ГЛАВА ВТОРА

Литургичнп отслужване на Пасхалната Тайна

Отслужване на църковната литургия

Кой отслужва?

233. Кой действа в литургията?

В литургията действа „целият Христос“ (Christus Totus), Глава и Тяло. Бидейки Велик първосвещеник, Той я извършва със Своето тяло, което е небесната и земната Църква.

234. Кой отслужва небесната литургия?

Небесната литургия се отслужва от ангелите, от светиите на Стария и Новия завет и в частност от Божията Майка, от апостолите, от мъчениците и от „голямо множество народ, което никой не можеше да преброи, – от всички племена и колена, народи и езици“ (Откр. 7:9). Когато отслужваме в тайнствата тайната на спасението, ние участваме в тази вечна литургия.

235. По какъв начин земната Църква отслужва литургията?

Земната църква отслужва литургията като свещенически народ, в който всеки действа според личното си служение в единство със Свети Дух: кръстените се принасят в духовна жертва; ръкоположените служители действат според полученото тайнство Свещенство в полза на всички членове на Църквата; епископите и свещениците действат в лицето на Христос – Глава.

Как се отслужва?

236. Как се отслужва литургията?

Литургичното действие е изтъкано от знаци и символи, чието значение се корени в делото на сътворението и в човешката култура, определя се от събитията на Стария завет и се разкрива напълно в личността и делото на Христос.

237. Откъде идват знаците в тайнствата?

Някои идват от творението (светлина, вода, огън, хляб, вино, олио); други – от обществения живот (миене, помазване, разчупване на хляба); трети – от историята на спасението в Стария завет (обредите на Пасхата, жертвоприношенията, възлагането на ръце, посвещаванията). Тези знаци, някои от които са задължителни и неизменни, привзети от Христос, стават носители на спасително и освещаващо действие.

238. Каква връзка съществува между действията и думите в отслужването на тайнствата?

Действията и думите са тясно свързани в отслужването на тайнствата. Всъщност, ако и символичните действия сами по себе си да говорят, необходимо е обредните слова да съпровождат и оживяват тези действия. Неразделни като знаци и учение, литургичните слова и действия са също толкова неотделими за превръщането в действителност на това, което означават.

239. По какви критерии пеенето и музиката намират своето място в литургичното служене?

Тъй като пеенето и музиката са тясно свързани с литургичното действие, те трябва да съблюдават следните критерии: текстовете да бъдат съобразени с католическото учение и извлечени предимно от Свещеното писание и литургичните източници; изразителна красота на молитвата; качество на музиката; участие на общността; културно богатство на Божия народ и свещен и тържествен характер на службата. „Който пее, два пъти се моли“ (Св. Августин).

240. Каква е целта на свещените образи?

Образът на Христос е най-възвишената литургична икона. Другите, които изобразяват Светата Дева и светците, представят Христос, който се прославя в тях. Те оповестяват същото евангелско послание, което Свещеното писание предава чрез словото и помага да се събуди и подхрани вярата.

Кога се отслужва?

241. Кой е центърът на литургичното време?

Център на литургичното време е неделята, основа и ядро на цялата литургична година, която има за свой връх Пасхата, празникът на празниците.

242. Каква е функцията на литургичната година?

В литургичната година Църквата отслужва цялата тайна на Христос- от Въплъщението до славното Му завръщане. В определени дни Църквата чества с особена любов Преблажената Мария, Майка Божия и възпоменава също светците, които живяха и страдаха с Христос и бяха прославени с Него.

243. Какво е Литургията на часовете?

Литургията на часовете, общата и публична молитва на Църквата, е молитвата на Христос с Неговото тяло, Църквата. Посредством нея тайната на Христос, която честваме в Евхаристията, освещава и преобразява времето на всеки ден. Тя е съставена главно от псалмите и други библейски текстове, а също и от четива на Отците и духовните учители.

Къде се отслужва?

244. Нуждае ли се Църквата от определено място за отслужване на литургията?

Богослужението „с дух и с истина“ (Иоан. 4:24) на Новия завет не е свързано с някакво изключително място, защото Христос е истинският храм на Бог, чрез Който християните и цялата Църква, под действието на Свети Дух, стават храмове на Живия Бог. При все това, в своето земно състояние Божият народ има нужда от места, където общността може да се събира, за да отслужва литургията.

245 Що са свещените сгради?

Това се Божи домове, символ на живеещата на това място Църква и образ на небесната обител. Това са места за молитва, в които Църквата отслужва преди всичко Евхаристията и почита Христос, реално присъстващ в дарохранителницата.

246. Кои са най-достойните места вътре в свещените домове?

Това са: олтарът, дарохранителницата, мястото за съхранение на светото Миро и другите масла, тронът на епископа (катедра) или на свещеника, амвонът, кръщелният съд и изповедалнята.

Литургично разнообразие и единство на тайната

247. Защо Единствената тайна на Христос се отслужва от Църквата според различни литургични традиции?

Защото неизследимото богатство на Христовата тайна не може да бъде изчерпано от една единствена литургична традиция. Затова още от началото това богатство намира в различните народи и култури изразни средства, които се отличават с удивително разнообразие и взаимно се допълват.

248. Какъв е критерият, който поддържа единството в многообразието?

Това е верността към Апостолското предание, т.е. общението във вярата и тайнствата, получени от апостолите, общение, което е белязано и осигурено от апостолското наследие. Църквата е католическа, т.е. вселенска; следователно може да обедини в своето единство всички истински богатства на културите.

249. Всичко ли е неизменимо в литургията?

В литургията, особено в литургията на тайнствата, съществува неизменима част, която е Божествено установена и чиято вярна пазителка е Църквата. Има и други части, податливи на промяна, които Църквата има правото, а понякога и задължението да приспособи към културите на различните народи.