Разкази от сестра Терезита

Бог е като захарта

имало едно време…

Бог е като захарта

    

         По време на срещата по катехизис, учителката искала да разбере,  дали нейните деца, всички ученици в началното училище, са разбрали онова, което свещеникът обяснил в проповедта си миналата неделя.

         Тя питала:

         – Кой може да ми каже със свои думи, Кой е Бог?

          Абсолютна тишина! Детските очи се въртели насам, натам, всеки се надявал, някой да отговори. Накрая едно дете вдигнало ръка. Другите въздъхнали:

         -Бог е нашият Баща, Който е направил земята, морето и всичко, което съществува. В допълнение Той иска, ние да бъдем негови  деца.

          Учителката  благодарила за отговора; точен е, но е повторение на думи, многократно казани и чути. Тогава тя започнала диалог с учениците си с един друг въпрос:

         -Но, как да знаете, че Бог съществува, ако никой никога не го е виждал?          Групата отново замълчала. И накрая, само едно момченце плахо вдигнало ръка:

         -Майка ми, един ден, ми каза, че Бог е като захарта, която  се разтваря в млякото, за да се подготви закуската. Аз не виждам захарта, но ако майка не я постави, веднага усещам липсата й; майка винаги ми казва, че с Бог е така, въпреки, че ние не го виждаме; ако Него го няма, нашият живот е без вкус.      

         Учителката благодарила за отговора, толкова прост и точен ,че допълнила със следните думи:

         -Това, което ни прави мъдри не означава да знаем много неща, а да бъдем убедени, че Бог е част от живота ни. Хората всеки ден изучават и откриват много тайни на природата, във  вселената, но сладостта на Бог  не е измислена все още, дори и с най-рафинираната захар.

 

         Не забравяй да сложиш винаги тази захар в живота си.