Генерални Аудиенции

Божието Слово е първото училище за молитва

26 септември 2012 – Папа Бенедикт XVI

Божието Слово е първото училище за молитва

 

Скъпи братя и сестри в Христос,

През тези месеци пътувахме в светлината на Божието слово, за да се научим да се молим все по-автентично, разглеждайки няколко важни личности от Стария завет, Псалмите, Писмата на Свети Павел и Книгата Откровение, но особено на уникалното и фундаментално преживяване на Исус в отношенията му с небесния Отец. Всъщност само в Христос човек може да бъде обединен с Бог с дълбочината и близостта на дете в отношенията си с баща, който го обича, само в Христос можем да се обръщаме към Бога с цялата истина, наричайки го нежно „Авва! Татко!”. Подобно на апостолите, ние също сме повтаряли през последните няколко седмици и повтаряме на Исус днес: „Господи, научи ни да се молим“ (Лука 11:1).

Освен това, за да научим да живеем по-интензивно личната си връзка с Бог, ние се научихме да призоваваме Светия Дух, първия дар на Възкръсналия за вярващите, защото той е, който „ни помага в нашата слабост; защото не знаем да се молим както трябва” (Римляни 8:26), казва Св. Павел и знаем колко е прав.

В този момент, след дълга поредица от катехези за молитвата в Писанието, можем да се запитаме; как мога да се оставя да бъда формиран от Светия Дух и по този начин да стана способен да вляза в атмосферата на Бог, на молитва с Бог? Какво е това училище, в което той ме учи да се моля, идва да ми помага в опитите ми да говоря правилно с Бога? Първото училище за молитва – както видяхме през тези седмици – е Божието Слово, Свещеното писание. Свещеното писание е непрекъснат диалог между Бог и човека, прогресивен диалог, в който Бог се показва все по-близо, в който можем все по-добре да се запознаем с Неговото лице, Неговия глас, Неговото същество; и човек се научава да приема да познава Бог и да говори с Бог. Затова през тези седмици, четейки Свещеното писание, ние се опитахме да научим от Писанието, от този продължаващ диалог, как можем да влезем в контакт с Бог.

Но има още едно ценно „място“, друг ценен „източник“ за развитие в молитва, източник на жива вода, който е много тясно свързан с предишния. Имам предвид литургията, която е привилегирован контекст, в който Бог говори на всеки един от нас, тук и сега, и очаква нашия отговор.

Какво е литургията? Ако отворим Катехизиса на Католическата църква — винаги безценен и, бих казал, незаменим помощник — можем да прочетем, че думата „литургия“ първоначално е означавала: „служба в името на/от името на хората“ (№ 1069). Ако християнската теология е използвала тази дума от гръцкия свят, тя очевидно е направила това, мислейки за новия Божи народ, роден от Христос, който отвори ръцете си на Кръста, за да обедини човешките същества в мира на единия Бог. „Служба от името на народа“, народ, който не е съществувал сам по себе си, а е формиран чрез пасхалната мистерия на Исус Христос. Наистина, Божият народ не съществува чрез връзки на родство, място или страна. По-скоро винаги се ражда от действието на Божия Син и от общението с Отец, което Той получава за нас.

Катехизисът също така посочва, че „в християнската традиция (думата „литургия“) означава участието на Божия народ „в Божието дело“ (№ 1069), тъй като Божият народ като такъв съществува само чрез Божието действие .

Действителното развитие на Втория Ватикански събор ни напомня за това. Той започна своята работа преди 50 години с обсъждането на проекта за Светата литургия, който след това беше тържествено обнародван на 4 декември 1963 г., първият текст, който Съветът одобри. Това, че Документът за литургията е първият документ, обнародван от съборното събрание, се смяташе от някои за случайно.

Сред многото проекти текстът за светата литургия изглежда е най-малко спорен. Точно поради тази причина то може да послужи като вид упражнение за изучаване на съборната методология. Но няма съмнение, че това, което на пръв поглед може да изглежда като съвпадение, се оказва и най-доброто решение, въз основа на йерархията на субектите и на най-важните задължения на Църквата. Всъщност, започвайки с темата за „литургията“, Съборът хвърли много ясна светлина върху първенството на Бог и неговия безспорен приоритет. Бог на първо място: това само по себе си ни обяснява решението на Събора да започне с литургията. Там, където погледът към Бог не е убедителен, всичко останало губи своята ориентация. Основният критерий за литургията е нейната насоченост към Бога, което ни позволява да участваме в самото Негово действие.

Можем обаче да се запитаме: какво е това Божие дело, в което сме призовани да участваме? Отговорът, който ни дава Съборната конституция за светата литургия, очевидно е двояк. В № 5 всъщност изтъква, че делата на Бог са неговите действия в историята, които ни носят спасение и които кулминират в смъртта и възкресението на Исус Христос; но в № 7, същата Конституция определя отслужването на литургията като „действие на Христос“. Всъщност тези две значения са неразривно свързани. Ако се запитаме кой спасява света и човека, единственият отговор е: Исус от Назарет, Господ и Христос, Разпнатият и Възкръсналият. И къде Тайната на смъртта и Възкресението на Христос, която носи спасение, става реална за нас, за мен днес? Отговорът е: в действието на Христос чрез Църквата, в литургията и особено в тайнството на Евхаристията, което представя жертвения принос на Божия Син, който ни е изкупил; в тайнството на помирението, в което се преминава от смъртта на греха към нов живот; и в другите тайнства, които ни освещават (вж. Presbyterorum Ordinis, № 5). Така Пасхалната мистерия на смъртта и Възкресението на Христос е центърът на литургичното богословие на Събора.

Нека направим още една крачка напред и се запитаме: как става възможно постановяването на пасхалната мистерия на Христос? Двадесет и пет години след Конституцията Sacrosanctum Concilium, блаженият папа Йоан Павел II пише: „За да възпроизведе своята пасхална мистерия, Христос винаги присъства в Своята Църква, особено в литургичните празненства. Следователно Литургията е привилегированото място за срещата на християните с Бога и Този, когото Той е изпратил, Исус Христос (срв. Йоан 17:3)” (Vicesimus quintus annus, № 7). По същия начин четем в Катехизиса на Католическата църква: „честването на тайнството е среща на Божиите деца с техния Отец, в Христос и Светия Дух; тази среща е под формата на диалог, чрез действия и думи” (№ 1153). Следователно първото изискване за добро литургично служение е да има молитва и разговор с Бога, преди всичко слушане и след това отговор. Свети Бенедикт, говорейки в своето молитвено правило в Псалмите, посочва на своите монаси: mens concordet voci, „умът трябва да бъде в съгласие с гласа“. Светецът учи, че в молитвите на псалмите думите трябва да предхождат нашата мисъл. Обикновено не се случва така, защото трябва да мислим и тогава това, което сме мислили, се превръща в думи. Тук, вместо това, в литургията е обратното, думите са на първо място. Бог ни е дал словото и светата литургия ни предлага думи; ние трябва да навлезем в думите, в тяхното значение и да ги приемем в себе си, трябва да се настроим към тези думи; по този начин ние ставаме Божии деца, ставаме като Бога. Както припомня Sacrosanctum Concilium, „за да може литургията да произведе пълния си ефект, е необходимо вярващите да дойдат на нея с подходящо разположение, умовете им да бъдат настроени към гласовете им и да си сътрудничат с небесната благодат, за да не се получи напразно” (№ 11). Основен, първичен елемент на диалога с Бога в литургията е съгласието между това, което казваме с устните си, и това, което носим в сърцата си. Влизайки в думите на великата история на молитвата, ние самите сме съобразени с духа на тези думи и сме способни да говорим с Бог.

Във връзка с това бих искал да спомена само един от моментите по време на самата литургия; тя ни призовава и ни помага да намерим тази хармония, това съответствие на себе си с това, което чуваме, казваме и правим в отслужването на литургията. Имам предвид поканата, която празнуващият отправя преди евхаристийната молитва: „Sursum corda“, нека издигнем сърцата си над объркването на нашите опасения, нашите желания, нашата ограниченост, нашата разсеяност. Сърцата ни, нашата най-съкровена същност, трябва да се отворят в покорство към Божието слово и трябва да бъдат припомнени в молитвата на Църквата, за да получим нейното ръководство към Бог от самите думи, които чуваме и казваме. Очите на сърцето трябва да бъдат обърнати към Господа, който е сред нас: това е основно разпореждане.

Винаги, когато живеем в литургията с този основен подход, нашите сърца са като че ли отдалечени от силата на гравитацията, която ги е теглила надолу и са вътрешно издигнати, към истината, към любовта, към Бог. Както казва Катехизисът на Католическата църква: „в тайнствената литургия на Църквата мисията на Христос и на Светия Дух провъзгласява, представя и предава тайната на спасението, която продължава в сърцето, което се моли. Духовните писатели понякога сравняват сърцето с олтар” (№ 2655): altare Dei est cor nostrum.

Скъпи приятели, празнуваме и живеем добре литургията само ако останем в молитвена нагласа и не ако искаме „да направим нещо“, да се покажем или да действаме, а ако насочим сърцата си към Бога и останем в молитвено отношение, съединявайки се с Тайната на Христос и с Неговото събеседване като Син с Отца. Сам Бог ни учи да се молим, казва св. Павел (вж. Римл. 8:26). Самият Той ни даде подходящите думи, с които да се обърнем към него, думи, които намираме в Псалтира, в големите слова на светата литургия и в самото евхаристийно тържество. Нека се молим на Господа всеки ден да осъзнаваме все повече, че литургията е Божие и човешко действие; молитва, която извира от Светия Дух и от нас, изцяло насочена към Отца, в единство с Божия Син, станал човек (вж. Катехизис на Католическата църква, № 2564). Много благодаря.

 

Папа Бенедикт XVI

Генерална аудиенция

Площад Свети Петър, сряда, 26 септември 2012 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.