Връбница (Страдание Господне) – неделя
Година С
При шествието с върбовите клонки
Четене от светото Евангелие според Лука. 19,28-40
В онова време:
Исус тръгна напред, възлизайки за Иерусалим.
И когато наближи Вифагия и Витания до планината, наречена Елеонска, изпрати двама свои ученици и им рече: „Идете в отсрещното село; като влезете в него, ще намерите едно вързано осле, което никой човек никога не е възсядал; отвържете го и докарайте. И, ако някой ви попита: „Защо го отвързвате? кажете му тъй „То е потребно на Господа.“
Изпратените отидоха и намериха, както им бе рекъл. А когато отвързаха ослето, стопаните му им рекоха „Защо отвързвате ослето?“
Те отговориха. „То е потребно на Господа.“ И го докараха при Исуса; и като намятаха дрехите си на ослето, качиха Исуса. И когато минаваше Той, постилаха дрехите си по пътя. А когато приближаваше вече да превали Елеонската планина, цялото множество ученици, възрадвани почнаха велегласно да славят Бога за всички чудеса, каквито бяха видели, като казваха Благословен царят, който иде в име Господне!
Мир на небето и слава във висините.“
И някои фарисеи измежду народа Му рекоха „Учителю, запрети на учениците Си.“ Но Той им отговори и рече: „Казвам ви, че, ако тия млъкнат, камъните ще завикат.“
Това е слово Господне.
На литургията
ПЪРВО ЧЕТИВО
Четене из книгата Исаия. 50, 4-7
Господ Бог ми даде език на мъдри, за да мога с думи да подкрепя изнемогващия. Всяка заран той пробужда, пробужда ухото ми, за да слуша като ония, които се учат. Господ Бог ми отвори ухото.
И аз се възпротивих, не отстъпих назад. Тялото си предадох на биещите, и страните си – на удрящите; лицето си не скривах от поругание и заплюване.
И Господ ми помага: затова се не срамувам, затова държа лицето си като кремък, и зная, че няма да остана посрамен.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ
Пс 21,8-9.17-18а. 17-20.23-24 ( О: 2а)
О Боже, Боже мой, защо си ме оставил.
Всички, които ме виждат, ругаят ми се; клатейки с глава, думат с уста: Той се уповаваше на Господа, нека го избави; нека го спаси, ако му е угоден. O
Защото псета ме окръжиха, сбирщина злосторници ме обиколи, пробиха ми ръце и нозе, и изброиха всичките ми кости. О
Делят помежду си дрехите ми, и за одеждата ми хвърлят жребие. Но Ти, Господи, не се отдалечавай от мене, сило моя! Побързай ми на помощ. О
Ще възвестявам Твоето име на братята си, сред събранието ще Те хваля. Вие, които се боите от Господа, възхвалете Го, цялото потомство Яковово, прослави Го. Да благоговее пред Него цялото поколение Израилево. О
ВТОРО ЧЕТИВО
Четене от посланието на Свети Павел Апостол до филипяни. 2,6-11
Исус Христос, бидейки в образ Божий, не счете за похищение да бъде равен Богу; но понизи Себе си, като прие образ на раб и се уподоби на човеци; и по вид се оказа като човек, смири Себе си, бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна.
Затова и Бог Го високо въздигна и Му даде име, което е по-горе от всяко име, та в името на Исуса да преклони колене всичко небесно, земно и подземно, и всеки език да изповядва, че Исус Христо е Господ, за слава на Бога Отца.
Това е Божие слово.
СТИХ ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЕТО: Христос биде за нас послушен дори до смърт, и то смърт кръстна. Затова и Бог Го високо въздигна и Му даде име, което е по-горе от всяко име.
ЕВАНГЕЛИЕ
Страданието на нашия Господ Исус Христос според Лука. 22,14 – 23,56
С горещо желание иожелах да ям с вас тая иасха, иреди да страдам.
И когато настана часът, Той седна на трапезата, и дванайсетте апостоли с Него. И им рече: „От сърце пожелах да ям с вас тая пасха, преди да пострадам. Понеже казвам ви, няма вече да я ям, докле тя се не извърши в царството Божие.“
И като взе чашата и благодари, рече: „Вземете и я разделете помежду си. Защото, казвам ви, няма да пия от лозовия плод, докле не дойде царството Божие.“
Това иравете за мое възиоминание.
И като взе хляб и благодари, преломи и им даде, казвайки „Това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мой спомен.“
Съшо взе и чашата след вечеря, като рече: „Тая чаша е новият завет с Моята кръв, която за вас се пролива.“
Горко на оня човек, който предава Сина Човечески.
Но ето, ръката на тоя, който Ме предава, е с Мене.на трапезата.
Прочее, Син Човечески отива, според както е определено; но горко на оня човек, чрез когото се предава.“ И те почнаха да се питат помежду си, кой ли ще е от тях оня, който ще направи това.
Аз съм между вас като ирисмужник.
А имаше и препирня помежду им, кой от тях да се смята за по-голям.
А Той им рече: „Царете на езичниците господаруват над тях, а ония, които ги владеят, благодетели се наричат. А вие недейте тъй. но по-големият между вас да бъде като по-малкият, а който началствува, да бъде като оня, който слугува. Защото кой е по-голям: който седи на трапезата ли, или който слугува? Не е ли оня, който седи?
Пък Аз съм сред вас като прислужник.
Но вие сте, които устояхте с Мене в Моите напасти, и Аз ви завещавам, както Ми завеща Моят Отец, царство, за да ядете и пиете на трапезата Ми в Моето царство, и да седнете на престоли да съдите дванайсетте колена Израилеви.“
Ти някога, когато се обърнеш, утвърди братята си.
И рече Господ: „Симоне, Симоне! Ето, сатаната поиска да ви сее като пшеница; но Аз се молих за Тебе, да не оскъднее вярата ти; и ти някога, кога се обърнеш, утвърди братята си.“
Той Му отговори: „Господи, готов съм да отида с Тебе и в тъмница и на смърт!“
Но Той рече: „Казвам ти, Петре, не ще пропее днес петел, преди ти три пъти да се отречеш, че Ме познаваш.“
Трябва да се изиълни върху Мене и това пророчество.
И рече им: „Когато ви пратих без кесия, и без торба, и без обуща, останахте ли лишени от нещо?“
Те отговориха „От нищо.“
Тогава им рече: „Но сега, който има кесия, нека я вземе, тъй съшо и торба; а който няма, нека продаде дрехата си и да купи нож. Защото казвам ви, върху Мене трябва да се изпълни и това писано: „И към беззаконици бе причислен“. Понеже това, що се отнася до Мене, се привършва.“
Те рекоха: „Господи, ето тук има два ножа.“
Той им отвърна „Достатъчни са.“
И обзет от смъртен страх, молеше се още ио-усърдно.
И като излезе, тръгна, както обикновено, за Елеонската планина; след Него тръгнаха и учениците Му. А като дойде на мястото, рече им: „Молете се да не паднете в изкушение.“
И Той се отдели от тях до един хвърлей камък, па преклони колене и се молеше, като казваше: „Отче, да шеше да отклониш от Мене тая чаша! Но нека бъде не Моята воля, а Твоята.“ И Му се яви Ангел от небето и Го подкрепяше. И понеже се намираше във вътрешна борба, молеше се по-усърдно. А потта Му беше като кървави капки, падащи на земята.
Като стана от молитва, дойде при учениците и ги намери заспали от тъга. И рече им: „Защо спите? Станете и се молете, за да не паднете в изкушение.“
Юда, с целувка ~ш ирсдаваш Сина Човечески?
Докле още говореше Той, ето тълпа, а пред нея вървеше един от дванайсетте, наричан Юда, който се приближи до Исуса, за да Го целуне. Исус му рече: „Юдо, с целуване ли предаваш Сина Човечески?“
Тия, които бяха с Него, като видяха, какво ще стане, рекоха Му:
„Господи, да ударим ли с нож?“ И един от тях удари слугата на първосвешеника и му отряза дясното ухо.
Отговори Исус и рече: „Оставете, спрете се.“ И като се допре до ухото му, изцери го.
А на първосвешениците и началниците на храма и на стареите, които бяха надошли при Него, Исус рече: „Като на разбойник сте излезли с ножове и колове, за да Ме хванете! Всеки ден бивах с вас в храма, и не дигнахте ръка срещу Мене; но сега е ваше времето и властта на мрака.“
И като излезе вън, горчиво заплака.
Като Го хванаха, поведоха и заведоха Го в дома на първосвещеника; а Петър следваше отдалеч. Когато накладоха огън сред двора и седнаха наоколо, седеше и Петър между тях. Една слугиня, като го видя седнал срещу светлината, взря се в него и рече: „И тоя беше с Него.“
Но той се отрече от Него, като каза: „Жено, не Го познавам.“
След малко друг един, като го видя, рече: „И ти си от тях.“
Но Петър отвърна „Човече, не съм“.
А като се мина около час време, друг някой взе да твърди, като казваше „Наистина, и тоя с Него беше, защото е Галилеец.“
Но Петър рече: „Човече, не зная, какво говориш.“ И веднага, докле още говореше той, петелът пропя.
Тогава Господ, като се обърна, погледна Петра. И Петър си спомни думите на Господа, както му бе казал: „Преди още петел да пропее, ти три пъти ще се отречеш от Мене.“ И като излезе вън, горко плака.
Познай, кой Те удари.
Човеиите, които държаха Исуса, ругаеха Го и Го биеха; и като Го забулиха, удряха Го по лиието и Го питаха: „Проречи, кой те удари?“
И много други хули казваха против Него.
Въведоха Го в събранието си.
А щом се съмна, събраха се стареите народни, първосвещениците и книжниците, и го въведоха в синедриона си и казваха: „Ако си Ти Христос, кажи ни!“
Той им отговори: „Ако ви кажа, няма да повярвате; ако ви пък и попитам, няма да Ми отговорите, нито да Ме пуснете.“ От сега Син Човеческий ще седи отдясно на Божията сила.“
И всички рекоха: „И тъй, Ти ли си Син Божий?“
Той им отговори: „Вие казвате, че съм Аз.“
А те рекоха: „Какво свидетелство ни трябва още? Ние сами чухме от устата Му.“
И дигна се цялото множество, и Го поведоха към Пилата.
Аз не намирам никаква вина в тоя човек.
И почнаха да го обвиняват, говорейки: „Намерихме тоя, че развратява народа ни и забранява да се дава кесарю данък, като казва за Себе Си, че бил Христос Цар.“
А Пилат Го попита и каза: „Ти ли си Царят на Юдеите?“
А Той отговори и му рече: „Ти казваш.“
Пилат рече на първосвещениците и на народа: „Аз не намирам никаква вина у тоя човек.“
Но те настояваха да казват: „Той бунтува народа, като поучава по цяла Юдея, начевайки от Галилея до тук.“
Пилат, като чу за Галилея, попита: „Нима човекът е Галилеец?“.
И като узна, че Той е подвластен на Ирод, изпрати при Ирод, който през тия дни беше тъй съшо в Иерусалим. А Ирод, като видя Исуса, много се зарадва, понеже отдавна желаеше да Го види.
Ирод го унизи с войниците си.
Той беше слушал много за Него, и се надяваше да види някое чудо да стане от Него. И Му задаваше много въпроси, но Той нищо не му отговаряше. А първосвешениците и книжниците стояха и силно Го обвиняваха. Но Ирод с войниците си, като го унизи и подигра, облече го в светла дреха и Го изпрати назад при Пилат. И него ден Пилат и Ирод станаха приятели помежду си, понеже по-рано враждуваха един против друг.
Пилат иредад е Исуса на тяхната воля.
А Пилат, като повика първосвещенииите, началниците и народа, каза им: „Доведохте ми тоя човек като развратител на народа; а ето, аз изследвах пред вас, и не намерих у тоя човек никаква вина от онова, в каквото Го обвинявате. Но нито Ирод намери, понеже Го пратих и
при Него, и ето, нищо достойно за смърт той не е извършил. И тъй, след като Го накажа, ще го пусна.“
А той трябваше за празника да им пусне един затворник. Но целият народ закрешя „Премахни тоя, а пусни ни Варава.“ А Варава беше хвърлен в тъмница за извършен в града бунт и убийство.
Пилат отново издигна глас, като желаеше да пусне Исуса. Но те крешяха „Разпни Го, Разпни Го!“
Той и трети път им рече: „Та какво зло е сторил тоя? Аз не намерих в Него нищо да заслужава смърт; затова след като Го накажа, ще Го пусна.“ Но те настояваха с голям вик да изискват да бъде разпнат; и викът техен и тоя на първосвещениците надделя.
И Пилат реши да бъде, според както искат те, и пусна им хвърления в тъмницата за бунт и убийство, когото искаха, а Исуса предаде на волята им.
Дыцери Иерусалимеки, не плачете за Мене.
И когато Го поведоха, уловиха някого си Симон Киринееи, който идеше от нива, и сложиха върху му кръста, за да го носи след Исуса.
И след Него вървеше голямо множество народ и жени, които плачеха и ридаеха за Него. А Исус, като се обърна към тях, рече: „Дъщери Иерусалимски, не плачете за Мене, а плачете за себе си и чедата си; понеже, ето наближават дни, когато ще се каже. „Блазе на неплодни, и на на утроби неродили, и на гърди некърмили'“ Тогара ще почнат да казват на планините: „Паднете върху ни“, и на хълмовете. „Затрупайте ни.“ Защото, ако това правят със зеленото дърво, какво ще бъде със cyxoтo?“
Водеха и двама злодейци, да бъдат погубени с Него.
Отче, прости им; ионеже те не знаят, какво правят.
И когато отидоха на мястото, наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците, единия отдясно, а другия отляво. А Исус говореше. „Отче, прости им; понеже не знаят, що правят.“ И като деляха дрехите Му, хвърлиха жребие.
Тоя е Царят на Юдеите.
А народът стоеше и гледаше. Подиграваха се заедно с народа и началниците, казвайки: „Други спаси, нека спаси и Себе Си, ако Този е Христос, избранник Божи.“
Също и войниците се подиграваха с Него, като се доближаваха и му поднасяха оцет, и казваха „Ако си Ти Юдейският цар, спаси се Сам.“
И над него имаше надпис, написан на гръцки, латински и еврейски: „Този е Царят Юдейски.“
Днес ще бъдеш с Мене в рая.
Един от увисналите на кръста злодейци го хулеше и казваше „Ако си Ти Христос, спаси Себе Си и нас.“
А другият, като заговори, мъмреше тоя и казваше. „Та и от Бога ли се не боиш ти, когато и сам си осъден на същото? А ние сме осъдени справедливо, защото получаваме заслуженото според делата си, но тоя нищо лошо не е сторил.“ И казваше на Исуса: „Спомни си за Мене, Господи, кога дойдеш в царството си.“
И отговори му Исус: „Истина ти казвам: Днес ще бъдеш с Мене в рая.“
Отче, в Твоите ръце предавам духи Си.
Беше вече около шестия час, и настана мрак по цялата земя до деветия час; и потъмня слънцето, и храмовата завеса се раздра през средата. Исус, като извика с висок глас, рече: „Отче, в Твойте ръце предавам духа си.“ И това като каза, издъхна.
Тук се коленичи и се пази кратко мълчание.
А стотникът, като видя станалото, прослави Бога и рече: „Наистина, тоя човек е бил праведник.“ И целият народ, който се бе събрал на това зрелище, като видя, станалото, връщаше се, удряйки се в гърдите. А стояха далеч и гледаха това всичките Му познайници и жените, които вървяха подире Му от Галилея.
Йосиф положи тялото Исусово в гроб, изсечен в скала.
И ето, някой си, на име Йосиф, съветник, човек добър и справедлив, (той не бе се съгласил с решението и деянията им), из Ариматея, юдейски град, който очакваше тъй също царството Божие. Той дойде при Пилат и измоли тялото Исусово; и като Го сне, обви Го в плащаница и Го положи в гроб, изсечен в скала, дето никой не бе още полаган. Тоя ден беше петък, и настъпваше събота.
Вървяха подире и жените, които бяха дошли с Исуса от Галилея, и видяха гроба и как бе положено тялото My; и като се върнаха, приготвиха благовония и миро, а в събота си почиваха според заповедта.
Това е слово Господне.