Генерални Аудиенции

Брак (Втора част)

6 май 2015 – Папа Франциск

Брак (Втора част)

 

Скъпи братя и сестри, добро утро,

В нашето пътуване от катехези за семейството, днес се докосваме директно до красотата на християнския брак. Това не е просто церемония в църква, с цветя, рокля, снимки… Християнският брак е тайнство, което се извършва в Църквата и което също прави Църквата, като поражда нова семейна общност.

Това е, което Апостол Павел казва в своя прочут израз: „Тази тайна е дълбока и аз казвам, че се отнася до Христос и църквата“ (Еф. 5:32). Вдъхновен от Светия Дух, Павел казва, че любовта между съпрузите е образ на любовта между Христос и неговата Църква. Невъобразимо достойнство! Но всъщност това е вписано в творческия замисъл на Бог и с благодатта на Христос безброй християнски двойки, с всичките им ограничения и грехове, са го осъзнали!

Свети Павел, говорейки за новия живот в Христос, казва, че християните – всеки един от тях – са призовани да се обичат един друг, както Христос ги е възлюбил, тоест да се „покоряват един на друг“ (Ефесяни 5:21), което означава бъдете в услуга един на друг. И тук той въвежда аналогия между съпруг-съпруга и Христос-Църква. Ясно е, че това е несъвършена аналогия, но трябва да я приемем в духовен смисъл, който е много висок и революционен, и в същото време прост, достъпен за всеки мъж и жена, които поверяват себе си на Божията благодат.

Съпрузите – казва Павел – трябва да обичат жените си „като собственото си тяло“ (Ефесяни 5:28); да ги обичаме, както Христос „възлюби Църквата и предаде Себе Си за нея” (ст. 25). Вие, съпрузи, които присъствате тук, разбирате ли това? Обичате ли жените си, както Христос обича Църквата? Това не е шега, това са сериозни неща! Ефектът от тази радикална отдаденост, изисквана от мъжа, за любовта и достойнството на жената, следвайки примера на Христос, трябва да е бил огромен в самата Християнска общност. Това семе на евангелската новост, което възстановява първоначалната взаимност на преданост и уважение, узрява бавно през историята, но в крайна сметка надделява.

Тайнството на брака е велик акт на вяра и любов: свидетелство за смелостта да вярваме в красотата на творческия акт на Бог и да живеем тази любов, която винаги ни подтиква да продължим, отвъд себе си и дори отвъд собствените си семейство. Християнското призвание да обичаме безусловно и безгранично е това, което, по благодатта на Христос, също е в основата на свободното съгласие, което съставлява брака.

Самата Църква е напълно въвлечена в историята на всеки християнски брак: тя се гради върху техните успехи и страда от техните провали. Но трябва да попитаме съвсем сериозно: приемаме ли ние самите като вярващи и като пастири дълбоко в себе си тази неразривна връзка на историята на Христос и Неговата Църква с историята на брака и човешкото семейство? Готови ли сме сериозно да поемем тази отговорност, тоест всеки брак да върви по пътя на любовта, която Христос изпитва към Църквата? Това е страхотно нещо!

В дълбините на тази мистерия на творението, призната и възстановена в своята чистота, се отваря втори голям хоризонт, който бележи тайнството на брака. Решението да се „оженим в Господа“ включва и мисионерско измерение, което означава да имаме в сърцето си желанието да бъдем средство за Божието благословение и за Господната благодат за всички. На практика християнските съпрузи участват като съпрузи в мисията на Църквата. Това изисква смелост! Затова, когато срещам младоженци, казвам: „Ето ги смелите!“, защото се иска смелост да се обичаме, както Христос обича Църквата.

Отслужването на тайнството трябва да има тази съотговорност на семейния живот във великата мисия на любовта на Църквата. И така животът на Църквата се обогатява всеки път от красотата на този съпружески завет и се влошава всеки път, когато бъде обезобразен. Църквата, за да предложи на всички даровете на вярата, надеждата и любовта, се нуждае от смелата вярност на съпрузите към благодатта на тяхното тайнство! Божият народ се нуждае от своето ежедневно пътуване във вяра, в любов и надежда, с всички радости и мъки, които това пътуване включва в брака и семейството.

Маршрутът е добре маркиран завинаги, това е пътят на любовта: да обичаш, както Бог обича, завинаги. Христос не престава да се грижи за Църквата: Той я обича винаги, Той я пази винаги, както себе си. Христос не престава да премахва петна и бръчки от всякакъв вид от човешкото лице. Затрогващо и много красиво за гледане е това излъчване на Божията сила и нежност, което се предава от двойка на двойка, семейство на семейство. Свети Павел е прав: това наистина е „голяма мистерия“! Мъжете и жените, достатъчно смели да носят това съкровище в „глинените съдове” на нашето човечество, са – тези мъже и тези жени, които са толкова смели – основен ресурс за Църквата, както и за света! Бог да ги благослови хиляди пъти за това!

 

Папа Франциск

Генерална аудиенция

Площад Свети Петър, сряда, 6 май 2015 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.