Генерални Аудиенции

“Божията любов към нас се яви в това, че Бог изпрати Своя Единороден Син на света, за да имаме живот чрез Него” (1 Йоан 4:9)

28 септември 1983 – Папа Йоан Павел II

„Божията любов към нас се яви в това, че Бог изпрати Своя Единороден Син на света, за да имаме живот чрез Него” (1 Йоан 4:9)

 

  1. “Божията любов към нас се яви в това, че Бог изпрати Своя Единороден Син на света, за да имаме живот чрез Него” (1 Йоан 4:9).

В основата на всичко, скъпи братя и сестри, стои любовта на Бог, Който, след като ни сътвори чудесно и ни призова да бъдем заедно с всички създания, ни освободи и очисти от греховете чрез Исус Христос, който изкупи и изтри нашите грехове и ни възстанови към благодатта и общение с Бог.

Това Божие действие чрез Исус Христос е толкова велико и тайнствено, че няма човешка дума, способна да го изрази адекватно. Авторите на Новия завет го наричат ​​жертвата на новия Великден, жертвата на новия завет, жертвата на великото Единение, но те са наясно, че никой от тези термини не може да изрази напълно изкупителния акт на Христос, в който беше проявен милостив Божи план, бащински загрижен за нашата съдба. Поради тази причина, в допълнение към образите на жертвата, те прибягват до думи и образи, взети както от религиозния, така и от светския им опит. Всъщност четем в Новия завет, че Исус е изкупил за нас, че Бог ни е изкупил в Христос, Който ни е изкупил, умиротворил, освободил ни, пречистил ни, измил ни от нашите грехове и нечистотии.

  1. Нека съсредоточим вниманието си за момент върху някои от тези думи. Те обозначават преди всичко състояние, от което сме отстранени, отрицателен, тъмен факт на робство, поквара, опасност, отчуждение, разруха, вражда и ново състояние на святост, свобода и живот, в което сме били прехвърлени. От състояние на смърт и грях ние сме прехвърлени в състояние на освобождение и благодат.

Следователно, за да разберем напълно дара на спасението, трябва да разберем какво е голям зъл грях, „quanti ponderis sit peccatum” (Св. Анселм). Вторият Ватикански събор, след като представи в номер 27 от конституцията Gaudium et Spes ужасна поредица от съвременни грехове, отбелязва: „Всички тези неща и подобни са със сигурност срамни и докато развалят човешката цивилизация, те замърсяват още повече онези, които по този начин причиняват вреда от тези, които ги търпят, и сериозно накърняват честта на Създателя”. Последните думи отразяват добре познатата дефиниция на греха, като оскърбление, нанесено на Бог чрез неспазване на неговия закон, който е законът на любовта. Всички повече или по-малко сме наясно с подобно неподчинение. Всички съгрешаваме по някакъв начин и сме накърнили славата и честта на Бог (вж. Римляни 3:23).

Е, смъртта на Христос ни освобождава от нашите грехове, тъй като Изкуплението е по същество унищожаването на греха.

  1. Вече сме в състояние да разберем по-добре речника на Изкуплението, тоест термините, с които Новият Завет го обозначава, свидетелствайки за вярата на апостолите и на първата християнска общност.

Един от най-често срещаните изрази е този за изкуплението, „аполитрозис“. Когато казваме, че Исус ни е „изкупил“, ние използваме образ, който означава освобождение от робството, от затвора, от греха. Точно както Бог освободи своя народ от робството на Египет, както затворник се освобождава, като плати цената, така както скъпо нещо, което е паднало в притежание на други, се възстановява, така Бог ни изкупи чрез кръвта на Христос. „Не с цената на тленни неща, като сребро и злато – пише свети Петър – вие бяхте освободени от вашето празно поведение, наследено от вашите бащи, но със скъпоценната кръв на Христос, като на агне без недостатък и петно“ ( 1 Пт 1, 18).

Друг класически термин е този за изкупление: Исус изкупи нашите грехове. Например св. Йоан пише: „Бог ни възлюби и изпрати Сина Си да изкупи греховете ни“ (1 Йоан 4:10), „не само за нашите грехове, но и за греховете на целия свят“ (1 Йоан 2 :2). На библейски език „изкуплението“ означава премахване, пречистване, унищожаване на вината и нейните пагубни последици. Чрез смъртта на Христос и Неговото цялостно принасяне на Отец, грехът на човека е елиминиран, унищожен и човек се оказва пречистен и става угоден на Бога.

  1. Но има начин да се обозначи делото на Христос, което е най-ясно и разбираемо за нас и това е, което е извлечено от опита на помирението: в смъртта на Христос ние сме се помирили с Бог Автор за помирението Бог е този, който пое свободната инициатива; Исус Христос беше негов представител и посредник; човекът е получателят на това.

Всъщност помирението слиза от Бог към човека и го докосва чрез Исус Христос, създавайки с него ново същество, карайки го да премине от един начин на съществуване към друг и го отваря към възможността за помирение не само с Бог, но и с неговите братя.

Преди всичко Светата година има за цел да бъде това: настоятелна и страстна покана да отворим сърцата си за божествения дар на помирението.

 

Папа Йоан Павел II

Генерална аудиенция

Сряда, 28 септември 1983 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.