим ви да уважавате онези, които се трудят сред вас, които са ваши предстоятели в Господ и които ви наставляват. Имайте към тях преголяма любов заради делото им. Живейте в мир помежду си. Молим ви също, братя, вразумявайте безчинните, утешавайте малодушните, подкрепяйте немощните и бъдете дълготърпеливи към всички. Гледайте никой на никого да не отвръща зло за зло. Винаги пожелавайте доброто един на друг и на всички. Винаги се радвайте. Непрестанно се молете. За всичко благодарете, защото такава е спрямо вас Божията воля в Исус Христос.

Братя, молете се за нас. Поздравете всички братя със свято целуване. Заклевам ви в Господ да прочетете това послание на всички свети братя. Благодатта на нашия Господ Исус Христос да бъде с вас. Амин.“

Павел остана по-дълго в Коринт. А след това през Ефес и Кесария отиде в Антиохия.

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.