Връбница (Страдание Господне) – неделя
Година А
При шествието с върбовите клонки
Четене от светото Евангелие според Матей. 21, 1-11
Когато наближиха до Иерусалим и дойдоха до Витфагия при Елеонската планина, Исус изпрати двама ученици, като им каза: „Идете в селото, що е насреща ви, и веднага ще намерите вързана ослица и осле с нея; отвържете и докарайте ми ги: и, ако някой ви рече нещо, ще кажете, че те са потребни на Господа; и веднага ще ги прати.“
А всичко това стана, за да се сбъдне реченото чрез пророка, който казва: „Кажете на дъщерята Сионова: Ето, Твоят цар иде при тебе кротък, възседнал ослица и осле, син на подяремница.“
Учениците отидоха и сториха тъй, както им бе заповядал Исус; докараха ослицата и ослето и метнаха отгоре им дрехите си, и Той седна на тях. Повечето от народа постилаше дрехите си по пътя; други пък сечяха клони от дървета и постилаха по пътя; а народът, който вървеше отпред и който Го съпровождаше, възклицаваше и казваше „Осанна на Сина Давидов; благословен Идещият в име Господне: Осанна във висините.“
И когато влезе в Иерусалим, цял град се потресе, и думаха „Кой е Този?“ А народът отговаряше „Този е Исус, пророкът от Назарет Галилейски.“
Това е слово Господне.
На литургията
ПЪРВО ЧЕТИВО
Четене из книгата Исаия. 50, 4-7
Господ Бог ми даде език на мъдри, за да мога с думи да подкрепя изнемогващия. Всяка заран той пробужда, пробужда ухото ми, за да слуша като ония, които се учат. Господ Бог ми отвори ухото.
И аз се възпротивих, не отстъпих назад. Тялото си предадох на биещите, и страните си – на удрящите; лицето си не скривах от поругание и заплюване.
И Господ ми помага: затова се не срамувам, затова държа лицето си като кремък, и зная, че няма да остана посрамен.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ
Пс 21,8-9.17-18а. 17-20.23-24 ( О: 2а)
О Боже, Боже мой, защо си ме оставил.
Всички, които ме виждат, ругаят ми се; клатейки с глава, думат с уста: Той се уповаваше на Господа, нека го избави; нека го спаси, ако му е угоден. O
Защото псета ме окръжиха, сбирщина злосторници ме обиколи, пробиха ми ръце и нозе, и изброиха всичките ми кости. О
Делят помежду си дрехите ми, и за одеждата ми хвърлят жребие. Но Ти, Господи, не се отдалечавай от мене, сило моя! Побързай ми на помощ. О
Ще възвестявам Твоето име на братята си, сред събранието ще Те хваля. Вие, които се боите от Господа, възхвалете Го, цялото потомство Яковово, прослави Го. Да благоговее пред Него цялото поколение Израилево. О
ВТОРО ЧЕТИВО
Четене от посланието на Свети Павел Апостол до филипяни. 2,6-11
Исус Христос, бидейки в образ Божий, не счете за похищение да бъде равен Богу; но понизи Себе си, като прие образ на раб и се уподоби на човеци; и по вид се оказа като човек, смири Себе си, бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна.
Затова и Бог Го високо въздигна и Му даде име, което е по-горе от всяко име, та в името на Исуса да преклони колене всичко небесно, земно и подземно, и всеки език да изповядва, че Исус Христо е Господ, за слава на Бога Отца.
Това е Божие слово.
СТИХ ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЕТО: Христос биде за нас послушен дори до смърт, и то смърт кръстна. Затова и Бог Го високо въздигна и Му даде име, което е по-горе от всяко име.
ЕВАНГЕЛИЕ
Страданието на нашия Господ Исус Христос според Матей. 26,14 – 27,66
Какво ще им дадете, за да ви Го предаде.
В онова време: Един от дванайсетте, на име Юда Искариот, отиде при първосвещениците и рече: „Какво ще ми дадете, та да ви Го предам? А те му предложиха тридесет сребърника. И оттогава той търсеше сгоден случай да Го предаде.
Де искаш да Ти приготвим Пасхата.
А в първия ден на празник Безквасници пристъпиха учениците към Исуса и Му рекоха. „Де искаш да Ти приготвим да ядеш Пасхата?
Той рече: „Идете в града у еди-кого си и му кажете: Учителят казва: Времето Ми наближава, у тебе ще правя пасхата с учениците Си.“
Учениците направиха, както им заповяда Исус, приготвиха пасхата.
Един от вас ще Ме иредаде.
А когато се свечери, Той седна на трапезата с дванайсетте ученика; и когато ядеха, рече: „Истина ви казвам, един от вас ще Ме предаде; те се много наскърбиха, и всеки от тях почна да Го пита: „Да не съм аз, Господи?“
А Той отговори и рече: „Който топна с Мене в блюдото, той ще Ме предаде. Син Човеческий, прочее, отива, както е писано за Него; но горко на оня човек, чрез когото Син Човеческий ще се предаде; добре щеше да бъде за тоя човек, ако не бе се родил.“
А Юда, който Го предаде, отговори и рече: „Да не съм аз, Рави?“
Исус му отговори: „Ти каза.“
Това е Моето Тяло. Това е Моята Кръв.
И когато ядеха, Исус взе хляба и, като благослови, преломи го и, раздавайки на учениците, каза: „Вземете, яжте: това е Моето тяло.“
И като взе чашата и благодари, даде им и рече: „Пийте от нея всички; защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощение на грехове. И казвам ви, че отсега нататък няма да пия от тоя лозов плод до оня ден, когато с вас ще го пия в царството на Отца Си.“
И като изпяха хвалебна песен, излязоха на Елеонската планина.
Ще поразя Пастиря, и ще се разпръснат овците на стадото.
Тогава Исус им каза. „Всички вие ще се съблазните поради Мене през тая нош; защото писано е: „Ще порази пастиря, и ще се пръснат овците на стадото“. След като възкръсна, ще ви изпреваря в Галилея.
Тогава Петър Му отговори и рече: „Дори и всички да се съблазнят поради Тебе, аз никога няма да се съблазня.“
Исус му рече: „Истина ти казвам, че тая нош, преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене.“
Почна да скърби и да тъгува.
След това отива с тях Исус на едно място, наричано Гетсимания, и казва на учениците: „Поседете тука, докле ида там да се помоля.“
И като взе със Себе си Петър и двамата Зеведееви синове, почна да скърби и да тъгува. Тогава им казва. „Душата Ми е прескръбна до смърт; Останете тук и бъдете будни с Мене.“
И като се отдалечи, падна на лицето Си, молеше се и думаше:
„Отче мой, ако е възможно, нека Ме отмине тая чаша, обаче не както Аз искам, а както Ти“.
И дохожда при учениците и ги намира да спят, и казва на Петър „Толкоз ли не можахте един час да стоите будни с Мене? Бъдете будни и се молете, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, а плътта – немошна.“
Пак като се отдалечи повторно, помоли се, казвайки „Отче мой, ако не може Ме отмина тая чаша, без да я изпия, нека бъде Твоята воля.“ А като дойде, намира ги пак да спят, (понеже очите им бяха натегнали) и, като ги остави, отдалечи се пак и се помоли за трети път, като каза същите думи. След това дохожда при учениците Си и им казва „Спете, прочее, и почивайте: ето, наближи часът и Син Човеческий се предава в ръцете на грешниците. Ставайте да вървим, ето, приближи оня, който Ме предава.“
Туриха ръце на Исуса, и Го хванаха
Докато Той оше говореше, ето че Юда, един от дванайсетте, дойде, и с него множество народ с ножове и колове, от страна на първос вещениците и стареите народни. А оня, който Го предаваше, бе им дал знак, казвайки: „Когото целуна, Той e; хванете Го.“ И веднага се приближи до Исуса и рече: „Радвай се, Рави!“ и Го целуна.
А Исус му рече: „Друже, защо си дошъл?“ Тогава пристъпиха, сложиха ръце на Исуса и Го хванаха.
И ето, един от ония, които бяха с Исуса, протегна ръка, извади ножа си и, като удари слугата на първосвещеника, отряза му ухото.
Тогава Исус му казва: „Върни ножа си на мястото му; защото всички, които се залавят за нож, от нож ще погинат. Или мислиш, че не мога сега да помоля моя Отец, и той ще ми представи повече от дванайсет легиона Ангели? Но как ще се сбъднат Писанията, че тъй трябва да бъде?“
Тогава Исус каза на народа: „Като на разбойник сте излезли с ножове и колове, за да ме хванете; всеки ден седях с вас, поучавайки в храма, и Ме не хванахте.“ Но всичко това стана, за да се сбъднат пророческите Писания. Тогава всички ученици го оставиха и се разбягаха.
Щe видите Сина Ч0вечески, седнал отдясно на силата Божия.
А ония, които хванаха Исуса, заведоха Го при Кайяфа, първосвещеника, дето бяха събрани книжниците и стареите. Петър пък вървеше след Него отдалеч до двора на първосвещеника; и, като влезе вътре, седна със слугите, за да види края.
А първосвещениците и стареите и целият синедрион търсеха лъжливо свидетелство против Исуса, за да Го умъртвят, и не намериха; и, макар да надойдоха много лъжесвидетели, не намериха. Ала най-сетне дойдоха двама лъжесвидетели и рекоха: „Тоя каза: Мога да разруша Божия храм, и в три дни да го съзидам.“
И като стана първосвещеникът, рече му: „Нищо ли не отговаряш?
Какво свидетелствуват тези против Тебе?“ Но Исус мълчеше. А първосвещеникът Му рече: „Заклевам Те в живия Бог, да ни кажеш, Ти ли си Христос, Син Божий?“
Исус му отговаря: „Ти рече; казвам ви обаче: отсега ще видите Сина Човечески, седнал отдясно на силата и идещ на небесните облаци.
Тогава първосвещеникът раздра дрехата си и рече: „Той богохулствува! Каква нужда имаме вече от свидетели? На, сега чухте богохулството Му! Как ви се струва?“ А те отговориха и рекоха: „Заслужава смърт.“
Тогава Го заплюваха и биеха по лицето, а другите Му удряха плесници и думаха: „Проречи ни, Христе, кой Те удари?“
Преди петел ди пропее, три пъти ще се отречеш от мене.
А Петър седеше вън на двора, и приближи се до него една слугиня и рече: „И ти беше с Исуса Галилееца.“
Но той се отрече пред всички, като каза: „Не зная, що говориш.“
А когато отиваше към вратата, видя го друга и думаше на ония, що бяха там: „И тоя беше с Исуса Назорея.“
А той пак се отрече с клетва: „Не познавам човека.“
Малко по-сетне се приближиха ония, които стояха там, и казаха на Петър. „Наистина и ти си от тях, защото и твоят говор те издава.“
Тогава той почна да проклина и да се кълне „Не познавам човека.“ И веднага пропе петел. И спомни си Петър думата, казана му от Исуса: „Преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене.“
И като излезе вън, плака горко.
Предадоха Исус на упривителя – Понтий Пилат.
А когато се съмна, всички първосвещеници и стареи народни направиха съвещание против Исуса, за да Го убият. И като Го вързаха, отведоха Го и предадоха на управителя Понтия Пилата.
Не бива да се сложат в съкровищницата, защото са цена на кръв.
Тогава Юда, който Го предаде, като видя, че Той е осъден, разкая се и върна трийсетте сребърника на първосвещениците и стареите, като каза: „Съгреших, че предадох невинна кръв.“ А те му рекоха: „Що ни е грижа? Ти му мисли.“ И като захвърли сребърниците в храма, излезе и отиде, та се обеси.
Първосвещениците прибраха сребърниците и казаха: „Не бива да се турят в черковния ковчег, защото са цена за кръв.“ И като направиха съвещание, купиха с тях грънчаревата нива, за да погребват странници.
Затова и до днес тая нива се нарича „Кръвна нива“.
Тогава се сбъдна реченото чрез пророк Иеремия, който казва: „И взеха трийсетте сребърника – цената на оценения, когото оцениха синовете Израилеви; и дадоха ги за грънчаревата нива, както ми заповяда Господ.“
Ти ли си Царят Юдейски?
И Исус се изправи пред управителя; и управителят Го попита и рече: „Ти ли си Юдейският Цap?“
А Исус му отговори: „Ти казваш.“ И когато Го обвиняваха първосвещениците и стареите, Той нищо не отговаряше.
Тогава Му казва Пилат: „Не чуваш ли, за колко работи свидетелствуват против Тебе?“ И не му отговори нито една дума, тъй че управителят се чудеше твърде много.
А на празника управителят имаше обичай да пуска на народа един затворник, когото биха поискали. Тогава у тях имаше прочут затворник на име Варава. И тъй, когато бяха събрани, Пилат им рече: „Кого искате да ви пусна: Варава ли, или Исуса, наричан Христос?“ Защото знаеше, че Го бяха предали от завист.
Между това, когато той седеше на съдийския престол, жена му прати да му кажат: „Не прави нищо на тоя праведник, защото днес насъне много пострадах за Него.“
Но първосвещениците и стареите надумаха народа, да изпроси Варава, а Исус да погуби. Тогава управителят ги попита: „Кого от двамата искате да ви пусна?“
Те отговориха: „Варава.“
Пилат им каза: „А какво да сторя с Исуса, наричан Христос?“
Казват му всички: „Да бъде разпнат!“
Управителят им рече: „Та какво зло е сторил?“
Но те още по-силно закрещяха и казаха: „Да бъде разпнат!“
Пилат, като видя, че нищо не помага, и се усилва смутнята, взе вода, та уми ръце пред народа и рече: „Невинен съм за кръвта на тоя праведник; вие му мислете.“
И целият народ отговори и рече: „Кръвта Му нека бъде върху нас и върху чедата ни.“ Тогава им пусна Варава, а Исуса бичува и Го предаде на разпятие.
Здравей, Царю Юдейски!
След това войниците управителеви взеха Исуса в преторията, събраха срещу Него цялата чета войници и, като Го съблякоха, облякоха Му багреница; и сплетоха венец от тръни, наложиха Му го на главата и Му дадоха в дясната ръка тръст; и като застанаха пред Него на колене, присмиваха Му се и думаха: „Радвай се, Царю Юдейски!“ И след като заплюха, взеха тръста и Го биеха по главата. И след като Му се наприсмяха, съблякоха Му багреницата, облякоха Му неговите дрехи и Го поведоха на разпятие.
С Него бяха разпънати двама разбойници.
А като излизаха, срещнаха един киринеец, на име Симон; него накараха да носи кръста Му.
И като стигнаха на мястото, наричано Голгота, което значи: Лобно място, дадоха Му да пие оцет, смесен със злъчка; но Той вкуси и не иска да пие. А след като Го разпнаха, разделиха дрехите Му, хвърляйки жребие; за да се изпълни реченото от пророка: „Разделиха дрехите ми помежду си и за облеклото ми хвърлиха жребие“. И седяха, та Го пазеха там.
И туриха над главата Му надпис, който показваше вината Му „Този е Исус царят Юдейски.“ Тогава бидоха разпнати с Него двама разбойници: единият отдясно, а другият отляво.
Ако си Син Божий, слез от кръста.
А минувачите Го хулеха, като клатеха глава и думаха: „Ти, който разрушаваш храма, и в три дни съзиждаш, спаси Себе си; ако си Син Божий, слез от кръста.“
Също и първосвещениците заедно с книжниците и стареите и фарисеите се присмиваха и думаха: „Други спаси, а Себе Си не може да спаси: ако Той е цар Израилев, нека сега слезе от кръста и ще повярваме в Него.
Надяваше се на Бога, нека сега Го избави, ако Му е угоден; понеже бе казал: „Син Божий съм.“ Също Го хулеха и разбойниците, разпнати с Него.
Или, Или, ламма Савахтани!
А от шестия час настана тъмнина по цялата земя до деветия час; А около деветия час Исус извика с висок глас: „Или, Или, ламма Савахтани?“ сиреч, „Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?“
Някои от стоящите там, като чуха, казваха: „Той вика Илия.“ И веднага един от тях се затече, взе гъба, натопи я в оцет и, като я надяна на тръст, даваше Му да пие. Другите пък думаха: „Чакай, да видим, дали ще дойде Илия да Го избави.“
А Исус, като извика пак с висок глас, изпусна дух.
Тук се коленичи, и се пази кратко мълчание.
И ето, храмовата завеса се раздра на две, отгоре додолу; и земята се потресе; и скалите се разпукаха, и гробовете се разтвориха; и много тела на починали светии възкръснаха; и като излязоха из гробовете подир възкресението Му, влязоха в светия град и се явиха на мнозина.
А стотникът и ония, които с него заедно пазеха Исуса, като видяха земетресението и всичко станало, твърде много се уплашиха и думаха
„Наистина Син Божий е бил този човек.“
Там бяха също и гледаха отдалеч много жени, които бяха последвали Исуса от Галилея и Му служеха, между тях бяха Мария Магдалина и Мария, майка на Яков и Йосиф, и майката на Зеведеевите синове.
Йосиф положи тялото Исусово в своя нов гроб.
А когато се свечери, дойде един богат човек от Ариматея, на име Йосиф, който също беше ученик на Исуса. Той отиде при Пилат и поиска тялото Исусово. Тогава Пилат заповяда да предадат тялото.
А Йосиф, като взе тялото, обви го в чиста плащеница. И го положи в новия си гроб, който бе изсякъл в скалата; и като привали голям камък върху вратата гробни, отиде си. А там беше Мария Магдалина и другата Мария, които седяха срещу гроба.
Имате стражи, идете, пазете, както знаете.
На другия ден, след петъка, събраха се първосвещениците и фарисеите у Пилата и казваха „Господарю, спомнихме си, че Оня измамник още приживе, бе казал: „Подир три дни ще възкръсна.“ Затова заповядай да се запази гробът до третия ден, да не би учениците Му да отидат нощем да Го откраднат и да кажат на народа: „Възкръсна от мъртвите“ и последната измама ще бъде по-лоша от първата.“
Пилат им рече: „Имате стража, идете, завардете, както знаете.“
Те отидоха, та завардиха гроба със стража и запечатаха камъка.
Това е слово Господне.