Генерални Аудиенции

Взаимно просветление между брака и целомъдрието

31 март 1982 – Папа Йоан Павел II

Взаимно просветление между брака и целомъдрието

 

  1. Продължаваме да разсъждаваме върху темата за безбрачието и девствеността за небесното царство, въз основа на текста на Евангелието според Матей (вж. Матей 19, 10-12).

Говорейки за въздържанието „за“ Небесното царство и основавайки го на примера на собствения си живот, Христос несъмнено е искал учениците Му да го разберат преди всичко във връзка с „царството“, което е дошъл да възвести и за което посочи правилните начини. Въздържанието, за което той говори, е именно един от тези пътища и, както вече се вижда от контекста на Евангелието на Матей, това е особено валиден и привилегирован път. Всъщност това предпочитание, дадено на безбрачието и девствеността „за царството“, беше абсолютна новост в сравнение с традицията на древния съюз и имаше решаващо значение както за етоса, така и за теологията на тялото.

  1. Христос, в своето изявление, подчертава преди всичко неговата окончателност. Той казва, че пътят на въздържанието, за който той сам свидетелства със собствения си живот, не само съществува и е не само възможен, но е особено валиден и важен „за царството небесно“. И така трябва да бъде, като се има предвид, че сам Христос го е избрал за себе си. И ако този път е толкова валиден и важен, въздържанието за Небесното царство трябва да има особена стойност. Както вече споменахме по-рано, Христос не се обърна към проблема на същото ниво и в същата линия на разсъждение, както направиха учениците, когато казаха: „Ако това е условието . . . не е полезно да се жениш” (Мат. 19, 10). Думите им криеха известен утилитаризъм на заден план. Христос, обаче, в отговора си индиректно посочи, че ако бракът, верен на първоначалната институция на Създателя (не забравяйте, че Учителят се позоваваше на „принципа“ в този момент), има своето пълно съответствие и стойност за царството на Небесата, , фундаментална, универсална и обикновена стойност, от своя страна континентът има особена и „изключителна“ стойност за това кралство. Очевидно е, че това е въздържание, съзнателно избрано по свръхестествени причини.

  2. Ако Христос подчертава в своето изказване, на първо място, свръхестествената окончателност на това въздържание, той прави това не само в обективен, но и изрично субективен смисъл, тоест той посочва необходимостта от такава мотивация, която съответства адекватно и напълно на към обективната окончателност, която е обявена от израза „за царството небесно“. За да постигнем въпросната цел – тоест да преоткрием в въздържанието тази особена духовна плодотворност, която идва от Светия Дух – трябва да я желаем и да я изберем по силата на дълбока вяра, която не само ни показва Божието царство в неговото бъдещо изпълнение, но ни позволява и прави възможно по особен начин да се идентифицираме с истината и реалността на това царство, както е разкрито от Христос в неговото евангелско послание и най-вече с личния пример на неговия живот и поведение. Затова по-горе беше казано, че въздържанието „за царството небесно” – като несъмнен знак за „онзи свят” – носи в себе си преди всичко вътрешния динамизъм на тайнството на изкуплението на тялото (срв. Лука 20: 35) и в това значение той също притежава характеристиката на особено сходство с Христос. Който съзнателно избира това въздържание, избира в известен смисъл конкретно участие в мистерията на изкуплението (на тялото); той иска по особен начин да го завърши, така да се каже, в собствената си плът (вж. Кол. 1, 24), намирайки в това и отпечатъка на приликата с Христос.

  3. Всичко това се отнася до мотивацията на избора (т.е. неговата окончателност в субективен смисъл): като избира въздържанието за Небесното царство, човекът „трябва“ да се остави да бъде ръководен от тази мотивация. Христос във въпросния случай не казва, че човекът е длъжен да го направи (във всеки случай със сигурност не става въпрос за задължението, което произтича от заповед); въпреки това, без съмнение, неговите кратки думи за въздържание „за небесното царство“ силно подчертават собствената му мотивация. И те го разкриват (т.е. посочват целта, която субектът осъзнава), както в първата част на цялото твърдение, така и във втората, показвайки, че тук имаме работа с определен избор: т.е. доста изключително призвание, което не е универсално и обикновено. В началото, в първата част на своето изказване, Христос говори за разбиране („не всеки може да разбере, но само ония, на които е дадено“) (Матей 19, 11); и не е абстрактно „разбиране“, а такова, което влияе върху решението, върху личния избор, в който „дарът“, тоест благодатта, трябва да намери адекватен отзвук в човешката воля. Следователно това „разбиране“ включва мотивация. Впоследствие мотивацията оказва влияние върху избора на въздържание, прието след разбиране на значението му „за царството небесно”. Следователно Христос, във втората част на своето изказване, заявява, че човекът „става“ евнух, когато избере въздържанието за небесното царство и го направи основната ситуация или състояние на целия му земен живот. В такова консолидирано решение съществува свръхестествената мотивация, от която произлиза самото решение. Тя съществува, като се обновява, бих казал, непрекъснато.

  4. Вече обърнахме внимание на конкретното значение на последното твърдение. Ако Христос в цитирания случай говори за „да стане“ евнух, той не само подчертава специфичната тежест на това решение, което се обяснява с мотивацията, породена от дълбока вяра, но не се опитва дори да скрие неприятности, които подобно решение и неговите устойчиви последици могат да имат за човека, за нормалните (и още повече благородни) наклонности на неговата природа.

Препратката „към началото“ в проблема за брака ни позволи да открием цялата изначална красота на това призвание на мъжа, мъжа и жената: призвание, което идва от Бога и съответства на двойствената конституция на човека, както и на призив към „общение на хората“. Като проповядва въздържание за Божието царство, Христос не само говори против цялата традиция на древния завет, според който бракът и размножаването са били, както казахме, религиозни привилегии, но той говори, в известен смисъл, също в контраст с този „принцип“, който той самият споменава и може би и поради тази причина той засенчва думите си с това специално „правило на разбиране“, което споменахме по-горе. Анализът на „принципа“ (особено въз основа на яхвисткия текст) всъщност показа, че въпреки че е възможно човекът да се мисли като самотен пред Бога, все пак самият Бог го извади от тази „самота“, когато каза: „ Не е добре човекът да е сам: искам да му направя помощник, подобен на него” (Бит. 2, 18).

  1. Така, следователно, мъжко-женското двуличие, свойствено на самата конституция на човечеството и единството на двете, което се основава на него, остават „от самото начало“, тоест до самата им онтологична дълбочина, дело на И Христос, говорейки за въздържание „за небесното царство“, има тази реалност пред себе си. Не без основание той говори за него (според Матей) в най-непосредствения контекст, в който се позовава именно на „началото“, тоест на божествения принцип на брака в самото устройство на човека.

На фона на думите на Христос може да се твърди, че не само бракът ни помага да разберем въздържанието за Небесното царство, но и самото въздържание хвърля особена светлина върху брака, видян в тайната на Сътворението и Изкуплението.

 

Папа Йоан Павел II

Генерална аудиенция

Сряда, 31 март 1982 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.