Генерални Аудиенции

Правилно използване на езика на тялото, свидетелство за истински пророци

26 януари 1983 – Папа Йоан Павел II

Правилно използване на езика на тялото, свидетелство за истински пророци

 

  1. Знакът на брака като тайнство на Църквата се конституира всеки път според това измерение, което е специфично за него от „началото“, и в същото време се конституира върху основата на съпружеската любов на Христос и Църквата, като единствен и неповторим израз на съюза между „този” мъж и „тази” жена, които са служители на брака като тайнство на тяхното призвание и техния живот. Като казваме, че знакът на брака като тайнство на Църквата се конституира на базата на „езика на тялото“, ние използваме аналогията („analogia attributionis“), която се опитахме да изясним по-рано. Очевидно е, че тялото като такова не „говори“, а човекът говори, преосмисляйки това, което трябва да бъде изразено именно на основата на „тялото“, на мъжествеността или женствеността на личния субект, наистина, на базата на това, което човек може да изрази единствено чрез тялото.

В този смисъл мъжът – мъж или жена – не само говори с езика на тялото, но в известен смисъл позволява на тялото да говори „за него“ и „чрез него“: бих казал, в негово име и с неговия личен авторитет. По този начин концепцията за „пророчеството на тялото“ също изглежда добре обоснована: „пророкът“ всъщност е този, който говори „за“ и „чрез“: от името и с авторитета на човек.

  1. Младоженците съзнават това, когато сключвайки брак, установяват видим знак за това. В перспективата на общия живот и брачното призвание, този първоначален знак, първоначалният знак на брака като тайнство на Църквата, ще бъде непрекъснато изпълван от „пророчеството на тялото“. Телата на съпрузите ще говорят „за“ и „чрез“ всеки от тях, ще говорят от името и с авторитета на личността, на всеки от хората, осъществяващи съпружеския диалог, специфичен за тяхното призвание и основан върху езика на тялото, препрочитайте своевременно подходящо и непрекъснато: и е необходимо да бъде препрочитан в истината! Съпрузите са призвани да формират своя живот и съжителството си като „общение на хората” на базата на този език. Като се има предвид, че езикът съответства на комплекс от значения, съпрузите – чрез своето поведение и поведение, чрез своите действия и жестове („жестове на нежност“) (вж. Gaudium et Spes, 49) – са призвани да станат автори на тези значения на „езика на тялото“, от който последователно се изграждат и непрекъснато задълбочават любовта, верността, съпружеската честност и онзи съюз, който остава неразривен до смъртта.

  2. Знакът на брака като тайнство на Църквата се формира именно от тези значения, чиито автори са съпрузите. Всички тези значения са инициирани и в известен смисъл „програмирани“ по синтетичен начин в брачното съгласие, за да изградят впоследствие – по най-аналитичен начин, ден след ден – един и същи знак, идентифицирайки се с него в измерението на цялото живот. Съществува органична връзка между препрочитането на пълното значение на „езика на тялото“ в истината и последващото използване на този език в брачния живот. В тази последна област човешкото същество – мъж и жена – е авторът на значенията на „езика на тялото“. Това означава, че този език, чийто автор е той, отговаря на препрочетената истина. Въз основа на библейската традиция тук говорим за „пророчество на тялото“. Ако човешкото същество – мъж и жена – в брака (а косвено и във всички области на взаимно съжителство) придава на поведението си смисъл, който съответства на фундаменталната истина на езика на тялото, тогава той самият също „е в истината“. В противен случай той извършва лъжи и фалшифицира езика на тялото.

  3. Ако се поставим на перспективната линия на брачното съгласие, което – както вече казахме – предлага на съпрузите специално участие в пророческата мисия на Църквата, предадена от самия Христос, в това отношение можем да използваме и библейското разграничение между „истински“ и „фалшиви“ пророци.

Чрез брака като тайнство на Църквата мъжът и жената са изрично призовани да дадат – правилно използвайки „езика на тялото“ – свидетелство за съпружеска и родова любов, свидетелство, достойно за „истински пророци“. В това се състои правилният смисъл и величие на съпружеското съгласие в тайнството на Църквата.

  1. Проблемът за сакраменталния знак на брака има силно антропологичен характер. Ние го изграждаме на основата на богословската антропология и по-специално на това, което от началото на тези разсъждения определихме като „теология на тялото“. Следователно, продължавайки тези анализи, винаги трябва да имаме пред очите си предишните съображения, които се отнасят до анализа на ключовите думи на Христос (да кажем „ключови думи, защото те ни отварят – като ключа – индивидуалните измерения на антропологическата теология, особено теологията на тялото). Изграждайки върху тази основа анализа на сакраменталния знак на брака, в който – дори и след първородния грях – мъжът и жената, като „исторически мъж“, винаги участват, трябва постоянно да помним факта, че този „исторически“ мъж, мъж и жена, това е в същото време „човекът на похотта“ като такъв, всеки мъж и всяка жена влизат в историята на спасението и са включени чрез тайнството, което е видим знак за съюза и благодатта.

  2. Следователно, в контекста на настоящите размисли върху сакраменталната структура на знака на брака, трябва да вземем предвид не само това, което Христос каза за единството и неразривността на брака, като се позовава на „началото“, но също (и дори нещо повече), което той изрази в Проповедта на планината, когато се позова на „човешкото сърце“.

 

Папа Йоан Павел II

Генерална аудиенция

Сряда, 26 януари 1983 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.