Един човек, който винаги бил недоволен от себе си и от другите, не спирал да се оплаква на Бог:
– Кой каза, че всеки трябва да носи кръста си? Възможно ли е да няма начин да го избегнем? Наистина ми омръзна от ежедневните тежести!
Добрият Господ му отговорил със сън.
Той видял, че животът на хората на Земята е безкрайно шествие. Всеки ходил със своя кръст на раменете. Бавно, но сигурно, стъпка след стъпка.
Той също бил в това шествие и се борил със собствения си кръст. След известно време осъзнал, че кръстът му е твърде дълъг, затова е толкова трудно да продължава напред.
-Ще бъде достатъчно да го смаля малко и няма да страдам толкова!- казал си той.
Седнал на един бордюр и с дълбок разрез скъсил доста кръста си. Когато тръгнал, осъзнал, че вече може да ходи много по-бързо и по-леко. И без усилие той достигнал това, което изглеждало целта на шествието от хора.
Това било дере; една дълбока яма в земята, отвъд която обаче започвала „земята на вечното щастие“. Било омайно видение, което можело да се види от другата страна на дерето.
Но нямало мостове или пътеки за преминаване. И все пак хората минали с лекота.
Всеки свалил кръста от раменете си, поставил го на ръбовете на дерето и след това преминал по него. Кръстовете изглеждали направени по мярка; свързвали точно двата ръба на пропастта.
Всички минали. Но не и той. Бил скъсил кръста си и сега той бил твърде къс и не стигал до другата страна на дерето. Той започнал да плаче и да се окайва:
-Ах, ако знаех…
Но сега било твърде късно и оплакването било безполезно.
Господ ни е дал подходящ кръст за раменете и според нашата сила… Ако искате да бъдете щастливи утре, не се опитвайте да го съкращавате, а го прегръщайте с любов и търпение всеки ден.
XXXседмица год. II понеделник
ПЪРВО ЧЕТИВO
Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни 4,32-5,8
Братя:
Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.
И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.
А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.
Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.
Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ (Пс 1,1-2.3.4 и 6)
О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.
Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О
И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О
Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине. О
АЛИЛУЯ
О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)
В онова време:
Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.
Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.
При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“
Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“
И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.
Великата река
Един човек, който винаги бил недоволен от себе си и от другите, не спирал да се оплаква на Бог:
– Кой каза, че всеки трябва да носи кръста си? Възможно ли е да няма начин да го избегнем? Наистина ми омръзна от ежедневните тежести!
Добрият Господ му отговорил със сън.
Той видял, че животът на хората на Земята е безкрайно шествие. Всеки ходил със своя кръст на раменете. Бавно, но сигурно, стъпка след стъпка.
Той също бил в това шествие и се борил със собствения си кръст. След известно време осъзнал, че кръстът му е твърде дълъг, затова е толкова трудно да продължава напред.
-Ще бъде достатъчно да го смаля малко и няма да страдам толкова!- казал си той.
Седнал на един бордюр и с дълбок разрез скъсил доста кръста си. Когато тръгнал, осъзнал, че вече може да ходи много по-бързо и по-леко. И без усилие той достигнал това, което изглеждало целта на шествието от хора.
Това било дере; една дълбока яма в земята, отвъд която обаче започвала „земята на вечното щастие“. Било омайно видение, което можело да се види от другата страна на дерето.
Но нямало мостове или пътеки за преминаване. И все пак хората минали с лекота.
Всеки свалил кръста от раменете си, поставил го на ръбовете на дерето и след това преминал по него. Кръстовете изглеждали направени по мярка; свързвали точно двата ръба на пропастта.
Всички минали. Но не и той. Бил скъсил кръста си и сега той бил твърде къс и не стигал до другата страна на дерето. Той започнал да плаче и да се окайва:
-Ах, ако знаех…
Но сега било твърде късно и оплакването било безполезно.
Господ ни е дал подходящ кръст за раменете и според нашата сила… Ако искате да бъдете щастливи утре, не се опитвайте да го съкращавате, а го прегръщайте с любов и търпение всеки ден.