Генерални Аудиенции

Божията милост

13 януари 2016 – Папа Франциск

Божията милост

 

Скъпи братя и сестри, добро утро!

Днес ще започнем катехезите за милосърдието според библейската перспектива, за да се научим на милосърдие, като слушаме това, на което самият Бог ни учи чрез Своето Слово. Ще започнем със Стария завет, който ни подготвя и ни води към пълното откровение на Исус Христос, в Когото милостта на Отца е напълно разкрита.

В Свещеното писание Господ е представен като „милостив Бог“. Това е името му, чрез което той разкрива, така да се каже, лицето и сърцето си пред нас. Както разказва Книгата Изход, когато се разкриваше на Моисей, той се дефинира по следния начин: „Господ, Бог милостив и благ, дълготърпелив и изобилен с милосърдие и вярност“ (34:6). Откриваме тази формула и в други текстове с известни вариации, но акцентът винаги се поставя върху милостта и любовта на Бог, който никога не се уморява да прощава (вж. Битие 4:2; Йоил 2:13; Пс. 86 [85]). : 15, 103 [102]: 8, 145 [144]: 8; Неем 9:17). Нека заедно разгледаме, една по една, тези думи от Свещеното писание, които ни говорят за Бог.

Господ е „милостив“: тази дума предизвиква нежен подход като този на майка към детето си. Наистина, еврейският термин, използван в Библията, напомня вътрешността или дори майчината утроба. Следователно образът, който внушава, е този на Бог, който се трогва и който се смекчава за нас като майка, когато поема детето си в ръцете си, искайки само да обича, защитава, помага, готов да даде всичко, дори и себе си. Това е образът, който предизвиква този термин. Любов, следователно, която може да се определи в най-добрия смисъл като „висцерална“.

След това е написано, че Господ е „благ“, в смисъл, че има благодат, има състрадание и в своето величие се навежда към тези, които са слаби и бедни, винаги готов да посрещне, да разбере, да прости. Той е като бащата в притчата, разказана в Евангелието на Лука (вж. Лука 15:11-32): баща, който не се отдръпва в негодувание към по-малкия син, че го е изоставил, а напротив, той продължава да го чака — той го е създал — и тогава той тича да го посрещне и го прегръща. Той дори не му позволява да обясни — сякаш си е запушил устата — толкова голяма е любовта и радостта му, че го е намерил отново. Тогава бащата също отива да повика по-големия син, който е обиден и не иска да се присъедини към празненството, синът, който винаги е стоял вкъщи и е живял повече като слуга, отколкото като син. И към него бащата се навежда, кани го да влезе, опитва се да отвори сърцето му за любовта, така че никой да не бъде изключен от тържеството на милостта. Милосърдието е празник!

Също така се казва за този милостив Бог, че той е „бавен на гняв“, буквално, „с голяма широта“, тоест, притежаващ широка способност за издръжливост и търпение. Бог знае как да чака, Неговото време не е нетърпеливото време на човека; той е като мъдрия земеделец, който знае как да чака, оставяйки време на доброто семе да порасне, въпреки плевелите (вж. Матей 13:24-30).

И накрая, Господ провъзгласява, че „изобилства с постоянна любов и вярност“. Колко красиво е това определение за Бог! То е всеобхватно. Защото Бог е велик и могъщ и това величие и сила се използват за любов към нас, които сме толкова малки, толкова некомпетентни. Думата „любов“, използвана тук, показва обич, благодат, доброта. Това не е любов от сапунена опера… Любовта е тази, която прави първата стъпка, която не зависи от човешките заслуги, а от огромната безвъзмездност. Това е божествена загриженост, на която нищо не може да попречи, дори и грехът, защото тя е в състояние да отиде отвъд греха, да победи злото и да му прости.

Изобилие от „вярност“: това е последната дума на Божието откровение към Мойсей. Божията вярност никога не отпада, защото Господ е Пазителят, Който, както се казва в Псалма, никога не дреме, а постоянно бди над нас, за да ни води към живот: „Да не допусне да се подхлъзне кракът ти; да не заспи този, който те пази: Наистина нито дреме, нито спи, пазачът на Израил… Господ ще те пази от всяко зло; той ще пази живота ти. Господ ще пази твоето идване и твоето заминаване отсега и до века” (Псалм 121 [120]:3-4, 7-8).

Този милостив Бог е верен в своята милост и Свети Павел казва нещо красиво: ако не сте му верни, той ще остане верен, защото не може да се отрече от себе си. Верността в милостта е самото същество на Бог. Поради тази причина Бог е напълно и винаги достоен за доверие. Солидно и стабилно присъствие. Това е уверението на нашата вяра. Така, в този Юбилей на Милосърдието, нека Му се поверим напълно и да изпитаме радостта да бъдем обичани от този „Бог, който е милостив и благ, дълготърпелив и изобилстващ с любов и вярност“.

 

Папа Франциск

Генерална аудиенция

Зала за аудиенции Павел VI, сряда, 13 януари 2016 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.