Една млада майка очаквала второто си дете. Когато разбрала, че ще бъде момиченце, научила първородното си дете, което се казвало-Михаил, да облегне главичката си на нейния кръгъл корем и да пее с нея една приспивна песен на сестричката, която трябвало да се роди.
Песничката, която се казвала, „Звездичке, звездичке, нощта се приближава…”, се харесвала най-много на детето, и то я пеело много пъти.
Раждането било преждевременно и сложно. Бебето било поставено в кувьоз за интензивни грижи. Треперещите родители били подготвени за лошата новина; тяхното дете имало най-малката вероятност, да остане живо.
Малкият Михаил ги умолявал:
-Искам да го видя! Трябва непременно да го видя!
След една седмица, бебето се влошило още повече. Тогава, майката решила да заведе Михаил в отделението за интензивна терапия на родилния дом. Една медицинска сестра искала да попречи, но жената била решена на всичко и придружила детето близо до малкото легло омотано с проводници и малки тръби, където бебето се борело за живота си.
Близо до леглото на сестричката си, Михаил инстинктивно приближил своето лице до онова на бебето и започнал да пее тихо:
-Звездичке, зведичке…!
Бебето реагирало на мига. Започнало да диша спокойно, без задух.
Със сълзи на очи майката казала:
-Продължавай, Михаиле! Продължавай!
Детето продължило. Бебето започнало да движи малките си ръце. Майката и бащата плачели и се смеели едновременно, докато медицинската сестра, невярваща, останала учудена.
След няколко дни, малката влязла в къщата в ръцете на майка си, докато Михаил изразявал шумно радостта си. Лекарите от клиниката, смутени, определяли случката с прости думи. Майката и бащата знаели, че се било случило, просто едно чудо. Чудото на любовта на един брат към сестричката, дълго очаквана.
Ние можем да живеем само ако сме сигурни че има Някой, Който ни чака.
Исус каза: ”Отивам да ви приготвя място… и ще ви взема при Мене си, за да бъдете и вие, дето съм Аз”. (Йоан 14,2-3)
Трябва да имаме предвид тези ценни и чудни думи…
XXXседмица год. II понеделник
ПЪРВО ЧЕТИВO
Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни 4,32-5,8
Братя:
Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.
И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.
А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.
Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.
Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ (Пс 1,1-2.3.4 и 6)
О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.
Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О
И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О
Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине. О
АЛИЛУЯ
О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)
В онова време:
Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.
Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.
При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“
Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“
И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.
Братчето
Една млада майка очаквала второто си дете. Когато разбрала, че ще бъде момиченце, научила първородното си дете, което се казвало-Михаил, да облегне главичката си на нейния кръгъл корем и да пее с нея една приспивна песен на сестричката, която трябвало да се роди.
Песничката, която се казвала, „Звездичке, звездичке, нощта се приближава…”, се харесвала най-много на детето, и то я пеело много пъти.
Раждането било преждевременно и сложно. Бебето било поставено в кувьоз за интензивни грижи. Треперещите родители били подготвени за лошата новина; тяхното дете имало най-малката вероятност, да остане живо.
Малкият Михаил ги умолявал:
-Искам да го видя! Трябва непременно да го видя!
След една седмица, бебето се влошило още повече. Тогава, майката решила да заведе Михаил в отделението за интензивна терапия на родилния дом. Една медицинска сестра искала да попречи, но жената била решена на всичко и придружила детето близо до малкото легло омотано с проводници и малки тръби, където бебето се борело за живота си.
Близо до леглото на сестричката си, Михаил инстинктивно приближил своето лице до онова на бебето и започнал да пее тихо:
-Звездичке, зведичке…!
Бебето реагирало на мига. Започнало да диша спокойно, без задух.
Със сълзи на очи майката казала:
-Продължавай, Михаиле! Продължавай!
Детето продължило. Бебето започнало да движи малките си ръце. Майката и бащата плачели и се смеели едновременно, докато медицинската сестра, невярваща, останала учудена.
След няколко дни, малката влязла в къщата в ръцете на майка си, докато Михаил изразявал шумно радостта си. Лекарите от клиниката, смутени, определяли случката с прости думи. Майката и бащата знаели, че се било случило, просто едно чудо. Чудото на любовта на един брат към сестричката, дълго очаквана.
Ние можем да живеем само ако сме сигурни че има Някой, Който ни чака.
Исус каза: ”Отивам да ви приготвя място… и ще ви взема при Мене си, за да бъдете и вие, дето съм Аз”. (Йоан 14,2-3)
Трябва да имаме предвид тези ценни и чудни думи…