Генерални Аудиенции

„Вие Братя, вие бяхте призовани на свобода” (Гал. 5, 13)

10 август 1983 – Папа Йоан Павел II

„Вие Братя, вие бяхте призовани на свобода” (Гал. 5, 13)

 

  1. „Вие . . . Братя, вие бяхте призовани на свобода” (Гал. 5, 13). Изкуплението ни поставя в състояние на свобода, което е плод на присъствието на Духа в нас, тъй като „където е Духът, там е свобода“ (2 Кор. 3, 17).

Тази свобода е в същото време дар и задача: благодат и императив.

Всъщност, в същия момент, в който апостолът ни напомня, че сме призвани към свобода, той ни предупреждава и за опасността, на която се излагаме да я използваме зле: „Докато тази свобода – предупреждава той – не стане претекст за живот по плът” (Гал. 5, 13). И „плътта“ в речника на Павел не означава „човешко тяло“, а цялата човешка личност като подчинена и затворена в онези фалшиви ценности, които го привличат със съблазнителното обещание за очевидно по-пълен живот (вж. Гал. 5, 13-6, 10).

  1. Критерият за разпознаване дали използването на нашата свобода съответства на нашия призив да бъдем свободни или всъщност е повторно изпадане в робство, е нашето подчинение или неподчинение на милосърдието, тоест на нуждите, които произтичат от него.

От основно значение е да се отбележи, че този критерий за разпознаване ни е даден в живота на Христос: свободата на Христос е истинска свобода и нашият призив към свобода е призван да участваме в самата свобода на Христос. Христос живееше в пълна свобода, защото в радикално покорство на Отца „Той даде Себе Си като откуп за всички. Това е посланието на спасението” (1 Тим 2, 5). Христос е върховно свободен именно в момента на своето върховно подчинение и покорство на изискванията на спасителната Любов на Отца: в момента на Своята смърт.

„Вие бяхте призвани на свобода“ – казва апостолът. Ние сме направени участници в същата свобода като Христос: свободата да даваме себе си. Съвършеният израз на свободата е общение в истинска любов. След този призив пред всяка човешка личност се отвори пространството на решителна и драматична алтернатива: изборът между (псевдо-) свобода на самоутвърждаване, лично или колективно, срещу Бог и срещу другите, и истинска свобода на себе си – даване на Бог и други. Който избере самоутвърждаването, остава под робството на плътта, отчужден от Бога; който избере самодаряването, вече живее вечен живот.

  1. Истинската свобода е тази, която е подчинена на любовта, тъй като – учи ни апостолът – „любовта е пълнотата на закона“ (Рим 13, 10). От това учение можем да разберем още веднъж, че за апостола няма контраст между свободата и моралния закон в оправдания човек. И причината е именно в това, че пълнотата на закона е милосърдието. Крайният смисъл на всяка морална норма е милосърдието; всяка морална норма просто изразява изискване за истина и любов.

Това е много важна точка от етоса на Изкуплението, или по-скоро от просто човешкия етос, който заслужава незабавно изследване. Всички ние, независимо от културата, към която принадлежим, определяме любовта като „да искаме доброто на любимия човек“. Забележка: на любимия човек, за себе си, а не само за този, когото обича. В този втори случай всъщност любовта би прикрила връзка с другия от утилитарен или хедонистичен характер. Благото на човека е това, което той е: това е неговото същество. Да искаш доброто означава да искаш другия да бъде в пълнотата на своето същество. Поради тази причина най-чистият акт на любов, за който човек може да се сети, е творчески акт на Бог: той гарантира, че всеки от нас просто е такъв.

  1. Следователно има неразривна връзка между любовта към човека и признаването на истината на неговото същество: Истината е в основата на любовта. Може да имате намерение да обичате друг, но не го обичате истински, ако не разпознаете истината за неговото същество. Всъщност бихме обичали не другия, а онзи образ на другия, който сами сме си създали и така бихме се изложили на риска да извършим най-сериозни несправедливости в името на любовта към човека. Тъй като „този човек“ не би бил истинският, в истината на своето битие, а този, който мислим от нас, независимо от основата на неговата обективна истина.

Моралните норми са неизменните потребности, произтичащи от истината на всяко същество. Всяко същество изисква да бъде признато, тоест обичано по адекватен начин, според своята истина: Бог като Бог, човек като човек, нещата като вещи. „Пълнотата на закона е любов” ни учи апостолът. Колко вярно е това твърдение! Любовта е пълното осъществяване на всяка морална норма, защото тя иска доброто на всяко същество в неговата истина: тази истина, чиято нормативна сила към свободата се изразява в моралните норми.

 

Папа Йоан Павел II

Генерална аудиенция

Сряда, 10 август 1983 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.