библия за младежи - Старият Завет - Създаването на света и патриарсите

Братята на Йосиф в Египет

Историята на Спасението

Братята на Йосиф в Египет

Узна Яков, че в Египет има жито, и рече на синовете си: „Какво гледате? Чух, че в Египет имало жито. Отидете там и купете, за да останем живи и да не измрем.“ Братята на Йосиф отидоха в Египет да купят жито. Но Яков не изпрати с тях Вениамин, единородния Йосифов брат, за- щото рече: „Да не му се случи някоя злочестина!“

Синовете на Израил тръгнаха за Египет заедно с върволицата кервани, които вървяха натам, защото в Ханаанската земя имаше глад.

А управител на Египетската земя беше Йосиф. Той продаваше житото на всички хора и затова, като дойдоха, неговите братя му се поклониха с лице до земята.

Като ги видя, Йосиф разпозна братята си, но се престори, че не ги познава. Започна да говори с тях грубо и ги попита: „Откъде идвате?“

Те отвърнаха: „Идваме от Ханаанската земя, за да купим храна.“

Йосиф позна братята си, ала те не го познаха. Тогава той си спомни сънищата, които бе сънувал, и им рече:

„Вие сте съгледвачи! Дошли сте да огледате слабите места на тази земя!“

Те му отговориха: „Не, господарю, рабите ти дойдоха да купят храна! Ние всички сме деца на един човек. Честни хора сме. Твоите слуги не са съгледвачи!“

Но Йосиф им рече: „Не, вие сте дошли да огледате слабите места на тази земя!“ Братята му казаха: „Ние, твоите слуги, бяхме дванадесет братя, синове на един човек в Ханаанската земя. Най-малкият е при баща ни, а един вече го няма.“

Тогава Йосиф им рече: „Тъкмо това имах предвид, като ви казах, че сте съгледвачи. Ето как ще бъдете изпитани. Кълна се в живота на фараона, че вие няма да излезете оттук, ако не дойде най-малкият ви брат! Изпратете един от вас, за да доведе брат ви! А вие ще бъдете задържани. Тогава ще се разбере дали говорите истината. Ако ли не, кълна се в живота на фараона, бие сте съгледвачи!“

И ги сложи под стража за три дни.

А на третия ден Йосиф им каза:

„Ето какво ще направите, за да останете живи. Защото аз се боя от Бог. Ако сте честни хора, нека един от вас бъде задър­жан в къщата, където сте затворени. А вие идете и занесете житото за гладната си челяд. След това доведете най-малкия си брат при мене, за да се оправдаят думите ви и да не умрете.“

Така и направиха. И говореха помежду си:

„Наистина, това е наказанието ни за греха против нашия брат. Ние видяхме мъката на душата му, когато ни се моле­ше, ала не го послушахме. Затова ни постигна тази беда.“

Рувим им рече: „Нали ви казвах да не съгрешавате против детето, но вие не ме послушахте. Затова сега се търси сметка за неговата кръв.“

Те не знаеха, че Йосиф разбира техния език, понеже си служеха с преводач. А Йосиф се отдели от тях и заплака. След това се върна и говори с тях. И като взе измежду тях Симеон, върза го пред очите им.

 

Братята се връщат у дома

Йосиф заповяда да напълнят чувалите им с жито, а среброто да върнат на всеки в чувала. Заповяда да им дадат и храна за път. Така и стана. Те натовариха житото на ослите си и потеглиха оттам. Като спряха да пренощуват, един от тях отвори своя чувал, за да даде храна на осела си. Видя среброто в чувала и рече на братята си: „Среброто ми е върнато. Ето го в чувала.“

Смути се сърцето им и те с трепет казваха един на друг: „Какво стори Бог с нас?“

Като се завърнаха при баща си Яков в Ханаанската земя, те разказаха всичко, което се случи с тях: „Човекът, който е господар на оная земя, говори с нас сърдито и ни взе за съгледвачи. Ние му рекохме, че сме честни хора и не сме съгледвачи. Казахме му, че сме дванадесет братя, синове на един баща. Единият се изгуби, а най-малкият е при баща ни. Но управителят на оная земя ни рече: „Ето как ще позная дали сте честни хора! Оставете при мене един от братята, а другите вземете жито за гладните си семейства и си идете. Доведете ми най-малкия си брат. Така ще позная, че не сте съгледвачи, а честни хора. Ще ви освободя и вие ще можете да търгувате в тази земя.“ А когато изпразнихме чувалите си, ето че среброто беше на всеки в чувала му.“

Яков се уплаши и им рече: „Вие ме оставихте без деца. Йосиф го няма, Симеон го няма, а искате и Вениамин да вземете. Всичко това се струпва върху мене!“

Но Рувим отговори на баща си:

„Убий двамата ми сина, ако не ти го доведа. Дай го в моите ръце и аз ще ти го върна.“

Яков отвърна: „Няма да отиде синът ми с вас, защото брат му умря и той остана сам. Ако се случи злочестина и с него по пътя, по който тръгвате, ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба.“

 

Вениамин отива в Египет

Гладът ставаше все по-голям по цялата земя. И когато изядоха житото, което бяха донесли от Египет, Яков каза на синовете си:

„Отидете пак, за да купите малко храна.“

Юда отговори: „Ако пратиш с нас Вениамин, ще отидем и ще ти купим храна. Ако не го пратиш, няма да отидем, защото онзи човек ни рече да не се явяваме пред лицето му, ако брат ни не е с нас.“

Израил рече: „Защо ми сторихте такова зло? Защо казахте на онзи човек, че имате още един брат?“

Те отвърнаха: „Човекът разпитваше за нас и за рода ни. Питаше ни: „Жив ли е още баща ви? Имате ли друг брат?“ И ние отговорихме на тези запитвания. Можехме ли да знаем, че ще ни каже да заведем брат си!“

После Юда замоли баща си Израил: „Пусни момчето с мене. Да тръгваме, за да останем живи и да не умрем нито ние, нито ти, нито децата ни. Аз отговарям а него. От моите ръце ще го искаш. Ако не ти го доведа и не го изправя пред лицето ти, ще остана виновен пред тебе през всички дни на живота си. Ако не се бяхме бавили, досега щяхме да отидем два пъти.“

Израил каза: „Щом е така, ето какво ще направите. Вземете със себе си плодове от нашата земя и ги занесете като подарък на онзи човек. Занесете му балсам и мед, аромати и смирна, фъстъци и бадеми. Вземете повече сребро. А среброто, което бе върнато и сложено в чувалите ви, върнете. Може да е станало грешка. Вземете брат си и тръгвайте. Нека Всемогъщият Бог ви даде да намерите милост пред онзи човек, за да пусне и Симеон, и Вениамин. А ако трябва вече да остана без деца, нека остана без деца.“

Мъжете взеха даровете, взеха със себе си и двойно повече сребро. Тръгнаха с Вени­амин и отидоха в Египет. Там се представиха на Йосиф.

 

Йосиф поканва братята в къщата си

Като видя между тях Вениамин, едноутробния си брат, Йосиф рече на своя домакин:

„Заведи тези хора у дома. Заколи нещо от добитъка и го приготви, защото тези хора ще ядат с мене на обяд.“

Човекът направи така, както му заповяда Йосиф. Заведе братята в къщата му. А те се уплашиха, задето ги въвеждат в дома на управителя, и си помислиха: „Карат ни заради среброто в чувалите, за да намерят предлог против нас и да ни нападнат. Искат да вземат за роби нас и нашите осли.“

Приближиха се до Йосифовия домакин и му заговориха при къщната врата: „Послушай, господарю! Ние идвахме и по преди да купуваме храна. Случи се така, че като се спряхме да пренощуваме и отворихме чувалите си, среброто на всеки беше вътре. Същата сума сега я връщаме. Донесохме със себе си и други пари за купуване на храна. Ние не знаем кой беше сложил среброто в нашите чували.“

Той отговори: „Бъдете спокойни, не бойте се! Вашият Бог и Бог на баща ви сложи скритото в чувалите съкровище. Аз получих среброто ви.“

След това доведе при тях Симеон.

Като ги въведе в Йосифовия дом, домакинът донесе вода, за да умият нозете си. Даде храна и на ослите им. Братята приготвиха даровете, преди да дойде Йосиф за обяд, защото чуха, че там ще ядат.

Когато Йосиф дойде у дома си, те му поднесоха Всичко, което бяха Взели със себе си, и му се поклониха до земята.

Но той приятелски ги поздрави и попита: „Здрав ли е Вашият стар баща, за когото ми бяхте говорили? Жив ли е още?“ Те му отговориха: „Здрав е твоят слуга, нашият баща. Жив е още.“ Наведоха се и се поклониха. И Йосиф повдигна очите си и загледа Вениамин, сина на своята майка. Попита: „Този ли е най-малкият брат, за когото ми бяхте говорили?“ И като се обърна към него, каза: „Милостта Божия да бъде с тебе, сине мой!“ Тогава Йосиф бързо се оттегли, защото любовта към брат му се разпали и беше готов да заплаче. Той влезе Във вътрешната стая и там плака. Като уми лицето си, излезе и, сдържайки се, каза: „Сложете ястието.“

 

Йосиф яде със своите братя

Сложиха поотделно на него, на братята му и на египтяните, понеже египтяните не могат да ядат с евреи, защото се гнусят.

Седнаха пред Йосиф първородният според първородството си и най-малкият според младостта си. И братята се чудеха помежду си.

А Йосиф им пращаше от ястията си. Вениаминовият дял беше пет пъти по- голям от дела на когото и да било от тях.

И пиха изобилно с него.

Тогава Йосиф заповяда на домакина си:

„Напълни чувалите на тези хора с храна, колкото могат да носят, а среброто сложи на всеки в чувала. Моята сребърна чаша сложи в чувала на най-малкия заедно със среброто за закупеното жито.“

Той направи така, както му заповяда Йосиф.

Като се съмна сутринта, човеците бяха изпратени с техните осли. Още не бяха отишли далече от града, когато Йосиф каза на своя домакин:

„Тичай след човеците! Като ги настигнеш, кажи им: „Защо върнахте зло за добро? Защо откраднахте сребърната чаша? Нали с тази чаша господарят ми пие и пророкува? Зле постъпихте, като сторихте това.“

Домакинът ги настигна и им предаде тези думи.

Братята му отговориха:

„Защо нашият господар говори така? Не дай Боже, слугите ти да сторят такова нещо. Дори среброто, което бяхме намерили, ти върнахме обратно от Ханаанската земя. А как бихме откраднали сребро или злато от дома на господаря? Този, у когото се намери, нека умре! А ние ще бъдем роби на твоя господар.“ Домакинът рече: ,Добре! Както искате, така да бъде. У когото се намери чашата, той ще ми бъде роб! Другите няма да бъдат виновни.“

Всички бързо снеха чувалите си на земята и всеки отвори своя. Мъжът претърси всички, като започна от най-стария и свърши с най-малкия. Намери чашата в чувала на Вениамин.

Тогава братята раздраха дрехите си, натовариха ослите си и се върнаха в гра­да. Юда и останалите отидоха в дома на Йосиф. Той беше още вкъщи. Те паднаха ничком пред него.

Йосиф им рече:

„Какво сторихте? Нима не знаехте, че човек като мене бездруго ще отгатне?“ Юда отговори: „Какво да кажем на нашия господар? Какво да говорим? С какво да се оправдаем? Бог намери неправдата на твоите слуги. Ето, ние сме роби на нашия господар. И ние, и онзи, в чиито ръце се намери чашата.“

Но Йосиф каза: „Не, такова нещо няма да сторя! Роб ще ми бъде само онзи, в чиито ръце се намери чашата. А вие идете с мир при баща си.“

 

Юда се моли на Йосиф

Тогава Юда се приближи до него и рече: „Моля ти се, господарю мой, позволи на твоя слуга да каже една дума пред своя господар. Не се гневи на твоя роб, защото ти си също като фараона. Моят господар бе попитал слугите си: „Имате ли баща или брат?“ Ние отговорихме на нашия господар, че имаме стар баща и при него е синът на старините му, чийто брат умря. Той остана едничък на майка си и баща ми го обича. Ти каза на слугите си: .Доведете да го видя.“ Ние казахме на нашия господар: „Момчето не може да остави баща си. Ако го остави, баща ни ще умре.“ Но ти заповяда на своите роби:

„Ако не дойде с вас най-малкият ви брат, да не се вестявате повече пред лицето ми.“

Когато отидохме при твоя роб, нашия баща, съобщихме думите на моя господар. Баща ни рече: „Отидете пак и ни купете малко храна.“ Ние му отговорихме: „Не можем да отидем. Ще отидем, само ако бъде с нас и най-малкият ни брат. Защото не можем да видим лицето на онзи човек, ако той не бъде с нас.“ Нашият баща, твоят роб, ни рече: „Вие знаете, че жена ми роди двама сина. Единият си отиде от мене и аз си мислех, че звяр го е разкъсал. И досега не съм го видял. Ако ме лишите и от този и се случи злочестина и с него, ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба.“ Как сега да отида при твоя роб, нашия баща, и с нас да не бъде момчето! Като види баща ни, че го няма детето, с чиято душа е свързана неговата душа, той ще умре. И слугите ти наистина ще свалят бялата коса на нашия татко в гроба. При това аз, твоят роб, се наех пред баща си да отговарям за момчето. Казах му, че ако не го доведа и не го изправя пред него, ще остана виновен пред очите му през целия си живот.

И сега те моля, нека вместо детето да остане твоят слуга роб на господаря. Нека детето се върне с братята си. Защото как ще отида при баща си, ако момчето не е с мене? Не, не бих могъл да видя нещастието, което ще споходи моя татко.“

Йосиф се открива на братята си

Йосиф не можеше повече да се сдържа и викна:

„Отстранете всички от лицето ми!“

И не остана никой освен братята му.

Тогава Йосиф им се откри. И заплака с висок глас, така че чуха и египтяните, и домът на фараона.

Йосиф каза на братята си: „Аз съм Йосиф! Значи моят баща още е жив!“

Но братята му не можеха да отговорят, защото се смутиха пред него.

Тогава Йосиф им рече: „Приближете се до мене. Аз съм Йосиф, вашият брат, когото вие продадохте в Египет. Но сега не скърбете и не жалете, задето сте ме продали. Защото Бог ме прати пред вас, за да запазя живота ви.

Това е втората година, откакто настана глад по цялата земя. Остават още пет години, в които не ще се ни оре, ни жъне. Бог ме изпрати пред вас, за да оцелеете и да запазя живота ви от големи неволи. И така, не вие ме пратихте тук, а Бог! Той ме постави и баща на фараона, и господар на целия му дом, и началник над цялата Египетска земя. Идете по-скоро при баща ми и му кажете: „Така каза твоят син Йосиф: „Бог ме постави господар над цял Египет. Ела при мене, не се бави. Ти ще живееш в земята Гесем и ще бъдеш близо до мене. Ела ти и синовете ти, твоите внуци, дребният и едрият добитък и всичко твое. Там ще се грижа за твоето изхранване, защото гладът ще продължи още пет години. Така няма да паднеш в немотия нито ти, нито домът ти.“

Ето, вашите очи и очите на брат ми Вениамин виждат, че моите уста говорят с вас. Разкажете на баща ни за цялата ми слава в Египет и за всичко, което видяхте. Доведете по-скоро баща ми тука!“

И Йосиф се хвърли на шията на брат си Вениамин. Заплака. Плака и Вениамин в обятията му. После целуна всичките си братя и плака, като ги прегръщаше. След това те разговаряха дълго.

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.