250. Как се разпределят седемте тайнства на Църквата?

Тайнствата се разпределят на: Тайнства на християнското въведение – Кръщение, Миропомазване (Конфирмация) и Евхаристия (Причастие); тайнства на изцелението – Покаяние (Изповед) и Помазване на болни (Елеосвещение); тайнства в служба на общността и мисията на вярващите – Свещенство (Ръкополагане) и Брак (Венчание). Тайнствата се отнасят до важните моменти на християнския живот. Всички тайнства са подчинени на Евхаристията „като тяхна изрична цел“ (Св. Тома от Аквино).

Глава първа

Тайнства на

християнското въведение

251. Как се извършва християнското въведение?

То се извършва чрез тайнствата, които поставят основите на християнския живот: вярващите родени чрез Кръщението за нов живот, биват укрепени чрез Миропомазването и са хранени от Евхаристията.

Тайнството Кръщение

252. Какви имена получава първото тайнство на въведението?

Нарича се преди всичко Кръщение по причина на централния обред, с който се извършва: кръщавам означава „потапям“ във вода. Който се кръщава е потопен в смъртта на Христос и възкръсва с Него като „нова твар“ (2 Кор. 5:17). Това тайнство се нарича още „банята на възраждането и обновата от Дух Свети“ (Тит. 3:5) и „просвещение“, защото кръстеният става „син на светлината“ (Еф. 5:8).

253. Какви предобрази на Кръщението има в Стария завет?

В Стария завет има различни предобрази на Кръщението: водата, извор на живота и смъртта; Ноевият ковчег, който спасява чрез водата; преминаването през Червено море, което освобождава Израил от египетското робство; преминаването на река Йордан, с което Израил влиза в Обетованата земя, образ на вечния живот.

254. В кого се осъществяват тези предобрази?

В Исус Христос, Който в началото на Своя обществен живот се остави да бъде кръстен от Йоан Кръстител в реката Йордан. Кръвта и водата, които потекоха от прободените гърди на разпнатия Христос, са образи на Кръщението и на Евхаристията, а след Своето Възкресение,   Той дава на апостолите тази мисия: „Идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светия Дух“ (Мат. 28:19).

255. Откога и на кого Църквата дава Кръщението?

Още от деня на Петдесетница Църквата дава Кръщението на всеки, който вярва в Исус Христос.

256. В какво се състои основният обред на Кръщението?

Основният обред на това тайнство се състои в потапянето във вода на кръщавания или поливането на главата му с вода, като същевременно се призовава името на Отец, Син и Свети Дух.

257. Кой може да получи кръщението?

Кръщението може да получи всеки човек, който още не е кръстен.

258. Защо Църквата кръщава деца?

Тъй като са родени с първородния грях, те имат нужда да бъдат освободени от властта на Лукавия и да бъдат преселени в царството на свободата на Божиите чеда.

259. Какво се изисква от кръщавания?

От всеки кръщаван се изисква изповед на вярата. Тя се изразява лично от кръщаващия се, когато е възрастен, или от родителите и от Църквата, когато е дете. Също кръстникът или кръстницата, а и цялата църковна          общност вземат част от отговорността в подготовката за Кръщението         (катехуменат), както и за развитието на вярата и кръщелната благодат.

260. Кой може да кръщава?

Епископът и свещеникът са общоприетите служители на Кръщението; в латинската Църква също и дяконът. В случай на необходимост всяко лице може да кръщава, стига да има намерението да прави това, което Църквата прави. Той полива с вода главата на желаещия и произнася троичната формула за Кръщение: „…, аз те кръщавам в името на Отца и Сина и Светия Дух (или Кръщава се божият раб … в името на Отца и Сина и Светия Дух)“.

261. Необходимо ли е Кръщението за спасението?

Кръщението е необходимо за спасението на тези, на които е било възвестено Евангелието и са имали възможността да пожелаят това     тайнство.

262. Възможно ли е спасение без Кръщение?

Тъй като Христос умря за спасението на всички, могат да бъдат спасени дори без кръщение и тези, които умират заради вярата (Кръщение чрез кръв), катехумените и всички онези, които чрез действието на благо- датта – макар и да не познават Христос и Църквата – търсят Бог искрено и се стремят да изпълняват Неговата воля (Кръщение чрез желание). Що се отнася до децата, умрели без Кръщение, Църквата в своята литургия ги поверява на милосърдието на Бог.

263. Какви са последствията от Кръщението?

Кръщението опрощава първородния грях, всички лични грехове както и наказанията за греха; приобщава в Божествения живот на Троицата чрез освещаващата благодат, благодатта на оправда- нието, която вчленява в Христос и в Неговата Църква; приобщава към свещенството на Христос и съставлява основа за общението на всички християни; разгръща богословските добродетели и даровете на Свети Дух. Кръстеният принадлежи завинаги на Христос: белязан е с незаличимия печат на Христос.

264. Какво е значението на полученото при Кръщението християнско име?

Името е важно, защото Бог знае всеки от нас по име, т.е. в неговата единственост. С Кръщението християнинът получава собствено име в Църквата. Желателно е това име да бъде име на светец, който дава на кръстения образец на святост и осигурява застъпничеството си пред Бога.

Тайнството Миропомазване

265. Какво е мястото на Миропомазването в Божия замисъл на спасението?

В Стария завет пророците известиха, че Духът Господен ще почива върху очаквания Месия и върху целия месиански народ. Целият живот и цялата мисия на Исус се осъществяват в пълно общение със Свети Дух. Апостолите получават Свети Дух на Петдесетница и възвестяват „великите Божии дела“ (Деян 2:11). Апостолите, като възлагат ръце на новопокръстените, им дават дара на Светия Дух. През вековете Църква- та продължава да живее от Духа и да Го предава на своите деца.

266. Защо се нарича Миропомазване или Конфирмация (Потвърждение)?

Нарича се Миропомазване (в Източните църкви: помазване със Светото миро), защото основният му обред е помазването. Нарича се Конфирмация (Потвърждаване), защото утвърждава и усилва кръщелната благодат.

267. Кой е същественият обред на Миропомазването?

Същественият обред на Миропомазването е помазване със Светото миро (елей, смесен с балсам и осветен от епископа). Осъществява се с възлагане ръцете на служителя, който произнася думите, присъщи за съответното тайнство. На Запад помазването се извършва върху челото на кръстения с думите: „Приеми печата на Светия Дух, който ти се дава в дар“. В Източните църкви помазването се извършва и върху други части на тялото с думите: „Печат на дара на Светия Дух“.

268. Какво е последствието от Миропомазването?

Последствието от Миропомазването е особеното изливане на Свети Дух – както това на Петдесетница. Това изливане отпечатва в душата незаличим белег и допринася за нарастването на кръщелната благодат; вкоренява по-дълбоко в нас синовната връзка с Бог; съединява ни по- силно с Христос и Неговата църква; увеличава в душата даровете на Свети Дух; дава особена сила в свидетелстването на Христовата вяра.

269. Кой може да получи това тайнство?

Всеки кръстен може и трябва един единствен път да получи това тайнство. За да бъде то действено при получаването му, кръстеният трябва да е в състояние на благодат.

270. Кой е служителят на Миропомазването?

Основен служител на Миропомазването е епископът. Така се изразява връзката на миропомазания с Църквата в нейното апостолско измерение. Когато свещеникът дава това тайнство – както е обичайно на Изток и в особени случаи на Запад, – връзката с епископа и с Църквата е изразена чрез свещеника, сътрудник на епископа и чрез Светото миро, осветено от самия епископ.

Тайнството Евхаристия

271. Що е Евхаристия?

Евхаристия е жертвоприношението на Тялото и Кръвта на Господ Исус, което Той установи, за да увековечава Кръстната жертва непрекъснато до Второто си пришествие поверявайки на Своята Църква възпоменаването на Своята смърт и Възкресение. Тя е знак за единство, връзка на любов, пасхална трапеза, на която се получава Христос, душата се изпълва с благодат и ни се дава залог за вечен живот.

272. Кога Исус установи Евхаристията?

Исус установи Евхаристията на Велики четвъртък, „нощта, когато бе предаден“ (1 Кор. 11:23), когато отслужваше Тайната вечеря със Своите апостоли.

273. Как я установи?

След като събра Своите апостоли в горницата, Исус взе в ръцете Си хляба, преломи го и им го даде с думите: „Вземете, яжте: това е Моето Тяло, за вас преломявано“. После взе в ръце чашата с вино и каза: „Пийте от нея всички, това е Моята кръв на Новия завет, която за вас и за мнозина се пролива за опрощение на греховете. Това правете за Мой спомен“.

274. Какво представлява Евхаристията в живота на Църквата?

Тя е извор и връх на целия християнски живот. В Евхаристията се докосват върховете на освещаващото действие на Бог към нас и нашата почит към Него. Тя съдържа в себе си цялото духовно съкровище на Църквата: самият Христос, нашата Пасха. Дело и плод на Евхаристията са общението в Божествения живот и единството на Божия народ. Чрез евхаристичното служение ние вече се присъединяваме към небесната литургия и предвкусваме вечния живот.

275. Как е наричано това тайнство?

Неизчерпаемото богатство на това тайнство се проявява чрез _1328-1332 различните имена, които назовават отделни негови страни. Най- употребявани са: Евхаристия, Света меса, Господня вечеря, Преломяване на хляба, Евхаристично отслужване, Възпоминание на страданието, смъртта и Възкресението на Господ, Света жертва, Света и Божествена литургия, Свети тайнства, Пресвето тайнство на олтара, Свето причастие.

276. Какво място заема Евхаристията в Божествения замисъл на Спасението?

В Стария завет Евхаристията е предобразена най-вече в годишната пасхална трапеза, чествана всяка година от евреите с безквасни хлябове в спомен на неочакваното и спасително бягство от Египет. Исус я възвести в Своето учение и я установи с отслужването на Тайната вечеря със Своите апостоли по време на Пасхалното угощение. Църквата, вярна на заповедта на Господ: „Това правете за Мой спомен“ (1 Кор. 11:24), винаги е отслужвала Евхаристията, особено в неделя, денят на Възкресението на Исус.

277. Как протича Евхаристичното отслужване?

Отслужването се състои от две части, които образуват едно единствено богослужение: литургията на Словото, която включва прогласява- не и слушане на Божието слово, и литургията на Евхаристията, която включва поднасяне на хляба и виното, молитва или анафора, която съдържа думите на освещаването, и причастяване.

278. Кой е служителят на Евхаристията?

Това е законно ръкоположен свещенослужител (епископ илисвещеник), действащ в името на Христос-Глава и в името на Църквата.

279. Кои са същностните и необходими елементи за осъществяване на Евхаристията?

Това са пшеничен хляб и гроздово вино.

280. В какъв смисъл Евхаристията е възпоменание за жертвоприношението на Христос?

Евхаристията е възпоменание в смисъл, че прави насъщна и действаща жертвата, която Христос веднъж завинаги принесе на Отец на Кръста за благото на човечеството. Жертвеният характер на Евхаристията се проявява в самите установителни слова: „Това е Моето тяло, което за вас се дава“ и „Тая чаша е Новият завет с Моята кръв, която за вас се пролива“ (Лук. 22:19-20). Жертвоприношението на Кръста и жертвоприношението Евхаристия са едно единствено жертвоприношение. Тъждествени са жертвата и приносителят; единствено различен е начинът на принасянето: кръвен – на Кръста, и безкръвен – в Евхаристията.

281. По какъв начин Църквата участва в евхаристичното жертвоприношение?

В Евхаристията – жертвоприношението на Христос – става жертвоприношение на членовете на Неговото тяло. Животът на вярващите, тяхното хваление, страдание, молитва, труд са съединени с тези на Христос. В качеството си на жертвоприношение Евхаристията се принася също за всички верни – за живите и за мъртвите, за опрощение на греховете на всички хора и за да се получат от Бога духовни и земни блага. Небесната църква също е присъединена към приношението на Христос.

282. Как Христос присъства в Евхаристията?

Исус Христос присъства в Евхаристията по уникален и несравним начин. Той действително присъства по един реален и същностен начин: със Своето Тяло и Кръв, със Своята Душа и Божествено естество. В нея, следователно по тайнствен начин, т.е. под евхаристичните видове на хляба и виното Христос присъства цял: Бог и човек.

283. Какво означава преосъществяване?

Преосъществяване означава превръщане на цялата същност на хляба в същност на Тялото на Христос и цялата същност на виното в същност на Неговата кръв. Това превръщане се осъществява в Евхаристичната молитва чрез действената сила на Словото на Христос и под действието на Свети Дух. Въпреки това вкусовите характеристики на хляба и виното, т.е. на „евхаристичните видове“ остават непроменени.

284. Преломяването на хляба разделя ли Христос?

Преломяването на хляба не разделя Христос. Той е цял и цялостно присъстващ във всеки евхаристичен вид и във всяка една от неговите части.

285. Докога продължава евхаристичното присъствие на Христос?

То продължава, докато траят евхаристичните видове.

286. Какво почитание е дължимо на Евхаристията?

Дължимо е почитанието на обожаване, запазено единствено за Бог било по време на евхаристичното служение, било извън него. Църквата съхранява най-старателно осветените жертвени дарове, носи ги на болните и на онези, на които им е невъзможно да участват в Светата литургия, представя ги за тържествено обожаване от верните, носи ги в шествие и подканя за често посещение и обожаване на съхраняваното в дарохранителницата Пресвето тайнство.

287. Защо Евхаристията е Пасхално угощение?

Евхаристията е Пасхално угощение, защото Христос осъществявайки тайнствено своята Пасха, ни дава Своите тяло и кръв като храна и питие и ни единява със Себе Си и между нас в Своето жертвоприношение.

288. Какво означава олтарът?

Олтарът е символ на самия Христос, присъстващ като свещена жертва (олтарът – кръстна жертва) и като небесна храна, която се дава за нас (олтарът – евхаристична трапеза).

289. Кога Църквата задължава да се участва в Светата литургия?

Църквата задължава верните да участват в Светата литургия всяка неделя и в задължителните празници, като препоръчва да се участва и в другите дни.

290. Кога трябва да се приема Светото причастие?

Църквата препоръчва на вярващите, които участват в Светата литургия, да приемат Светото причастие с необходимите разположения, като предписва задължително причастяване поне на Великден.

291. Какво се изисква за приемане на Светото причастие?

За приемане на Светото причастие се изисква пълна принадлежност към Католическата църква и състояние на благодат, т.е. без смъртен грях.

Този, който има съзнанието за извършен тежък грях, трябва да получи тайнството на Помирението (Изповед, Покаяние), преди да пристъпи към Причастието. Важни също така са духът на съсредоточаване и молитва, спазването на предписания от Църквата пост и съответното телесно поведение (жестове, дрехи) в знак на уважение към Христос.

292. Какви са плодовете на Светото причастие?

Светото причастие увеличава нашето единство с Христос и с Неговата църква, съхранява и обновява получения при Кръщението и Миропомазването живот в благодат и ни прави да растем в любовта към ближния. Усилвайки ни в милосърдието, то заличава простителните грехове и ни предпазва за в бъдеще от смъртни грехове.

293. Кога е възможно да се даде Светото причастие на други християни?

Католическите свещенослужители дават законно Светото причастие на членове от Източните църкви, които не са в пълно общение с Католическата църква, когато те искрено го желаят и имат необходимото разположение.

Що се отнася до членове от други църковни общности, католическите свещенослужители дават законно Светото причастие на верните, които по сериозни причини го желаят искрено, имат необходимото разположение и споделят католическото вярване относно това Тайнство.

294. Защо Евхаристията е „залог за бъдеща слава“?

Защото Евхаристията ни изпълва с всяко небесно благословение и благодат, укрепва ни в поклонничеството на този живот и поражда желание за вечния живот, като вече ни присъединява към Христос, седнал отдясно на Отца, към Небесната църква, към Пресветата Дева и към всички светии.

В Евхаристията ние „разчупваме един и същ хляб, който е лек за безсмъртие, противоотрова срещу смъртта, за да живеем в Исус Христос завинаги“ (Св. Игнатий Антиохийски).