Генерални Аудиенции

Думите на брачното съгласие са знак за "пророчество на тялото"

19 януари 1983 – Папа Йоан Павел II

Думите на брачното съгласие са знак за „пророчество на тялото“

 

  1. Текстовете на пророците са от голямо значение за разбирането на брака като съюз на хората (по образа на съюза на Яхве с Израел) и по-специално за разбирането на сакраменталния съюз на мъжа и жената в измерението на знака. „Езикът на тялото“ влиза – както вече беше разгледано по-рано – в интегралната структура на знака на тайнството, чийто основен субект е мъжът, мъжът и жената. Думите на съпружеското съгласие съставляват този знак, защото в тях намира израз брачното значение на тялото в неговата мъжественост и женственост. Такъв смисъл е изразен преди всичко с думите: „Аз . . . Взимам те . . . като моя булка. . . Моят съпруг.“ Освен това с тези думи се потвърждава съществената „истина“ на езика на тялото и съществената „неистина“, фалшивостта на езика на тялото, също (поне косвено) се изключва. Тялото всъщност казва истината чрез брачната любов, вярност и честност, точно както неистината или лъжата се изразява чрез всичко, което е отричане на брачната любов, вярност и честност. Следователно може да се каже, че в момента на произнасяне на думите на брачното съгласие, младоженците се поставят на линията на същия „пророчество на тялото“, чиито говорители са древните пророци. „Езикът на тялото“, изразен чрез устата на брачните служители като тайнство на Църквата, установява същия видим знак на съюза и на благодатта, който – връщайки се с произхода си към мистерията на творението – е непрекъснато подхранван от силата на „изкуплението на тялото“, предложено от Христос на Църквата.

  2. Според пророческите текстове човешкото тяло говори „език. . . на които той не е автор. Авторът е човекът, който като мъж и жена, съпруг и съпруга правилно препрочита смисъла на този „език“. Следователно той препрочита съпружеското значение на тялото като интегрално вписано в структурата на мъжествеността или женствеността на личния субект. Правилният препрочит „в истината“ е необходимо условие за провъзгласяването на тази истина, тоест за установяването на видимия знак на брака като тайнство. Съпрузите провъзгласяват именно този „език на тялото“, препрочитан в истината, като съдържание и принцип на своя нов живот в Христос и в Църквата. Въз основа на „пророчеството на тялото“ служителите на тайнството на брака извършват акт от пророческо естество. Така те потвърждават своето участие в пророческата мисия на Църквата, получена от Христос. „Пророк“ е този, който изразява истината, идваща от Бога с човешки думи, този, който изрича тази истина вместо Бог, в негово име и в известен смисъл с неговия авторитет.

  3. Всичко това се отнася до младоженците, които, като служители на тайнството на брака, установяват видимия знак с думите на брачното съгласие, провъзгласявайки „езика на тялото“, претълкуван в истина, като съдържание и принцип на тяхното нов живот в Христос и в Църквата. Това „пророческо” прокламиране има сложен характер. Брачното съгласие е едновременно съобщение и причина за факта, че отсега нататък и двамата ще бъдат съпрузи пред Църквата и обществото (ние разбираме такова съобщение като „указание“ в обикновения смисъл на думата). Съпружеското съгласие обаче има преди всичко характера на взаимна изповед на младоженците, извършена пред Бога. Достатъчно е внимателно да се замислим върху текста, за да се убедим, че това пророческо прокламиране на езика на тялото, препрочетено в истината, е. незабавно и директно отправено от „аз“ към „ти“: от мъж към жена и от нея към него. Централно място в брачното съгласие имат думите, които обозначават личния субект, местоименията „аз” и „ти”. „Езикът на тялото“, препрочетен в истината на съпружеския си смисъл, конституира единението-общение на хората чрез думите на младоженците. Ако съпружеското съгласие има пророчески характер, ако е провъзгласяване на истината, идваща от Бога, и в известен смисъл изричането на тази истина в името на Бог, това се случва преди всичко в измерението на междуличностното общение и само косвено „преди“ другите и „за“ другите.

  4. На фона на думите, произнесени от служителите на тайнството на брака, стои вечният „език на тялото“, на който Бог „даде началото“, създавайки човека като мъж и жена: езикът, който беше обновен от Христос. Този вечен „език на тялото“ носи в себе си цялото богатство и дълбочина на Мистерията: първо на сътворението, след това на изкуплението. Съпрузите, прилагайки видимия знак на тайнството чрез думите на брачното си съгласие, изразяват в него „езика на тялото“ с цялата дълбочина на тайнството на сътворението и изкуплението (литургията на тайнството на брака предлага богат контекст). Чрез препрочитането на „езика на тялото“ по този начин, съпрузите не само включват в думите на съпружеското съгласие субективната пълнота на изповедта, необходима за осъществяване на знака на това тайнство, но също така достигат в известен смисъл до самите източници, от които този знак всеки път черпи своето пророческо красноречие и своята светотайнствена сила. Не е позволено да се забравя, че „езикът на тялото“, преди да бъде произнесен от устните на съпрузите, служителите на брака като тайнство на Църквата, е бил произнесен от словото на живия Бог, започвайки от книгата на Битие, през пророците на древния съюз, до автора на писмото до ефесяните.

  5. Тук няколко пъти използваме израза „език на тялото“, което ни връща към пророческите текстове. В тези текстове, както вече казахме, човешкото тяло говори на „език“, на който то не е автор в правилния смисъл на думата. Авторът е мъжът – мъж и жена – който препрочита истинското значение на този „език“, извеждайки наяве брачното значение на тялото като интегрално вписано в самата структура на мъжествеността и женствеността на личния субект. Това препрочитане „в истината“ на езика на тялото вече само по себе си придава пророчески характер на думите на брачното съгласие, чрез които мъжът и жената осъществяват видимия знак на брака като тайнство на Църквата. Тези думи обаче съдържат нещо повече от обикновен препрочит в истината на онзи език, който говори за женствеността и мъжествеността на младоженците във взаимоотношенията им: „Вземам те за моя невеста – за мой съпруг”. Думите на брачното съгласие съдържат: целта, решението и избора. И двамата съпрузи решават да действат в съответствие с езика на тялото, препрочитан в истината. Ако мъжът, мъж и жена, е авторът на този език, това е преди всичко, защото той иска да придаде и всъщност придава на поведението и действията си значението в съответствие с препрочетеното красноречие на истината за мъжествеността и женствеността във взаимното съпружеска връзка.

  6. В този контекст човекът е творец на действия, които сами по себе си имат определени значения. Следователно той е творец на действията и същевременно автор на техния смисъл. Сумата от тези значения съставлява в известен смисъл целия „език на тялото“, с който съпрузите решават да говорят един на друг като служители на тайнството брак. Знакът, който прилагат с думите на брачното съгласие, не е чист непосредствен и преходен знак, а бъдещ знак, който възпроизвежда траен ефект, тоест брачната връзка, уникална и неразривна („през всичките дни на живота ми“, тоест до смъртта). В тази перспектива те трябва да изпълнят този знак с множеството съдържание, предлагано от брачното и семейното общение на хората, а също и с това съдържание, което, произлизащо „от езика на тялото“, непрекъснато се препрочита в истината. По този начин основната „истина“ на знака ще остане органично свързана с етоса на брачното поведение. В тази истина на знака и впоследствие в етоса на брачното поведение се вмъква перспективно прокреативното значение на тялото, тоест бащинството и майчинството, които обсъдихме по-рано. На въпроса: „Желаете ли да посрещнете отговорно и с любов децата, които Бог желае да ви даде и да ги възпитате според закона на Христос и Неговата Църква?“, мъжът и жената отговарят: „Да“.

И засега отлагаме по-нататъшните дискусии по темата за други срещи.

 

Папа Йоан Павел II

Генерална аудиенция

Сряда, 19 януари 1983 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.