ГЛАВА ВТОРА

ТАЙНСТВА НА ИЗЦЕЛЕНИЕТО

295. Защо Христос установи тайнствата на Покаянието и Помазването на болни (Елеосвещение)?

Христос, лечител на душата и тялото, установи тези тайнства, защото новият живот даден ни от Него в тайнствата на християнското въведение, може да бъде отслабен и даже загубен заради греха. Ето защо Христос пожела Неговата църква да продължи делото Му на изцеление и спасение чрез тези две тайнства.

Тайнството на Покаянието и Помирението

296. Как се нарича това тайнство?

То се нарича тайнство на Покаянието, на Помирението, на Прошката, на Изповедта, на Обръщането

297. Защо съществува тайнството на Помирението след Кръщението?

Защото полученият при Кръщението нов живот на благодат не премахва слабостта на човешката природа, нито склонността към греха (т.е. сладострастието). Христос установи това тайнство за обръщане на кръстените, които чрез греха са се отдалечили от Него.

298. Кога бе установено това тайнство?

Възкръсналият Господ установи това тайнство, когато вечерта на Пасха се яви на Своите апостоли и им каза: „Приемете Духа Светаго. На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат“ (Иоан. 20:22-23).

299. Кръстените имат ли нужда от обръщане?

Призивът на Христос за обръщане звучи непрекъснато в живота на кръстените. Обръщането е непрекъсната борба на цялата Църква, която е свята, но включва в своето лоно грешниците.

300. Какво е вътрешно покаяние?

Това е поривът на подтикнатото от Божията благодат „съкрушено сърце“ (Пс.50(51):19), да отвърне на милосърдната Божия любов. Покаянието включва страдание и отвръщане от извършените грехове, твърдо решение да не грешим повече в бъдеще и доверие в Божията помощ. То се подхранва от надеждата в Божието милосърдие.

301. С какви форми се изразява покаянието в християнския живот?

Покаянието се изразява с твърде разнообразни форми и особено с пост, молитва, милостиня. Тези и много други форми на покаяние мо- гат да бъдат практикувани от християнина във всекидневния му живот и особено по време на Великия пост и в петък, който е ден на покаяние.

302. Кои са съществените елементи на тайнството Помирение?

Те са два: действията на човека, който се обръща под действието на Свети Дух; опрощението от свещеника, който в името на Христос дава прошка и определя начина за удовлетворение.

303. Кои са действията на каещия се?

Те са: внимателното изпитване на съвестта; съкрушението (или разкаяние), което е съвършено, когато произлиза от любов към Бога и несъвършено, когато се основава на други мотиви и включва намерението да не се греши повече; изповедта, която се състои в признаване на греховете пред свещеник; удовлетворението или изпълнение на някои действия на покаяние, които изповедникът налага на каещия се, за да се възстановят щетите, причинени от греха.

304. Кои грехове трябва да се изповядват?

Трябва да се изповядват всички тежки грехове, които все още не са изповядани и за които разкайващият се си спомня след внимателно изпитване на съвестта. Изповядването на тежките грехове е един- ственият редовен начин за получаване на опрощение.

305. Кога сме задължени да изповядваме тежките грехове?

Всеки вярващ, който е достигнал разумна възраст, има задължението да изповядва своите тежки грехове поне един път в годината и то винаги преди да приеме Светото причастие.

306. Защо простителните грехове също могат да бъдат пред- мет на тайнството Изповед?

Макар изповядването на простителните грехове да не е абсолютна необходимост, Църквата горещо го препоръчва, защото ни помага да изградим правилно съвестта си и да се борим против лошите си наклонности, да позволим да бъдем излекувани от Христос и да напредваме в духовния живот.

307. Кой е служителят на това тайнство?

Христос повери длъжността на Помирението на Своите апостоли, на епископите, техни наследници, и на свещениците, техни сътрудници, които са инструменти на Божието милосърдие и справедливост. Те упражняват властта да прощават греховете в името на Отец и Син и Свети Дух.

308. За кого е запазено правото за опрощаване на някои грехове?

Опрощаването на някои особено тежки грехове (като тези, които се наказват с отлъчване) е запазено за Светия престол, за местния епископ   или за упълномощените от тях свещеници, макар че всеки свещеник може в случай на смъртна опасност да прости всеки грях и всяко отлъчване.

309. Длъжен ли е изповедникът да пази пълна тайна?

Като се имат предвид деликатността и величието на това служение и дължимото на лицата уважение, всеки изповедник е задължен без никакво изключение и под страх от най-тежко наказание да пази обвитата в тайнство тайна, т.е. абсолютна тайна за съдържанието на греховете, които той е узнал чрез Изповедта.

310. Какви са последствията от това тайнство?

Последствията от тайнството Покаяние са: помирение с Бог и следователно опрощаване на греховете; помирение с Църквата; възстановяване на благодатното състояние, ако е било изгубено; опрощение на вечното наказание, заслужено поради смъртните грехове, или поне отчасти на временните наказания като последица от греха; мир и спокойствие на съвестта, както и духовно утешение; нарастване на духовните сили за християнска борба.

311. Може ли в определени случаи това тайнство да се отслужи с групова изповед и всеобщо опрощение?

В случаи на крайна необходимост (като при непосредствена смъртна опасност) може да се прибегне до групово отслужване на Помирението със съвместна изповед и всеобщо опрощение, при съблюдаване нормите на Църквата и с намерение в удобно време да се изповядат индивидуално тежките грехове.

312. Що са индулгенциите?

Индулгенциите са опрощения пред Бог на временното наказание за изповяданите грехове, чиято вина е вече заличена. Вярващият ги получава при определени условия за себе си или за умрелите чрез действието на Църквата, която – като разпоредител на изкуплението – раздава от съкровищницата на заслугите на Христос и светците.

Тайнство Помазване на болните

313. Как се гледа на болестта в Стария завет?

Още в Стария завет чрез болестта човек е разбирал своята ограниченост, забелязвайки същевременно, че болестта по тайнствен начин е свързана с греха. Пророците прозряха, че тя може да има изкупителна сила за собствените грехове и тези на другите. Така болест- та е изживявана пред лицето на Бог, от Когото човек проси изцеление.

314. Какво значение има състраданието на Исус към болните?

Състраданието на Исус към болните и Неговите многобройни изцеления са ясен знак, че с Него е дошло Царството Божие и следователно победата над греха, над страданието и над смъртта. Със Своето страдание и смърт Той дава нов смисъл на страданието, което, ако е съединено с Неговото, може да стане средство за пречистване и спасение за нас и за другите.

315. Какво е отношението на Църквата към болните?

Получавайки от Господ заповедта да лекува болните, Църквата се старае да я изпълнява чрез грижата към болните, придружена с ходатайствени молитви. Тя най-вече притежава особеното тайнство в полза на болните, установено от самия Христос и засвидетелствано от свети Яков: „Болен ли е някой между вас, нека повика презвитерите църковни и те да се помолят над него, като го помажат с елей в името Господне“ (Иак. 5:14-15).

316. Кой може да получи тайнството Помазване на болни?

Може да го получи всеки вярващ, който се намира в смъртна опасност поради болест или старост. Същият вярващ може да го получи отново при влошаване на болестта или при друго тежко заболяване. Отслужването на това тайнство по възможност трябва да се предшества от лична изповед на болния.

317. Кой отслужва това тайнство?

То може да бъде отслужвано единствено от свещенослужители (епископи и свещеници).

318. Как се отслужва това тайнство?

Същественото при отслужването на това тайнство се състои в помазване с елей, благословен по възможност от епископа, върху челото и ръцете на болния (в римския обред, а при други обреди и върху други части на тялото), придружено от молитвата на свещеника, който изпросва благодатта, присъща на това тайнство.

319. Какви са въздействията от това тайнство?

Това тайнство придава особената благодат, която присъединява по- съкровено болния към Страданието на Христос за негово собствено добро и за доброто на цялата Църква, като му дава подкрепа, мир, смелост, а също и опрощение на греховете, ако болният не е могъл да се изповяда. Това тайнство позволява понякога, ако такава е волята Божия, възстановяване на физическото здраве. Във всеки случай това Помазване подготвя болния за преминаването му в дома на Отца.

320. Що е предсмъртно причастие?

Това е Евхаристията, получена от тези, които напускат земния живот и подготвят преминаването си във вечния живот. Прието в момента на преминаването от този свят към Отца, причастяването с Тялото и Кръвта на Христос, умрял и възкръснал, е начатък за вечния живот и сила за възкресението.