Разкази от сестра Терезита

Бутилка с вода

имало едно време…

Бутилка с вода

    

            В един супермаркет имало една бутилка с вода, която била голям        егоист. Искала винаги най-хубавото за себе си: най-доброто място на рафта, най-красивия етикет, да бъде по-бистра и прозрачна, да бъде на първия ред. Не правила никога нищо за някого и никога не й се случвало да даде нещо свое на другите.

            Един ден, един клиент я взел, за да я купи. Сложил я в количката и я отнесъл  вкъщи. Бутилката била много раздразнена. Не искала да остави рафта и своето място на друга бутилка. Докато била така сърдита, някой решил да я отвори, за да пие от водата, която съдържала. Много ядосана тя се възпротивила. Не искала да даде своята вода на никого. Колкото и усилия да полагали, не успявали да я отворят и тогава я върнали в магазина.   Сложили я отново на рафта и тя с помощта на лактите се настанила на най-хубавото място. Била отново на първия ред, за да й се възхищават всички, които минават.

            Но, естествено я купили отново и отново се случило същото нещо. Не- успявайки да я отворят, я върнали на нейното място. Така тази бутилка прекарвала ден след ден между отиване и връщане. С течение на времето нейната вода се развалила. Продавачите, виждайки нейния лош вид си дали сметка, че не е годна за пиене. Взели я и я сложили в кофата за боклук.

            Тази бутилка не послужила за нищо. На никого не дала своята вода, за да утоли жаждата му. Било твърде късно. Покрита с боклук до гърлото, се оплаквала от случилото се, но вече не можела да промени своето поведение. Много късно си дала сметка, че всичко, което не се случва навреме е осъдено на гибел.

            Ти също, не забравяй, че не е достатъчно да дадеш това, което имаш, а трябва да даваш самия себе си, за да останеш накрая с пълни ръце!!!