Генерални Аудиенции

Братя и сестри

18 февруари 2015 – Папа Франциск

Братя и сестри

 

Скъпи братя и сестри, добро утро,

В нашата продължаваща катехеза за семейството, след като разгледахме ролите на майката, бащата, децата, днес ще помислим за братята и сестрите. „Брат“ и „сестра“ са думи, които християнството наистина обича. И, благодарение на семейния опит, те са думи, които всички култури и всички времена разбират.

Братската връзка заема специално място в историята на Божия народ, който получава своето откровение в основата на човешкия опит. Псалмистът възпява красотата на братската връзка: „Ето, колко е хубаво и приятно, когато братята живеят в единство!” (Пс 133 [132]:1). И това е истина, братството е красиво! Исус Христос също доведе до пълнотата това човешко преживяване да бъдем братя и сестри, като го прегърна в тринитарна любов и по този начин го упълномощи да отиде далеч отвъд връзките на родството и му даде възможност да преодолее всяка бариера на отчуждеността.

Знаем, че когато братската връзка е разрушена, когато връзката между братя и сестри е разрушена, пътят е отворен за болезнени преживявания на конфликт, предателство, омраза. Библейският разказ за Каин и Авел е пример за този отрицателен резултат. След убийството на Авел Бог пита Каин: „Къде е брат ти Авел?“ (Битие 4:9а). Това е въпрос, който Господ продължава да повтаря на всяко поколение. И за съжаление, във всяко поколение драматичният отговор на Каин винаги се повтаря: „Не знам; пазач ли съм на брат си? (пак там, 4:9b). Разкъсването на връзката между братя и сестри е неприятно, лошо нещо за човечеството. И в семейството колко братя и сестри се карат за дреболии или за наследство и след това вече не говорят помежду си, не се поздравяват. Това е ужасно! Братството е велико нещо, като вземем предвид, че всички наши братя и сестри са живели в утробата на една и съща майка в продължение на девет месеца, произлезли от плътта на майката! Братството не може да бъде разбито. Нека помислим: всички познаваме семейства, които имат разделени братя и сестри, които са се карали; нека помолим Господ – може би в нашето семейство има няколко случая – да помогне на тези семейства да съберат отново своите братя и сестри, да възстановят семейството. Братството не трябва да бъде нарушавано и когато то се разпадне, се случва това, което се случи с Каин и Авел. Когато Господ пита Каин къде е брат му, той отговаря: „Не знам, брат ми няма значение за мен“. Това е ужасно, това е много, много болезнено нещо да се чуе. В нашите молитви нека винаги се молим за братя и сестри, които са в противоречие.

Ако връзката на братство, която се формира в семейството между децата, възниква в образователна атмосфера на отвореност към другите, това е великото училище на свободата и мира. В семейството, сред братята и сестрите се учи на човешко съжителство, как трябва да се живее в обществото. Може би не винаги го осъзнаваме, но самото семейство въвежда братството в света! Започвайки с този първи опит на братство, подхранван от обич и образование у дома, стилът на братството се излъчва като обещание към цялото общество и към неговите отношения между народите.

Благословението, което Бог, в Исус Христос, излива върху тази връзка на братство, се разширява по невъобразим начин. Той го прави способен да преодолее всички различия на националност, език, култура и дори религия.

Помислете какво става с връзката между мъжете и жените, дори когато са напълно различни един от друг, когато могат да кажат за друг: „Той наистина ми е като брат, тя ми е като сестра!“. Това е красиво! В края на краищата историята достатъчно добре е показала, че дори свободата и равенството, без братство, могат да бъдат пълни с индивидуализъм и конформизъм и дори с лични интереси.

Семейното братство блести по особен начин, когато видим грижите, търпението, обичта, които обгръщат най-слабите братчета или сестричета, болни или с физически затруднения. Има безброй братя и сестри, които правят това по целия свят и може би ние не оценяваме достатъчно тяхната щедрост. И когато има много братя и сестри в семейството – днес поздравих семейство, което има девет деца? — най-голямото момче или момиче помага на бащата, майката да се грижи за по-малките деца. Тази работа на помощ между братя и сестри е красива.

Да имаш брат, сестра, които те обичат, е дълбоко, ценно, незаменимо преживяване. Християнското братство се случва по същия начин. Най-малките, най-слабите, най-бедните ни смекчават: те имат „правото“ да вземат сърцето и душата ни. Да, те са наши братя и сестри и като такива трябва да ги обичаме и да се грижим за тях. Когато това се случи, когато бедните са като членове на семейството, нашето собствено християнско братство оживява отново. Християните всъщност отиват на среща с бедните и слабите не за да се подчиняват на някаква идеологическа програма, а защото словото и примерът на Господ ни казват, че всички сме братя и сестри. Това е принципът на Божията любов и на всяка справедливост сред хората. Бих искал да предложа нещо: преди да приключа, само няколко думи, в мълчание всеки от нас, нека помислим за нашите братя, нашите сестри и от сърце нека се помолим в тишина за тях. Момент на мълчание.

И ето, с тази молитва ние доведохме всички, братя и сестри, с нашите мисли, със сърцата си, тук на площада, за да получим благословението.

Днес повече от всякога е необходимо отново да поставим братството в центъра на нашето технократско и бюрократично общество: тогава дори свободата и равенството ще намерят правилния баланс. Затова нека не лишаваме безмислено нашите семейства, поради критика или страх, от красотата на изобилното братско преживяване на синове и дъщери. И нека не губим доверието си в широкия хоризонт, който вярата може да извлече от това преживяване, осветено от Божието благословение.

 

Папа Франциск

Генерална аудиенция

Площад Свети Петър, сряда, 18 февруари 2015 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.