Разкази от сестра Терезита

Вселенският съд

имало едно време…

Вселенският съд

    

След един обикновен и спокоен живот, една жена починала и се оказала веднага сред една дълга и много подредена група от хора, които се придвижвали бавно към Върховния Съд. Малко по малко този, който се приближавал към средата, чувал все по-ясно думите на Господ.

Чул как Господ казвал на един човек:

 -Ти ми помогна, когато бях ранен на пътя и ме заведе в болницата, влизай в моя Рай.

После на друг:

– Ти даде заем на една вдовица, без да имаш полза за себе си. Ела да получиш вечния Дар. 

И още:

-Ти направи безплатни хирургични операции, които бяха много трудни, помагайки ми да върна надеждата на много хора. Влез в Моето Царство.

Бедната жена била обхваната от страх, защото колкото и усилия да правила, не си спомняла да е направила нещо специално през живот си.

Опитала се да изостане от опашката, за да има време да мисли, но било абсолютно невъзможно; един усмихнат ангел не й позволил да напусне дългата опашка. Със сърце, което биело силно и c много безпокойство, се приближила до Господ. Веднага се почувствала обгърната от усмивката  му.

-Ти изпра всичките ми ризи…Влез в моето Щастие.

 

Светостта не се състои в необикновените неща, но в нещата, правени с любов.

Да не го забравяме!