Генерални Аудиенции

Винаги ще бъдем с Господа!

15 октомври 2014 – Папа Франциск

Винаги ще бъдем с Господа!

 

Скъпи братя и сестри, добро утро,

През този период ние говорихме за Църквата, за нашата Света Майка йерархична Църква, за Божия народ в пътуването. Днес бихме искали да се запитаме: какво ще стане накрая с Божия народ? Какво ще се случи с всеки от нас? Какво да очакваме? Апостол Павел насърчи християните от солунската общност, които си задаваха тези въпроси, и след неговото обяснение те казаха тези думи, които са сред най-красивите в Новия Завет: „И така винаги ще бъдем с Господа”! (1 Солунци 4:17). Това са прости думи, но натоварени с толкова голяма надежда! „И така винаги ще бъдем с Господа“. Вярвате ли в това? … Изглежда не. Вярваш ли? Да повторим ли заедно? Три пъти?: „И така винаги ще бъдем с Господа“. „И така винаги ще бъдем с Господа“. „И така винаги ще бъдем с Господа“. Емблематично е, че Йоан, възприемайки интуицията на пророците в книгата Откровение, описва последното, окончателно измерение по отношение на „новия Йерусалим, слизащ от небето от Бога, приготвен като невеста, украсена за съпруга си“ (Откровение 21:2). Това ни чака! Ето коя е Църквата: тя е Божият народ, който следва Господ Исус и който се подготвя ден след ден за срещата с Него, като невeста със своя младоженец. И това не е просто израз: ще има истински сватби! Да, защото Христос, като стана човек като нас и ни направи всички едно с Него, със Своята смърт и Своето Възкресение, наистина ни венча и ни направи, като народ, Негова невеста. Това не е нищо друго освен изпълнението на плана за общение и любов, изтъкан от Бог през цялата история, историята на Божия народ, а също и самата история на всеки един от нас. Господ е този, който води.

Има обаче и друг аспект, който допълнително ни утешава и който отваря сърцето: Йоан ни казва, че в Църквата, Невeстата на Христос, „новият Ерусалим” е направен видим. Това означава, че Църквата, освен невеста, е призвана да стане град, символ par excellence на човешкото съжителство и взаимоотношение. Колко хубаво е тогава, че вече можеш да съзерцаваш, според друг много внушителен образ в Откровение, всички хора и всички народи, събрани заедно в този град, като в шатра, „шатрата на Бога“ (вж. Откр. 21:3)! И в тази славна рамка вече няма да има изолация, уклончивост или разграничения от всякакъв вид – от социално, етническо или религиозно естество – но всички ние ще бъдем едно в Христос.

При вида на тази чудесна и безпрецедентна сцена сърцето ни не може да помогне да се почувства силно утвърдено в надеждата. Виждате ли, християнската надежда не е просто жадуване, желание, не е оптимизъм: за християнина надеждата е очакване, пламенно очакване, изпълнено със страст от крайното и окончателно изпълнение на една мистерия, тайната на Божията любов, в която ние сме новородени и която вече преживяваме. И това е очакването на някого, който идва: това е Христос Господ, който се приближава все по-близо до нас, ден след ден, и който идва, за да ни въведе най-накрая в пълнотата на своето общение и на своя мир. Тогава Църквата има задачата да поддържа светилника на надеждата запален и ясно видим, за да може той да продължи да свети като сигурен знак за спасение и да осветява на цялото човечество пътя, който води към срещата с милосърдното лице на Бога.

Скъпи братя и сестри, ето какво очакваме: завръщането на Исус! Църквата като невеста очаква своя Съпруг! Трябва обаче да се запитаме напълно искрено: наистина ли сме светли и достоверни свидетели на това очакване, на тази надежда? Дали нашите общности все още живеят в знака на присъствието на Господ Исус и в горещото очакване на неговото идване, или изглеждат уморени, мудни, натежали от умора и примирение? Рискуваме ли и ние да изчерпим маслото на вярата и маслото на радостта? Нека бъдем внимателни!

Нека призоваваме Дева Мария, Майка на надеждата и Царица на небесата, за да ни държи винаги бдителни, слушащи и очакващи, така че още сега да бъдем проникнати от Христовата любов и един ден да вземем участие в безкрайната радост, в пълното Божие общение. Винаги помнете, никога не забравяйте: „И така винаги ще бъдем с Господа“! (1 Солунци 4:17). Да повторим ли Още три пъти? „И така винаги ще бъдем с Господа!“. „И така винаги ще бъдем с Господа!“. „И така винаги ще бъдем с Господа!“.

 

Папа Франциск

Генерална аудиенция

Площад Свети Петър, сряда, 15 октомври 2014 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.