ГЛАВА ТРЕТА

ТАЙНСТВА В СЛУЖБА НА ОБЩЕНИЕТО И МИСИЯТА

321. Кои тайнства са в служба на общението и мисията?

Две тайнства – Свещенството и Бракът, дават извънредна благодат за особена мисия в Църквата в служба за изграждането на Божия народ. Те допринасят по-особено за църковното общение и спасението на другите.

Тайнство Свещенство

322. Що е тайнството Свещенство?

Свещенството е тайнство, чрез което мисията, поверена от Христос на Неговите апостоли, продължава да се изпълнява в Църквата до свършека на времената.

323. Защо е наречено тайнство Свещенство?

Свещенството в най-широк смисъл означава църковно тяло, в което се встъпва чрез специално посвещаване (ръкополагане), което чрез особен дар на Свети Дух, позволява да се упражнява свещена власт в името и с властта на Христос в служба на Божия народ.

324. Как се помества тайнството Свещенство в Божествения замисъл на Спасението?

В Стария завет предобрази на това тайнство са службата на левитите както и свещенството на Аарон и институцията на седемдесетте „старейшини“ (Числ. 11:25). Тези предобрази намират своето изпъл- нение в Исус Христос, Който с жертвоприношението си на Кръста е „един и Ходатай между Бога и човеци“ (1 Тим. 2:5), „Първосвещеник по чина Мелхиседеков“ (Евр. 5:10). Единственото свещенство на Христос присъства чрез длъжностното свещенство.

“Единствено Христос е истинският свещеник, всички останали са негови служители“ (Св. Тома от Аквино).

325. От колко степени е съставено тайнството Свещенство?

То се състои от три степени, които са незаменими за организационната структура на Църквата: епископство, свещенство и дяконство.

326. Какво е въздействието на епископското ръкополагане?

Епископското ръкополагане дава пълнотата на тайнството Свещенство, прави епископа законен наследник на апостолите, включва го в епископската колегия, споделяйки с папата и с другите епископи грижата за всички Църкви и му дава службата да учи, освещава и управлява.

327. Каква е службата на епископа в поверената му поместна Църква?

Епископът, на когото е поверена една поместна Църква, е видимото начало и основа за единството на тази Църква, към която, като наместник на Христос, има пастирско задължение, при което е подпомаган от своите свещеници и дякони.

328. Какво е въздействието на свещеническото ръкополагане?

Помазването със Свети Дух бележи свещеника (презвитера) с незаличим духовен знак, който го уподобява на Христос-Свещеник и го прави способен да действа в името на Христос-Глава. Като сътрудник на епископския чин той е посветен, за да проповядва Евангелието, да извършва богослужението, най-вече Евхаристията, от където неговото служение черпи сила, и да бъде пастир на верните.

329. Как свещеникът упражнява своето служение?

Макар и да е ръкоположен за всеобща мисия, той я упражнява в една поместна Църква, в тайнствено братство с другите свещеници, които образуват „презвитерството“ и които в общение с епископа и в негово подчинение носят отговорността за поместната Църква.

330. Какво е въздействието на дяконското ръкополагане?

Дяконът, уподобен на Христос слуга на всички, е ръкоположен за служение на Църквата, което той изпълнява под ръководството на своя епископ, при служение на Словото, богослужението, пастирското напътствие и милосърдието.

331. Как се отслужва тайнството Свещенство?

Тайнството Свещенство за всяка от трите степени се дава чрез възлагане на ръцете върху главата на ръкополагания от страна на епископа, който произнася тържествената посветителна молитва. С нея епископът изпросва от Бог за ръкополагаемия особеното изливане на Свети Дух и Неговите дарове, съпътстващи това служение.

332. Кой може да дава това тайнство?

Като наследници на апостолите единствено законно ръкоположените епископи имат правото да дават тайнството Свещенство в трите му степени.

333. Кой може да получава това тайнство?

Валидно може да го получи единствено кръстен мъж. Църквата се счита обвързана с този избор, направен от самия Господ. Никой не може да изисква да получи тайнството Свещенство, но трябва да бъде оценен като подходящ за това свещенослужение от църковната власт.

334. Необходимо ли е безбрачието за получаване на тайнството Свещенство?

Епископството изисква винаги безбрачие. В Латинската църква за свещеници се избират обикновено вярващи мъже, които живеят и имат намерението да запазят своето безбрачие „заради царството небесно“ (Мат. 19:12). В Източните църкви този, който е ръкоположен, не може повече да се жени. До постоянното дяконство могат да се доближат и вече женени мъже.

335. Какви са въздействията на тайнството Свещенство?

Това тайнство дава специално изливане на Свети Дух, което уподобява ръкоположения на Христос в тройната Му функция на свещеник, пророк и цар според трите степени на тайнството. Ръкополагането предава незаличим духовен характер, ето защо не може да бъде повтаряно нито да се дава за определено време.

336. С каква власт се упражнява длъжностното свещенство?

При осъществяване на своето свещенослужение ръкоположените свещеници говорят и действат не по собствена воля (в качеството си на личности), нито по поръчение и упълномощение на общността, а в лицето на Христос-Глава и в името на Църквата. Ето защо свещенството като длъжност се различава не само по степен, но и по същност от свещенството, общо за вярващите, в служба на което Христос го установи.

Тайнството Брак

337. Какъв е Божият замисъл за мъжа и жената?

Бог, Който е любов и Който създаде човека от любов го призова към любов. Като създаде мъжа и жената, Той ги призова в Брака към дълбоко общение в живота и любовта: „тъй, че те вече не са двама, а една плът“ (Мат. 19:6). И благослови ги Бог като им рече: „Плодете се и множете се“ (Бит. 1:28).

338. С каква цел Бог установи Брака?

Брачният съюз между мъжа и жената, основан и изграден с особени закони от Създателя, по своята природа е предназначен за общуването и благото на съпрузите и за раждането и възпитанието на децата. Брачният съюз по изначалния Божи замисъл е неразтрогваем, както заключава Исус Христос: „Което Бог е съчетал, човек да не разлъчва“ (Марк. 10:9).

339. По какъв начин грехът застрашава Брака?

По причина на първородния грях, който предизвика също разрив и в даденото от Бог общение между мъжа и жената, брачният съюз много често е заплашван от разногласия и невярност. При все това Бог в Своето безкрайно милосърдие дава на мъжа и жената благодатта да осъществят единството в живота си според изначалния божествен замисъл.

340. Какво учи Стария завет за Брака?

Бог, най-вече чрез педагогиката на Закона и пророците, помага на Своя народ да расте непрекъснато в разбирането на изключителността и неразтрогваемостта на Брака. Брачният съюз между Бог и Израел подготвя и предвещава нов завет, осъществен от Сина Божи Исус Христос с Неговата невеста Църквата.

341. Какво ново придаде Христос на Брака?

Исус Христос не само възстановява първоначалния ред, желан от Бог, но дава благодатта щото Бракът да се живее в новото достойнство на тайнство, което е знак на Неговата съпружеска любов към Църквата: „Вие, мъже, обичайте жените си, както Христос обикна Църквата“ (Еф. 5:25).

342. Задължение за всички ли е Бракът?

Бракът не е задължение за всички. Бог по особен начин призовава някои мъже и жени да следват Господ Исус чрез девството или целомъдрието по пътя към Небесното царство, отказвайки се от голямото благо на Брака, за да се грижат за нещата на Господ и да се стараят да Му угодят, като се превръщат в знак на пълното превъзходство на Христовата любов и на пламенното очакване на Неговото славно завръщане.

343. Как се отслужва тайнството Брак?

Тъй като Бракът установява съпрузите в публично състояние на живот в Църквата, неговото литургично отслужване е публично, в присъствието на свещеник (или на упълномощен от Църквата свидетел) и други свидетели.

344. Що е брачно съгласие?

Брачно съгласие е изразената от един мъж и една жена воля да се отдадат взаимно и окончателно с цел да живеят в един верен и плодоносен съюз на любов. Понеже съгласието сключва Брака, то е абсолютно необходимо и незаменимо. За да направи валиден Брака, съгласието трябва да има за предмет истинския Брак и трябва да бъде съзнателно и свободно човешко действие, неподчинено на принуда и насилие.

345. Какво се изисква, когато единият от съпрузите не е католик?

Смесеният брак (между католик и кръстен некатолик) се нуждае от позволение на църковната власт, за да бъде законен. Брак между хора с различно вероизповедание (между католик и некръстен), за да бъде валиден, се нуждае от особено позволително (диспенсация). Във всеки случай същественото е двете страни да не отхвърлят приемането на основните цели и същност на брака и католическата страна да потвърди задълженията си известни и на другата страна – да запази вярата си и да осигури католическо кръщение и възпитание на децата.

346. Какви са въздействията на тайнството Брак?

Тайнството Брак поражда постоянна и изключителна връзка между съпрузите. Сам Бог подпечатва съгласието на съпрузите. Затова сключеният и консумиран между кръстени брак не може никога да бъде разтрогнат. Впрочем това тайнство дава на съпрузите необходимата благодат, за да постигнат светостта в брачния си живот и отговорно да приемат и възпитат децата си.

347. Кои тежки грехове са против тайнството Брак?

Това са: прелюбодеянието; многоженството, тъй като е противно на еднаквото достойнство на мъжа и жената, на единствеността и изключителността на брачната любов; отказът от продължение на рода, който лишава съпружеския живот от дара на децата; разводът, който противостои на неразтрогваемостта.

348. Кога Църквата приема физическото разделяне на съпрузите?

Църквата приема физическото разделяне на съпрузите, когато по сериозни причини тяхното съжителство е станало практически невъзможно, макар и да желае тяхното помирение. Ала те, докато са живи и двамата, не са свободни да сключат нов съюз, освен ако бракът е обявен за нищожен от църковните власти.

349. Какво е отношението на Църквата към тези хора, които са разведени и отново женени?

Църквата, вярна на Господ, не може да признае като Брак съюза на разведени и повторно сключили граждански брак. „Който напусне жена си и се ожени за друга, той прелюбодейства спрямо нея; и ако жена напусне мъжа си и се омъжи за друг, прелюбодейства“ (Марк. 10:11-12). Към тях Църквата има внимателна загриженост, като ги приканва към живот във вяра, молитва, милосърдни дела и християнско възпитание на децата им. Ала те не могат да получат тайнството Опрощение, нито се допускат до Евхаристично общение, нито могат да упражняват някои църковни отговорности, докато продължава това състояние, което обективно нарушава Божия закон.

350. Защо християнското семейство се нарича още домашна църква?

Защото семейството изразява и осъществява общностната и семейна природа на Църквата като Божие семейство. Всеки негов член, според ролята си, упражнява кръщелното свещенство и допринася за изграждането на семейството като общност на благодат и молитва, школа за човешки и християнски добродетели, място, където децата получават първото благовестие на вярата.