библия за младежи - Новият Завет - Разпъването, възкресението, възнесението

Влизането в Йерусалим

Историята на Спасението

Влизането в Йерусалим

На другия ден, когато наближиха Йерусалим, дойдоха до Витфагия при Елеонска та планина. Исус изпрати двама ученици, като им каза: „Отидете 6 селото, което е пред нас. Щом влезете в него, веднага ще намерите вързани ослица и осле, което никой човек не е възсядал. Отвържете ослето и го доведете при Мене. И ако някой ви попита: „Какво правите? Защо го отвързвате?“, отговорете така: „То е потребно на Господ! Но Той скоро ще го отпрати пак тука!“

Учениците отидоха и сториха така, както им бе заповядал Исус. А когато отвързаха ослето, стопаните и някои от стоящите там им казаха: „Какво правите? Защо отвързвате ослето?“

Те отговориха: „То е потребно на Господ.“ И ония ги пуснаха. Учениците докараха ослето и метнаха отгоре му дрехите си. И Исус седна на него.

Тълпи народ, дошли за празника, като чуха, че Исус идва в Йерусалим, взеха палмови клончета и излязоха да Го посрещнат.

И където и да минеше Исус, повечето от народа постилаше дрехите си по пътя, а други сечаха клони от дърветата и тях постилаха. И така наближиха превала на Елеонската планина. Зарадвани, учениците започнаха велегласно да славят Бог за всички чудеса, които бяха видели. А онези, които вървяха отпред, и онези, които Го съпровождаха, възклицаваха: „Осанна на Сина Давидов! Благословен е Царят, Който иде в името на Господ! Мир на небето и слава във висините! Осанна!“

А някои фарисеи, които бяха там, Му рекоха: „Учителю, запрети им да викат!“ Но Исус отговори: „Казвам ви – ако тия млъкнат, камъните ще завикат!“

И когато се приближи до Йерусалим и видя града, заплака за него, казвайки: „Да беше узнал поне в този ден какво служи за твоя мир! Но сега това е скрито от очите ти. Ще настанат за тебе дни, когато враговете ти ще те заобиколят с окопи, ще те обкръжат и ще те стеснят отвред.

Ще съсипят тебе и децата ти и няма да оставят камък върху камък. Понеже ти не узна времето, косато беше посетен.“

Когато влезе в Йерусалим, целият град се раздвижи. Казваха: „Кой е този?“ А народът отговаряше: „Исус, пророкът от Назарет в Галилея.“

 

Исус прогонва търговците от храма

Така стигнаха 6 Йерусалим. Исус влезе в Божия храм и започна да пропъжда всички, които продаваха и купуваха в храма. Прекатури масите на менячите и пейките на продавачите на гълъби. Не позволяваше на никой да пренесе през храма какъвто и да е съд. И ги поучаваше: „Не е ли писано: ,Домът Ми ще се нарече дом за молитва на всички народи“? А вие го направихте разбойнически вертеп!“ И поучаваше всеки ден в храма.

А първосвещениците, книжниците и народните старей, като чуха за това, търсеха повод да Го убият. Но се бояха и не намираха начин как да направят това, защото целият народ беше привързан към Исус и Го слушаше възхитено.

А когато се стъмни, Исус излезе вън от града и пренощува в Елеонската планина. А на следващия ден рано сутринта народът се стичаше в храма, за да чуе Исус.

 

Изсушената смокиня

Когато Исус идваше от Витания в Йерусалим, видя отдалече една смокиня край пътя, покрита с листа. Беше огладнял и отиде да потърси плодове. Но като дойде при дървото, не намери нищо друго освен листа. Тогава рече на смокинята: „Занапред никой да не вкуси плод от тебе!“ И смокинята веднага изсъхна. А учениците чуха думите Му.

Когато на следващото утро отново минаха оттам и видяха, че смокинята бе изсъхнала до корен, те се почудиха и казаха: „Как така веднага изсъхна смокинята?“ А Исус им отговори: „Имайте вяра в Бог! Истина ви казвам – ако имате вяра и не се усъмните, не само това, което беше извършено със смокинята, ще извършите.

Но ако някой каже и на тая планина: ,Дигни се и се хвърли в морето!“, и не се усъмни в сърцето си, а повярва, ще стане по думите му. И ще се сбъдва, каквото и да поиска. И всичко, което поискате в молитва с вяра, ще получите.“

 

Притчата за злите лозари

Исус започна да говори на народа тази притча: „Имаше един човек, който насади лозе. Огради го с плет, изкопа в него бунар и съгради кула. После го предаде на лозарите и си отиде.

Когато наближи гроздобер, изпрати при лозарите един слуга, за да вземе от тях плодовете на лозето. А те, като го хванаха, набиха го и го отпратиха без нищо. Изпрати при тях друг слуга. Те го замериха с камъни, пукнаха му главата, унизиха го и го изгониха с празни ръце. Господарят изпрати и трети. Но те го убиха и изхвърлиха тялото му.

Тогава господарят на лозето рече: „Какво да сторя? Ще изпратя моя обичан син! Може би ще се засрамят от него.“ Но лозарите, като го видяха, размислиха и си казаха: „Този е наследникът! Хайде да го убием, за да стане наследството му наше!“ И като го изведоха вън от лозето, убиха го.

И така, какво ще направи господарят на лозето? Ще дойде и ще погуби лозарите. И ще даде лозето на други, които ще му дават плодовете навреме.“

Първосвещениците и фарисеите, слушайки тази притча, разбраха, че говори за тях.

И дебнеха да Го уловят. Ала се бояха от народа, който Го мислеше за пророк.

 

Притчата за човека без сватбена премяна

Исус продължаваше да им говори с притчи: „Небесното царство прилича на цар, който направи сватба на сина си. И разпрати слугите си да повикат поканените на сватба. А те не искаха да дойдат. Изпрати други слуги, като рече: „Кажете на поканените: „Ето, приготвих моята сватбена трапеза – воловете ми и угоеният ми добитък са заклани, всичко е готово. Елате на сватбата!“

Но те го пренебрегнаха и отидоха кой на нива, кой по търговия. Други пък хванаха слугите му, поругаха ги и ги убиха. Като чу за това, царят се разгневи и изпрати войските си. Погуби ония убийци и изгори града им.

Тогава каза на слугите си: „Сватбата е готова, но поканените не бяха достойни. Затова идете по кръстопътищата и колкото хора срещнете, поканете ги!“ Слугите излязоха по пътищата и събраха всички, които намериха – и лоши, и добри. И сватбеният дом се изпълни с много гости. Царят влезе да види насядалите и съгледа там един човек, който не бе облечен в сватбарска премяна. Каза му: „Приятелю, как влезе тук без сватбарска премяна?“ А той мълчеше. Тогава царят каза на слугите: „Вържете му ръцете и нозете, вземете го и го хвърлете във външната тъмница. Там ще бъде плач и скърцане със зъби. Защото мнозина са звани, а малцина избрани.“

 

Царският данък

Тогава фарисеите отидоха и се наговориха да уличат Исус чрез Неговите думи. Изпратиха при Него учениците си заедно с някои привърженици на Ирод. Те се преструваха на праведни, само за да Го уловят в някоя дума и да Го предадат на началството и на управителната власт. Запитаха Го:

„Учителю, знаем, че си справедлив и вярно поучаваш за Божия път. Не правиш разлика за никого, понеже не гледаш по лице. Затова кажи ни, как Ти се струва, позволено ли е да се дава данък на кесаря или не?“

Но Исус разбра лукавството им и рече: „Защо ме изкушавате, лицемери? Покажете Ми една данъчна монета!“ Те донесоха един динар. Исус ги попита: „Чий е този образ и надпис?“ Отговориха Му: „На кесаря е.“ Тогава им каза: „Отдайте кесаревото на кесаря и Божието на Бог!“

Като чуха това, те се почудиха. И не можаха да Го уличат с думи пред народа. Замълчаха, оставиха Го и си отидоха.

 

Дарът на бедната вдовица

След това Исус седна срещу касата за дарения и се загледа как хората пускат пари в нея. Някои богати пускаха много.

Дойде и една бедна вдовица. Тя пусна две лепти*, което прави един кодрант* (* Лепта и кодрант са монети с много ниска стойност). Исус повика учениците Си и им рече:

„Истина ви казвам – тази бедна вдовица сложи повече от всички, които пускаха в съкровищницата. Защото всички пускаха от излишъка си, а тя в своята немотия остави всичко, което имаше за прехрана.“

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.