Разкази от сестра Терезита

Вечерната молитва

имало едно време…

Вечерната молитва

    

         Една вечер, след вечеря, на която били поканени приятели, майката казала на момиченцето си да каже молитвата и да си легне.

         Момиченцето се подчинило и на колене, близо до леглото, се опитало да се моли. След това станало и се върнало да каже лека нощ:

         – Добре ли каза молитвата?-попитала майката.

         -Не, не мога!

         -Как не можеш? Върни се веднага, за да кажеш молитвата!

Момичето се отишло в стаята, но след минута, отново се върнало.

         -И така, каза ли молитвата?-попитала майката.

         -Не, мамо, не мога!-отвърнало детето.

         -Как? Кажи ми защо не можеш?-учудила се майката.

         -Не мога да остана в тишина. Не мога да го чуя. Вдигате твърде много шум.

         -Ти, когато се молиш,  знаеш ли как да постигнеш  външна и вътрешна тишина, в която да останеш във връзка с твоя Господ, който е дал живота си за теб?