Генерални Аудиенции

Връзка между видимата и духовната природа на Църквата

29 октомври 2014 – Папа Франциск

Връзка между видимата и духовната природа на Църквата

 

Скъпи братя и сестри, добро утро,

В предходните катехези показахме как Църквата има духовна природа: тя е тялото на Христос, изградено от Светия Дух. Когато говорим за Църквата обаче, умът веднага се насочва към нашите общности, нашите енории, нашите епархии, към структурите, където обикновено се събираме и, очевидно, към по-институционалните компоненти и фигурите, които я администрират, които я управляват. Това е най-видимата реалност на Църквата. Тогава трябва да се запитаме: това две различни неща ли са или една единствена Църква? И ако това е една единствена Църква, как трябва да разбираме връзката между видимата реалност и духовното?

  1. Преди всичко, когато говорим за видимата реалност на Църквата, не трябва да мислим само за папата, епископите, свещениците, сестрите и всички посветени хора. Видимата реалност на Църквата се състои от многото кръстени братя и сестри по света, които вярват, надяват се и обичат. Но много пъти чуваме: „Но Църквата не прави това, Църквата не прави нещо друго…“ — „Но, кажете ми коя е Църквата?“ — „Те са свещениците, епископите, папата…“ — Църквата сме всички ние, ние! Всички кръстени са Църквата, Църквата на Исус. Съставена от: всички онези, които следват Господ Исус и които в негово име се доближават до най-малките и страдащите, търсейки да предложат малко облекчение, утеха и мир: всички онези, които вършат това, което Господ заповяда за нас, са църква. Разбираме също така, че видимата реалност на Църквата не е измерима, тя не може да бъде позната в нейната пълнота: как можем да познаем всичките добрини, които се правят? Толкова много дела на любовта, толкова много вярност в семействата, толкова много усилия да се образоват децата, да се предаде вярата, толкова много страдание сред болните, които принасят своето страдание на Господ… Но това не може да бъде измерено и е толкова страхотно! Как можем да познаем всички чудеса, които чрез нас Христос успява да направи в сърцето и живота на всеки човек? Виждате ли: дори видимата реалност на Църквата е извън нашия контрол, извън нашата власт и тя е мистериозна реалност, защото идва от Бога.

  2. За да разберем връзката в Църквата, връзката между нейната видима реалност и духовната сфера, няма друг начин освен да погледнем към Христос, чието тяло е съставено от Църквата и Който я поражда, в акт на безкрайна любов. Също така в Христос, наистина, чрез силата на тайната на Въплъщението, ние разпознаваме човешка природа и божествена природа, обединени в една и съща личност по чуден и неразривен начин. Това важи по аналогичен начин и за Църквата. Как, както в Христос, човешката природа на Църквата напълно следва Божествената природа, като се поставя в негова служба, за да доведе спасението до завършеност. И Църквата, следователно, е тайна, в която това, което не се вижда, е по-важно от това, което се вижда, и може да бъде разпознато само с очите на вярата (срв. Догматическа конституция за Църквата Lumen gentium, n. 8).

  3. В случая с Църквата обаче трябва да се запитаме: как може видимата реалност да бъде в услуга на духовната реалност? Още веднъж можем да го разберем, като погледнем Христос. Христос е моделът за Църквата, защото Църквата е Неговото тяло. Той е моделът за всички християни, за всички нас. Когато човек гледа към Христос, той не греши. Евангелието на Лука разказва как Исус, след като се върнал в Назарет, където израснал, влязъл в синагогата и прочел, позовавайки се на себе си, пасажа от пророк Исая, където се казва: „Духът Господен е върху мен, защото ме помаза да благовестя на бедните. Изпрати ме да провъзглася освобождаване на пленниците и възстановяване на зрението на слепите, да пусна на свобода угнетените, да проглася благоприятната година на Господното благоволение” (4:18-19). Вижте как Христос използва своето човешко естество – защото беше също и човек – за да провъзгласи и изпълни божествения план на изкупление и спасение – защото той беше Бог; така трябва да бъде и за Църквата. Чрез своята видима реалност, всичко, което може да се види, тайнствата и свидетелството на всички нас, християните, Църквата е призвана всеки ден да бъде близо до всеки човек, като се започне от бедния, страдащия и маргинализирания, по такъв начин, че да накара всички хора да почувстват състрадателния и милостив поглед на Исус.

Скъпи братя и сестри, често като Църква изпитваме собствената си слабост и своите граници. Всички ги имаме. Всички сме грешници. Никой от нас не може да каже: „Аз не съм грешник“. Ако някой от нас чувства, че не е грешник, вдигнете ръка. Ние всички сме. И тази слабост, тези ограничения, тези наши грехове… редно е да събуждат голяма скръб в нас, особено когато даваме лош пример и забелязваме, че трябва да станем източник на скандал. Колко пъти сме чували в квартала: „Оня там все ходи на църква, но клевети всички…”. Това не е християнско, това е лош пример: това е грях. И така даваме лош пример: „и накратко, ако този или онзи е християнин, тогава аз ще стана атеист“. Нашето свидетелство е да накараме другите да разберат какво означава да си християнин. Нека помолим да не бъдем източник на скандал. Нека измолим дара на вярата, за да можем да разберем как, въпреки нашата нищожност и нашата бедност, Господ ни е направил истинско средство на благодатта и видим знак на Неговата любов към цялото човечество. Можем да станем причина за скандал, да. Но ние също можем да станем причина за свидетелство, като казваме с живота си това, което Исус иска от нас.

 

Папа Франциск

Генерална аудиенция

Площад Свети Петър, сряда, 29 октомври 2014 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.