Генерални Аудиенции

Брак (Първа част)

29 април 2015 – Папа Франциск

Брак (Първа част)

 

Скъпи братя и сестри, добро утро,

Нашето размишление върху първоначалния план на Бог за мъжа и жената като двойка, след като разгледахме двата разказа от Книгата Битие, сега се насочва директно към Исус.

В началото на своето Евангелие Евангелистът Йоан разказва епизода от сватбата в Кана, на която присъстват Дева Мария и Исус с неговите първи ученици (вж. Йоан 2:1-11). Исус не само участва в тази сватба, но „спаси празника“ с чудото на виното! По този начин, първото от Неговите удивителни знамения, с които Той разкрива славата Си, Той извърши в контекста на сватба и това беше акт на голямо съчувствие към това зараждащо се семейство, измолено от майчината грижа на Мария. Това ни напомня за Книгата Битие, когато Бог завършва работата си по сътворението и прави своя шедьовър; шедьовърът е мъж и жена. И тук, на сватба, на сватбено пиршество, Исус започва собствените си чудеса с този шедьовър: мъж и жена. Така Исус ни учи, че шедьовърът на обществото е семейството: мъж и жена, които се обичат! Това е шедьовърът!

От времето на сватбата в Кана много неща са се променили, но този „знак“ на Христос съдържа винаги валидно послание. Днес изглежда трудно да се говори за брака като за празник, който се подновява във времето, през различните сезони от живота на двойката. Факт е, че все по-малко хора се женят; това е факт: младите хора не искат да се женят. Вместо това в много страни броят на разделянията нараства, докато броят на децата намалява. Трудността да останете заедно – както като двойка, така и като семейство – води до прекъсване на връзките с все по-голяма честота и бързина, а самите деца са първите, които понасят последствията. Нека вземем предвид, че първите жертви, най-важните жертви, жертвите, които страдат най-много при раздяла, са децата.

Ако от детството чувствате, че бракът е „временна“ връзка, несъзнателно ще бъде така и за вас. Всъщност много млади хора са накарани да отхвърлят самия план за неотменима връзка и за трайно семейство. Вярвам, че трябва да помислим много сериозно защо толкова много млади хора „не усещат“ да се женят. Има култура на условното… всичко е условно, сякаш няма нищо окончателно.

Въпросът с младите хора, които не искат да се женят, е един от възникващите проблеми днес: защо младите хора не се женят? Защо те често предпочитат съжителство и „ограничена отговорност“? Защо толкова много – дори сред кръстените – имат малко доверие в брака и в семейството? Ако искаме младите хора да могат да намерят правилния път, който да следват, важно е да се опитаме да разберем това. Защо нямат доверие в семейството?

Трудностите не са само икономически, но са наистина сериозни. Мнозина смятат, че промените, настъпили през последните десетилетия, са били задвижени от еманципацията на жените. Но дори този аргумент е невалиден, той е неверен, не е верен! Това е форма на мъжки шовинизъм, който винаги се стреми да доминира над жените. Оставяме лошото впечатление, което остави Адам, когато Бог го попита: „Защо изяде плода на дървото?”, а той каза: „Жената ми го даде”. Жената е виновна. Горката жена! Трябва да защитаваме жените! Всъщност почти всички мъже и жени биха искали стабилна емоционална сигурност, солиден брак и щастливо семейство. Семейството оглавява всички показатели за благополучие сред младите хора; но, страхувайки се от грешки, мнозина не искат дори да го обмислят; дори и като християни, те не се съобразяват с тайнството на брака, единствения и неповторим знак на завета, който се превръща в свидетелство за вяра. Може би точно този страх от провал е най-голямата пречка за приемане на Словото на Христос, което обещава Неговата благодат към съпружеския съюз и към семейството.

Най-убедителното свидетелство за благословията на християнския брак е добрият живот на християнските съпрузи и на семейството. Няма по-добър начин да се говори за красотата на тайнството! Бракът, осветен от Бог, защитава тази връзка между мъжа и жената, която Бог е благословил от самото сътворение на света; и е източникът на мир и доброта за целия живот на брака и семейството. Например, в първите епохи на християнството, това голямо достойнство на връзката между мъжа и жената надделя над злоупотребата, която тогава се смяташе за нормална, а именно правото на съпрузите да отхвърлят жените си, дори по причини, основани на претекст или за унижение. Евангелието на семейството, Евангелието, което провъзгласява точно това Тайнство, преодоля тази култура на обичайно отхвърляне.

Християнското семе в основата на равенството между съпрузите трябва да даде нов плод днес. Свидетелството за социалното достойнство на брака ще стане убедително именно по този начин, по пътя на свидетелството, което привлича, по пътя на взаимността между тях, на взаимното допълване помежду им.

Поради тази причина като християни трябва да станем по-взискателни в това отношение. Например: твърдо подкрепяйте правото на равно заплащане за еднакъв труд; защо се приема за даденост, че жените трябва да печелят по-малко от мъжете? Не! Те имат същите права. Това неравенство е абсолютен позор! В същото време признайте майчинството на жените и бащинството на мъжете като винаги ценно съкровище, преди всичко за доброто на техните деца. По същия начин добродетелта на гостоприемството на християнските семейства днес придобива решаващо значение, особено в ситуации на бедност, деградация и домашно насилие.

Скъпи братя и сестри, не се страхувайте да поканите Исус на вашето сватбено тържество, да Го поканите в нашия дом, за да бъде с нас и да пази семейството. И не трябва да се страхуваме да поканим и неговата Майка Мария! Когато християните се женят „в Господа“, те се трансформират в ефективен знак на Божията любов. Християните не се женят само за себе си: те се женят в Господа за доброто на цялата общност, обществото като цяло.

Ще говоря и за това красиво призвание на християнския брак в следващите катехезиси.

 

Папа Франциск

Генерална аудиенция

Площад Свети Петър, сряда, 29 април 2015 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.