Генерални Аудиенции

Бракът е неразделна част от новата икономика на свещенодействието

20 октомври 1982 – Папа Йоан Павел II

Бракът е неразделна част от новата икономика на свещенодействието

 

  1. Миналата сряда говорихме за интегралното наследство на завета с Бог и за благодатта, първоначално обединена с божественото дело на творението. Бракът също беше част от това интегрално наследство – както може да се заключи от текста на писмото до Ефесяни 5:22-33 – като първично тайнство, установено от „началото“ и свързано с тайнството на сътворението в неговата цялост. Тайнството на брака е не само модел и фигура на тайнството на Църквата (на Христос и на Църквата), но също така съставлява съществена част от новото наследство: това на тайнството на Изкуплението, с което Църквата е удовлетворена в Христос. Тук отново трябва да се позовем на думите на Христос в Матей 19, 3-9 (вж. etiam Mk 10, 5-9), в които Христос, отговаряйки на въпроса на фарисеите за брака и неговия специфичен характер, се позовава само и изключително към оригиналната институция от Създателя в „началото“. Размишлявайки върху значението на този отговор в светлината на писмото до ефесяните и по-специално на Ефесяни 5, 22-33, ние заключаваме, че бракът има донякъде двойна връзка с целия ред на тайнството, който се появява в Новия завет от самото тайнство на Изкуплението.

  2. Бракът като първично тайнство съставлява, от една страна, фигурата (и следователно: подобието, аналогията), според която се изгражда основната носеща структура на новата икономика на спасението и на сакраменталния ред, който произхожда от от съпружеското удовлетворение, което Църквата получава от Христос, заедно с всички блага на Изкуплението (може да се каже, използвайки началните думи на писмото до ефесяните: „От всяко духовно благословение“) (Еф. 1:3). По този начин бракът, като първично тайнство, се приема и вмъква в интегралната структура на новата сакраментална икономика, възникнала от Изкуплението под формата, бих казал, на „прототип“: той се приема и вмъква почти от самите му основи. Самият Христос в разговора си с фарисеите (Матей 19, 3-9) преди всичко отново потвърждава своето съществуване. Ако се замислим внимателно върху това измерение, би трябвало да заключим, че всички тайнства на Новия Завет намират своя прототип в определен смисъл в брака като първично тайнство. Това изглежда се появява в класическия пасаж, цитиран от писмото до ефесяните, както ще кажем след малко.

  3. Въпреки това, връзката на брака с целия ред на тайнството, възникнал от удовлетворението на Църквата с благата на Изкуплението, не се ограничава само до моделното измерение. Христос, в разговора си с фарисеите (вж. Мат. 19), не само потвърждава съществуването на брака, установен от „началото“ от Твореца, но и го обявява за неразделна част от новата сакраментална икономика, от новия ред на спасителни „знамения“, които произлизат от тайнството на Изкуплението, както първоначалната икономика произлиза от тайнството на сътворението; и в действителност Христос се ограничава до единственото Тайнство, което е бракът, установен в състоянието на първоначалната невинност и справедливост на човека, създаден като мъж и жена „по образ и подобие Божие”.

4.Новата сакраментална икономия, която е установена на основата на тайнството на изкуплението, произтичащо от съпружеското задоволяване на Църквата от Христос, се различава от първоначалната икономия. Всъщност то е насочено не към човека с първоначалната справедливост и невинност, а към човека, обременен от наследството на първородния грях и състоянието на греховност („status naturae lapsae“). То е насочено към човека с тройно желание, според класическите думи от първото писмо на Йоан (вж. 1 Йоан 2, 16), към човека, в когото „плътта . . . желае против Духа и Духът желае против плътта“ (Гал. 5, 17), според богословието (и антропологията) на Павел, на което сме посветили много място в предишните си разсъждения.

  1. Тези съображения, въз основа на задълбочен анализ на значението на изявлението на Христос в Проповедта на планината относно „похотливия поглед“ като „прелюбодеяние на сърцето“, ни подготвят да разберем брака като неразделна част от новият светотайнствен ред, който произлиза от тайнството на Изкуплението, т. е. от онази „велика тайна“, която като тайна на Христос и Църквата определя светотайнството на самата Църква. Освен това тези съображения ни подготвят да разберем брака като тайнство на Новия Завет, чието спасително дело трябва да бъде органично обединено с целия този етос, който в предишни анализи е определен като „етос на изкуплението“. Писмото до ефесяните изразява по свой собствен начин същата истина: то говори за брака като за „велико“ тайнство в широк паранетичен контекст, тоест в контекста на увещания от морално естество, засягащи именно етоса, който трябва да квалифицира живота на християните, тоест на хората, осъзнаващи избора, който се извършва в Христос и в Църквата.

  2. На този огромен фон на разсъжденията, които произтичат от четенето на писмото до ефесяните (вж. speciatim Ефесяни 5, 22-33), можем и трябва най-накрая да се докоснем до проблема за тайнствата на Църквата. Цитираният текст в Ефесяни говори за това по косвен и, бих казал, вторичен начин, макар и достатъчен, за да намери място и този проблем в нашите разсъждения. Тук обаче е важно да уточним, поне накратко, значението, което възприемаме в използването на термина „тайнство“, което е важно за нашите съображения.

  3. Всъщност досега използвахме термина „тайнство“ (в съответствие с цялата библейско-отеческа традиция) (вж. Лъв XIII, Acta, том II, 1881, стр. 22) в по-широк смисъл на това, което е характерно за традиционната и съвременната богословска терминология, която с думата „тайнство“ обозначава установените от Христос и управлявани от Църквата знаци, които изразяват и даряват божествена благодат на лицето, което приема съответното тайнство. В този смисъл всяко от седемте църковни тайнства се характеризира със специфично литургично действие, конституирано чрез словото (формата) и конкретната сакраментална „материя“ – според широко разпространената хилеморфна теория, идваща от Тома Аквински и цялата схоластична традиция.

  4. Във връзка с това много ограничено значение, ние използвахме в нашите разсъждения по-широко и може би дори по-старо и по-фундаментално значение на термина „тайнство“ (вж. Йоан Павел II, Allocutio in Audientia Generali, die 8 септември 1982 г., adnot 1: вижте по-горе, p. Писмото до ефесяните, и особено 5, 22-23, изглежда особено ни упълномощава да направим това. Тайнството тук означава самата Божия тайна, която е скрита от вечността, но не във вечно скриване, а преди всичко в самото си откровение и изпълнение (също: в откровението чрез изпълнение). В този смисъл се говори и за тайнството на сътворението и тайнството на изкуплението. Въз основа на тайнството на творението е необходимо да се разбере първоначалната тайнственост на брака (първотайнство). Впоследствие, въз основа на тайнството на Изкуплението можем да разберем тайнствеността на Църквата, или по-скоро тайнствеността на единението на Христос с Църквата, което авторът на писмото до ефесяните представя в сравнението на брака, на съпружески съюз на съпруга и съпругата му. Внимателният анализ на текста показва, че в случая не става въпрос просто за сравнение в метафоричен смисъл, а за истинско обновление (т.е. „пресъздаване“, т.е. ново сътворение) на това, което съставлява спасителното съдържание (в определен усетете „спасителната субстанция“) на първичното тайнство. Това наблюдение има съществено значение както за изясняване на тайнствеността на Църквата (и много значимите думи от първата глава на конституцията Lumen Gentium се отнасят до това), така и за разбиране на тайнствеността на брака, разбирана именно като едно от Тайнства на Църквата.

 

Папа Йоан Павел II

Генерална аудиенция

Сряда, 20 октомври 1982 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.