Един ден някакъв човек се приближил до Исус и казал:
– Учителю, всички знаем че ти идваш от Бог и ни показваш правилния път, но трябва направо да ти кажа, че твоите последователи, тези които наричаш твои апостоли или твоя общност, не ми харесват изобщо. Забелязах, че не се различават много от другите хора. Дори проведох хубав спор с един от тях. Всички знаят, че те не винаги са в разбирателство и любов. Освен това не познавам нито един, който прави чисти сделки. Затова искам да ти задам един много откровен въпрос:
-Bъзможно ли е да съм от твоите, без да имам нищо общо с тях и да не правя нищо с твоите така наречени “апостоли”?Биx искал да те следвам и да бъда християнин, но без общност, без църква, без всичките тези апостоли!
Исус го погледнал с нежност и внимание и казал:
-Чуй, ще ти разкажа една история; имало някога хора, които седели заедно и си говорели. Когато нощта ги покрила с черната си мантия, направили една хубава купчина от дърва и запалили огън. Стояли седнали, добре притиснати един до друг, докато огънят ги затоплял и блясъкът на пламъците осветявал лицата им.
Един от тях в един момент тръгнал по своя воля съвсем сам. Взел една горяща главня от огъня и отишъл да седне далеч от другите. Неговото дърво в началото светело и топлело, но не след дълго отслабнало и угаснало. Човекът, който седял сам, бил погълнат от тъмнината и студа на нощта.
Помислил за един момент, после станал, взел своето дърво и го върнал обратно в купчината на своите другари. Дървото се запалило отново и пламнало. Мъжът седнал отново в кръга на другите.
Стоплил се и блясъкът на пламъка огрял лицето му отново.
Усмихвайки се Исус добавил:
– Който е с мен, е близо до огъня и моитe приятели, защото aз съм дошъл да донеса огъня на земята и това, което желая най-много, е да го видя че пламти.
Запомни:
Църквата независимо от своите слабости е гаранция, че сме близо до огъня, близо до Исус.
XXXседмица год. II понеделник
ПЪРВО ЧЕТИВO
Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни 4,32-5,8
Братя:
Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.
И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.
А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.
Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.
Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ (Пс 1,1-2.3.4 и 6)
О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.
Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О
И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О
Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине. О
АЛИЛУЯ
О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)
В онова време:
Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.
Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.
При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“
Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“
И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.
Близо до огъня
Един ден някакъв човек се приближил до Исус и казал:
– Учителю, всички знаем че ти идваш от Бог и ни показваш правилния път, но трябва направо да ти кажа, че твоите последователи, тези които наричаш твои апостоли или твоя общност, не ми харесват изобщо. Забелязах, че не се различават много от другите хора. Дори проведох хубав спор с един от тях. Всички знаят, че те не винаги са в разбирателство и любов. Освен това не познавам нито един, който прави чисти сделки. Затова искам да ти задам един много откровен въпрос:
-Bъзможно ли е да съм от твоите, без да имам нищо общо с тях и да не правя нищо с твоите така наречени “апостоли”?Биx искал да те следвам и да бъда християнин, но без общност, без църква, без всичките тези апостоли!
Исус го погледнал с нежност и внимание и казал:
-Чуй, ще ти разкажа една история; имало някога хора, които седели заедно и си говорели. Когато нощта ги покрила с черната си мантия, направили една хубава купчина от дърва и запалили огън. Стояли седнали, добре притиснати един до друг, докато огънят ги затоплял и блясъкът на пламъците осветявал лицата им.
Един от тях в един момент тръгнал по своя воля съвсем сам. Взел една горяща главня от огъня и отишъл да седне далеч от другите. Неговото дърво в началото светело и топлело, но не след дълго отслабнало и угаснало. Човекът, който седял сам, бил погълнат от тъмнината и студа на нощта.
Помислил за един момент, после станал, взел своето дърво и го върнал обратно в купчината на своите другари. Дървото се запалило отново и пламнало. Мъжът седнал отново в кръга на другите.
Стоплил се и блясъкът на пламъка огрял лицето му отново.
Усмихвайки се Исус добавил:
– Който е с мен, е близо до огъня и моитe приятели, защото aз съм дошъл да донеса огъня на земята и това, което желая най-много, е да го видя че пламти.
Запомни:
Църквата независимо от своите слабости е гаранция, че сме близо до огъня, близо до Исус.