Генерални Аудиенции

Бог чува вика ни и сключва завет

27 януари 2016 – Папа Франциск

Бог чува вика ни и сключва завет

 

Скъпи братя и сестри, добро утро!

В Свещеното писание Божията милост присъства през цялата история на народа на Израел.

Със Своята милост Господ придружава пътуването на патриарсите, дава им деца, въпреки че са безплодни, води ги по пътищата на благодатта и помирението, както се вижда от историята на Йосиф и неговите братя (вж. Бит. гл. 37-50). Мисля си за многото братя и сестри в едно семейство, които са отдалечени и не говорят помежду си. Тази година на милосърдието е добра възможност да се срещнем отново, да се прегърнем, да простим и да забравим лошите неща. Но както знаем, в Египет животът на хората е труден. Точно когато израилтяните са на път да се предадат на примирение, Господ се намесва и извършва спасение.

Някой чете в Книгата Изход: „В течение на тези много дни царят на Египет умря. И народът на Израел стенеше под робството си и викаше за помощ, и викът им под робството стигна до Бога. И Бог чу стенанията им и Бог си спомни завета Си с Авраам, с Исаак и с Яков. И Бог видя израилтяните и Бог позна състоянието им” (2:23-25). Милосърдието не може да остане безразлично към страданието на потиснатите, към вика на онези, които са подложени на насилие, доведени до робство, осъдени на смърт. Това е болезнена реалност, която засяга всяка епоха, включително нашата, и която често ни кара да се чувстваме безсилни, изкушени да закоравим сърцето си и да мислим за нещо друго. Бог обаче „не е безразличен“ (Послание за честването на Световния ден на мира 2016 г., № 1). Той не отвръща поглед от нашата човешка болка. Богът на милостта откликва и се грижи за бедните, за онези, които викат от отчаяние. Бог слуша и се намесва, за да спаси, издигайки хора, способни да чуят стона на страданието и да работят в полза на потиснатите.

И така започва историята за Мойсей като посредник на свободата за хората. Той се изправя пред фараона, за да го убеди да пусне израилтяните да си тръгнат; и след това той води хората през Червено море и пустинята към свободата. Мойсей – когото точно след раждането му божествената милост спаси от смъртта във водите на Нил – става посредник на самата тази милост, позволявайки на хората да се родят на свобода, спасени от водите на Червено море. В тази Година на милосърдието ние също можем да вършим това дело да действаме като посредници на милосърдието чрез делата на милосърдието, за да се приближим, да дадем облекчение, да създадем единство. Могат да се направят толкова много добри неща.

Божията милост винаги действа, за да спасява. Това е точно обратното на работата на онези, които винаги действат, за да убиват: например тези, които водят война. Господ, чрез слугата Си Моисей, напътства Израел в пустинята, сякаш Израел е син, възпитава хората на вярата и сключва завет с Израел, създавайки връзка на най-силна любов, като тази на баща с детето си и на младоженец с невестата си.

Божествената милост стига толкова далеч. Бог предлага специална, изключителна, привилегирована връзка на любов. Когато дава наставления на Моисей относно завета, той казва: „ако слушаш гласа Ми и пазиш завета Ми, ще бъдеш Мое собствено притежание сред всички народи; защото цялата земя е моя и вие ще Ми бъдете царство от свещеници и свят народ” (Изход 19:5-6).

Разбира се, Бог вече притежава цялата земя, защото я е създал; но неговият народ става за него различно, специално притежание: неговият личен „резерв от злато и сребро“, такива, каквито цар Давид заяви, че е дал за построяването на Храма.

Така че ние ставаме такива за Бог, като приемаме неговия завет и се оставяме да бъдем спасени от него. Господната милост прави човека ценен като лично съкровище, което му принадлежи, което той пази и от което е много доволен.

Това са чудесата на божествената милост, която достига пълно изпълнение в Господ Исус, в „новия и вечен завет“, сключен в Неговата кръв, който отменя нашия грях с прошка и ни прави окончателно Божии деца (вж. 1 Йоан 3: 1), скъпоценни камъни в ръцете на добрия и милостив Отец. И тъй като ние сме Божии деца и имаме възможността да получим това наследство – това на доброто и милостта – в сравнение с другите, нека да помолим Господ в тази Година на милостта и ние да можем да вършим милостиви неща; нека отворим сърцата си, за да достигнем до всеки с делата на милосърдието, за да работим по милостивото наследство, което Бог Отец показа към нас.

 

Папа Франциск

Генерална аудиенция

Площад Свети Петър, сряда, 27 януари 2016 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.