велика седмица – петък
Честване Страданието Господне
ПЪРВО ЧЕТИВО
Четене из книгата на пророк Исаия. 52,13-53,12
Ето, моят слуга ще благоуспее, ще се въздигне, ще се възвиси. Както мнозина бидоха смаяни, гледайки на него – толкоз ликът му беше обезобразен повече, отколкото на синовете човечески – така той ще смая много народи; царе ще затворят пред него устата си, защото ще видят онова, за което не им е било говорено, и ще узнаят, каквото не са слушали. Кой повярва на това, що е чул от нас? И кому се откри мишцата Господня?
Защото той изникна пред него като младочка и като израстък из суха земя; няма в него ни изглед, нито величие, ние го видяхме, и в него нямаше изглед, който да ни привлича към него. Той беше презрян и унизен пред людете, мъж на скърби и изпитал недъзи, и ние отвръщахме от него лицето си; той беше презиран и ние за нищо го не смятахме.
Той взе върху си нашите немощи и понесе нашите недъзи; а ние мислехме, че той беше поразяван, наказван и унизяван от Бога. А той бе изпоранен за нашите грехове и мъчен за нашите беззакония; наказанието за нашия мир биде върху него, и чрез неговите рани се изцелихме.
Всички ние блуждаехме като овци, отбихме се всеки от пътя си – и Господ възложи върху него греховете на всинца ни. Той бе измъчван, но страдаше доброволно и уста си не отваряше; като овца бе той заведен на клане, и като агне пред стригачите си е безгласно, така и той не отваряше устата си.
От затвор и съд той бе грабнат. Но рода му кой ще обясни? Защото той бе изтръгнат от земята на живите; за престъпленията на моя народ претърпя смърт. Отредиха му гроб със злодейци, но той биде погребан у богатия, защото не бе сторил грях, и в устата му нямаше лъжа.
Но на Господа биде угодно да го съкруши, и той го предаде на мъчение; а кога душата му принесе умилостивителна жертва, той ще види дълговечно потомство, и волята Господня успешно ще се изпълнява чрез неговата ръка. С доволство той ще гледа подвига на душата си; чрез познанието, което ще имат за него, той, праведникът, моят слуга, ще оправдае мнозина и греховете им върху си ще понесе.
Затова Аз ще му дам дял между великите, и със силните плячка ще дели, задето душата си на смърт предаде, и към злодейци биде причислен, когато между това той понесе върху си греха на мнозина, и за престъпниците стана ходатай.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ
Пс 30,2 и 6.12-13.15-16.17 и 25 (О: Лк 23,46)
О Отче, в Твоите ръце предавам духа си.
На Тебе, Господи, се уповавам, да се не посрамя на веки; по Твоята правда избави ме. В Твоите ръце предавам духа си, Ти си ме избавил, Господи, Боже на истината. O
От всичките си врагове станах за укор, дори пред моите съседи, и за моите познати: които ме видят на улицата, бягат от мене. Забравен съм в сърцата като мъртъв; Аз съм като разбит съд. О
Аз пък на Тебе, Господи, се уповавам; казах: “Ти си мой Бог”, дните ми са в Твоя ръка.” Избави ме от ръцете на враговете ми и от гонителите ми. О
Яви на Твоя раб светлото си лице; спаси ме с Твоята милост. Дерзайте, и да крепне сърцето ви, дерзайте всички, които се надявате на Господа. О
ВТОРО ЧЕТИВО
Четене от посланието до евреите 4,14-16; 5,7-9
И тъй, като имаме велик първосвещеник, който е преминал през небесата, Исуса, Сина Божий, нека се държим по вероизповеданието. Защото ние имаме не такъв първосвещеник, който не би могъл да ни съчувствува в нашите немощи, а такъв, който е изкушен като нас във всичко, освен в грях. И тъй, нека дръзновено пристъпваме към престола на благодатта, за да получим милост и да намерим благодат за благовременна помощ.
Защото Христос в дните на плътта си, със силен вик и сълзи отправи молби и молитви към Оня, който можеше да Го спаси от смърт, и, като биде чут поради благоволението Си, макар и да е Син, той се научи на послушание чрез онова, което претърпя, и, като се усъвършенствува, стана за всички, които Му са послушни, причина за вечно спасение.
Това е Божие слово.
СТИХ ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЕТО: Христос стана за нас послушен дори до смърт, и то смърт кръстна. Затова и Бог Го високо въздигна: и Му даде име, по-горно от всяко име.
ЕВАНГЕЛИЕ
Страданието на нашия Господ Исус Христос според Йоан. 18,1-19.42
Хванаха Исуса и Го вързаха.
В онова време: Исус, като излезе с учениците Си отвъд потока Кедрон, където имаше градина, в която влезе Сам Той и учениците му. А това място знаеше и Юда, който щеше да Го предаде, защото Исус често се събираше там с учениците Си.
Тогава Юда, като взе една чета войници и слуги от първосвещениците и фарисеите, дохожда там с фенери, светила и с оръжие. А Исус, знаейки всичко, каквото щеше да стане с Него, излезе и им рече: “Кого търсите?”
Отговориха Му: “Исуса Назорея.”
Исус им казва: “Аз съм.” С тях стоеше Юда, който Го предаваше. И като им рече: “Аз съм”, те се дръпнаха назад и паднаха на земята. Пак ги попита: “Кого търсите?” Те рекоха: “Исус Назорея”.
Исус им отговори: “Казах ви, че съм Аз; и тъй, ако Мене търсите, тях оставете да си отидат.” За да се сбъдне словото, казано от Него: “От ония, които си ми дал, никого не погубих.”
А Симон Петър, който имаше нож, измъкна го, удари слугата на първосвещеника и му отряза дясното ухо. Името на слугата беше Малх.
Но Исус рече на Петър: “Тури ножа си в ножницата; да не изпия ли чашата, която Ми е дал Отец?”
Отведоха Исуса първом при Анна.
Тогава четата и хилядникът и слугите юдейски хванаха Исуса и Го вързаха и отведоха Го първом при Анна; защото той беше тъст на Кайяфа,който през нея година беше първосвещеник. А Кайяфа беше оня, който бе дал на юдеите съвет, че “е по-добре един човек да погине за народа.”
След Исуса вървяха Симон Петър и другият ученик. А тоя ученик беше познат на първосвещеника, и влезе с Исуса в двора първосвещеников. А Петър стоеше вън до вратата. Другият пък ученик, който беше познат на първосвещеника, излезе, та говори на вратарката, и въведе Петър. Тогава слугинята вратарка казва на Петър: “Да не си и ти от учениците на този човек?”
Той отговори: “Не съм.” А робите и слугите бяха си наклали огън, понеже беше студено, и стояха, та се грееха. Петър стоеше с тях и се грееше.
А първосвещеникът попита Исуса за учениците Му и за учението Му. Исус му отговори: “Аз открито говорих на света; Аз винаги съм поучавал в синагогите и в храма, дето отвред се събират юдеите, и скришом нищо не съм говорил. Защо питаш Мене? Питай ония, които са слушали, що съм им говорил; ето, те знаят, що съм говорил.”
Когато Той каза това, един от слугите, който стоеше наблизо, удари плесница на Исуса и рече: “Тъй ли отговаряш на първосвещеника?”
Исус му отвърна: “Ако говорих зле, докажи злото; ако ли пък -добре, защо Ме биеш?”
Тогава Анна Го прати вързан при първосвещеника Кайяфа.
Не си ли и ти от Неговите ученици? Не съм.
А Симон Петър стоеше и се грееше. И рекоха му: “Да не си и ти от Неговите ученици?”
Той се отрече и каза: “Не съм”.
Един от слугите първосвещеникови, сродник на онзи, комуто Петър бе отрязъл ухото, казва: “Не те ли видях аз в градината с Него?” Петър пак се отрече; и тозчас петел пропя.
Моето царство не е от този свят.
Поведоха Исуса от Кайяфа в преторията. Беше заран; и те не излязоха в преторията, за да се не осквернят, та да могат да ядат пасхата. Тогава излезе Пилат при тях и рече: “В какво обвинявате Тоя Човек?”
Отговориха му и рекоха: “Ако той не беше злодеец, не щяхме да ти Го предадем.”
Пилат им рече: “Вземете Го вие и Го съдете по вашия закон.”
Юдеите му рекоха: “Нам не е позволено да убием никого.” За да се сбъдне думата Исусова, която беше казал, когато даваше да се разбере, от каква смърт щеше да умре.
Тогава Пилат пак влезе в преторията и повика Исуса и Му рече: “Ти ли си Юдейският цар?”
Исус му отговори: “От себе си ли говориш това, или други ти казаха за Мене?”
Пилат отговори: “Та аз юдеин ли съм? Твоят народ и първосвещениците Те предадоха на мене: Какво си сторил?”
Исус отговори: “Моето царство не е от тоя свят; ако беше царството Ми от тоя свят, Моите слуги щяха да се борят, за да не бъда предаден на юдеите; но сега царството Ми не е оттук.”
А Пилат Му рече: “И тъй, цар ли си Ти?”
Исус отговори: “Ти казваш, че съм цар. Аз за това се родих, и затова дойдох на земята, за да свидетелствувам за истината; всеки, който е от истината, слуша гласа Ми.”
Пилат Му рече: “Що е истина?”
И като каза това, пак излезе при юдеите и им рече: “Аз не намирам никаква вина у Него. Но у вас има обичай, да ви пускам едного за Пасха; желаете ли да ви пусна Царя Юдейски?”
Тогава пак закрещяха всички, казвайки: “Не Него, а Варава.” Варава пък беше разбойник.
Здравей, Царю Юдейски!
Тогава Пилат хвана Исуса и Го бичува. И войниците, като сплетоха венец от тръни, наложиха Му го на главата и Му облякоха багреница. И идваха при Него и думаха: “Радвай се, Царю Юдейски”; и Му удряха плесници.
Пилат пак излезе вън и им рече: “Ето, извеждам ви Го, за да разберете, че не намирам у Него вина.” Тогава Исус излезе вън с трънения венец и в багреница. И рече им Пилат: “Ето Човекът!”
А когато първосвещениците и слугите Го видяха, завикаха и казваха: “Разпни, разпни Го?”
Пилат им казва: “Вие Го вземете и разпнете, защото аз не намирам у Него вина.”
Юдеите му отговориха: “Ние имаме закон, и по нашия закон Той трябва да умре, защото Себе си направи Син Божий.”
Когато Пилат чу тая дума, повече се уплаши. И пак влезе в преторията и рече на Исуса: “Отде си Ти?” Но Исус му не даде отговор. Пилат Му казва: “На мене ли не отговаряш? Не знаеш ли, че имам власт да Те разпна, и власт да Те пусна?”
Исус отговори: “Ти не щеше да имаш над Мене никаква власт, ако ти не бе дадена свише; затова по-голям грях има оня, който Ме предаде на Тебе.”
Махни Го! Махни Го! Разпни Го!
От тогава Пилат търсеше случай да Го пусне. Юдеите обаче викаха и казваха: “Ако пуснеш Тоя, не си приятел на кесаря. Всеки, който прави себе си цар, е противник на кесаря.” Пилат, като чу тая дума, изведе вън Исуса и седна на съдището, на мястото, наречено Литостротон, а по еврейски Гавата. Тогава беше петък пред Пасха, около шестия час.
И рече Пилат на юдеите: “Ето вашия цар!”
Ала те завикаха: “Премахни Го, премахни, разпни Го!”
Пилат им казва: “Вашия цар ли да разпна?”
Първосвещениците отговориха: “Ние нямаме друг цар освен кесаря.”
И тогава им Го предаде, за да бъде разпнат.
Разпънаха Го, а с Него и други двама.
И взеха Исуса и Го поведоха. И носейки кръста Си, Той излезе на мястото, наречено Лобно, по еврейски Голгота; там Го разпнаха, и с Него други двама, от едната и от другата страна, а посред – Исуса. А Пилат написа и надпис, и го постави на кръста. Написано беше: “Исус Назорей, Цар Юдейски.” Тоя надпис четоха мнозина от юдеите, понеже беше близо до града мястото, дето Исус бе разпнат, и написаното бе по еврейски, гръцки и латински.
А първосвещениците юдейски казваха на Пилат: “Недей писа: Цар Юдейски, но че Той каза: Цар Юдейски съм.”
Пилат отговори: “Каквото писах, писах.”
Разделиха помежду си дрехите му.
Войниците пък, като разпнаха Исуса, взеха дрехите Му (и ги разделиха на четири дяла, по един на всеки войник) и хитона. Хитонът не беше шит, а изтъкан цял отгоре до долу. Тогава рекоха си един другиму: “Да не го раздираме, а да хвърлим за него жребие, чий да бъде: за да се сбъдне реченото в Писанието: “разделиха дрехите Ми помежду си и за одеждата Ми хвърлиха жребие.” Тъй направиха войниците.
Ето Твоят Син. – Ето твоята майка.
При кръста Исусов стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова, и Мария Магдалина. А Исус, като видя майка Си и стоещия там ученик, когото обичаше, казва на майка Си: “Жено, ето син Ти!” После казва на ученика: “Ето майка ти!” И от оня час ученикът я прибра при себе си.
Свърши се!
След това Исус, като знаеше, че всичко вече е свършено, за да се сбъдне Писанието, казва: “Жаден съм.” Там имаше съд, пълен с оцет. Войниците напоиха гъба с оцет, надянаха я на исопова тръст и поднесоха на устата Му. А когато Исус вкуси от оцета, рече: “Свърши се!” И като наведе глава, предаде дух.
Тук се коленичи и пази кратко мълчание.
И веднага протече кръв и вода.
И понеже тогава беше петък, юдеите, за да не останат телата върху кръста в събота (защото оная събота беше велик ден), помолиха Пилата, да им пребият пищелите и да ги снемат. Тогава дойдоха войниците и пребиха пищялите на първия и на другия, разпнат с Него. А когато дойдоха при Исуса и Го видяха вече умрял, не Му пребиха пищелите; но един от войниците прободе с копие ребрата Му, и веднага изтече кръв и вода.
И който видя, засвидетелствува, и свидетелството му е истинско; и той знае, че говори истина, за да повярвате вие. Защото това стана, за да се сбъдне Писанието: “Кост Негова няма да се строши.” И пак друго Писание казва: “Ще погледнат на Тоя, когото прободоха.”
Повиха тялото Исусово в повивки с благоухания.
След това Йосиф, от Ариматея (ученик Исусов таен, поради страх от юдеите), помоли Пилата да снеме тялото Исусово, и Пилат позволи. Той дойде и сне тялото Исусово.
Дойде също и Никодим (който беше ходил изпреди при Исуса нощем) и донесе от около сто литри смес от смирна и алой. Тогава взеха тялото Исусово и го обвиха в повивки с благовонията, както по обичая си юдеите погребват. На онова място, дето беше разпнат, имаше градина, и в градината – нов гроб, в който още никой не бе полаган. Там положиха Исуса, поради петъка, понеже гробът беше наблизо.
Това е слово Господне.