Блажени Доменико Барбери

ДОМЕНИКО БАРБЕРИ    

ЖИВЯЛ ЗА ОБЕДИНЕНИЕТО

 РОДЕН НА                                                           22 ЮНИ 1792 ГОД.

ПОЛАГАНЕ НА МОНАШЕСКИ ОБЕТИ НА     15 НОЕМВРИ 1815 ГОД.

ПОЧИНАЛ НА                                                      27 АВГУСТ 1849 ГОД.

ПРОВЪЗГЛАСЕН ЗА: ПОЧИТАН НА                  16 МАЙ 1937 ГОД.

                                      БЛАЖЕН   НА                 27 ОКТОМВРИ 1963 ГОД.

            Наричаха я мама не само единадесетте деца, но и бедните от града, към които сърцето и беше винаги широко отворено. И Доменико, последният син, не ще забрави отличната мама Мария Антония Пачели, починала за съжаление толкова рано. Нейният пример ще го придружава през целия му живот. Ще бъде свещеник и мисионер, ще упражнява службата в Италия, Франция, Белгия, Англия, ще бъде началник и професор, но споменът за майката ще бъде винаги благословия и милувка, светлина и утеха.

            Селянинът се изкачва на катедрата.

От нея и от Джузепе Барбери се ражда Доменико  близо до Витербо на 22 юни 1792 год. Живее от земеделие, хлябът ако и многобройно да е семейството не липсва никога. Смъртта влиза ненадейно в дома на Барбери. През 1797 год. на 10 години умира малката Маргарита, нежно цвете, което накланя леко стъблото си. Преди да издъхне вика братчето си Доменико и му шепне:” Когато умра ще ме покриеш с чисто бяло  покривало и бели рози.” Чувства се странно уморена, започва да се моли и после си ляга. След два часа е вече на небето. Майката е навън. Когато се връща Доменико изтичва насреща ликувайки: “ Маргарита отиде в рая! Маргарита отиде в рая!” Майката го прегръща силно като го облива със сълзи.  На 26 март 1798 год. умира и бащата Джузепе. Мария Антония трябва да запълни празнотата. Малкият Доменико добива началното си образование в близкия манастир на Капуцините, показвайки “ голямо усърдие в учението.” На 23 март 1803 год. това е майката, която отива на небето. Предчувствала смъртта си е купила плат и си е ушила облеклото за погребението. Доменико, останал пълен сирак на 11 години, се доверява на Мадоната избрана за майка. Продали нивите, сирачетата от къщи отиват да живеят про по- големите братя вече подредени. Доменико обаче е приютен любезно от вуйчо си на село. Насочен към земеделието, трябва да напусне учението, което му е особено мило. Така кара до 21 години с обикновени мечти, обичайни скитания ( може би по- позволени поне за онова време ), обичайните разстройства които придружават юношеската и младежка възраст. Запознава се с Пасионистите от близкия манастир във Ветрала ( Витербо ), става ученик и покаеник От тях е подпомогнат в учението и християнското възпитание. Между това Наполеон набира младежи за похода в Русия. Доменико се опасява, че трябва за замине. В съня му се явява майка му, която го утешава и успокоява, че няма да замине и му препоръчва постоянстване в броеницата. След едно преживяно вътрешно разстройство, оставя годеницата и на 22 години влиза в манастир. Отзиви за тази случка се намират в един ръкопис със знаменателно заглавие:” Следи от божествено милосърдие при обръщането на един голям грешник.”

            Влиза като послушник в Палиано ( Фрозиноне ) през 1814 год. До тогава е работил земеделие, учението е било приблизително малко: лудост да се мисли за свещеничество. Но него го интерисува само да стане монах пасионист. Молейки се обаче не допуска съмнения: ще стане свещеник и ще бъде проповедник в Северна Европа, по точно в Англия. И гласът не ще му измени. Между това, по човешки необясними пътища очертани от Бог, докато е послушник преминава от условието на брат монах в това на стремящ се към свещеничество. На 15 ноември 1815 год. полага монашески обети. Учи после в Сребърния връх ( Гросето ) в главната къща на Светите Йоан и Павел в Рим. Богат на знания и мъдрост плод вероятно не само от книги на 01.03.1818 год. в Рим е ръкоположен за свещеник. Преподава философия, богословие, свещено красноречие първо в Св. Анджело на Ветрала ( Витербо ), а после в Рим и Чекано ( Фрозиноне ). Но не пренебрегва проповядването.

            Става учител оценен не само от науката знание, но и от и в живота. Старателен в изповедалото, точен и ясен в проповедта, проницателен и плодовит писател, примерен монах. Отказва се от епископството в Палермо, но е призован да извършва отговорни служби вътре в духовното братство: главен началник ( игумен ), провинциален съветник, провинциал. И все пак зает. Дал е обещание да не си губи никога времето. Дава за отпечатване научно съчинение за Дева Мария на френски и “ Тълкуване на химна на химните.” В някои проучвания засяга обществено – нравствени въпроси на времето. Пише научно съчинение по богословие, едно по философия в шест тома, живописи на млади събратя. В “ Плача на Англия “ е цялата му безкрайна мъка по английското разцепление. По нареждане на духовния ръководител пише и автобиография. Издава много други книги с различни доводи. Ограмно дело: общо към 180 заглавия. А този глас, който го искаше за проповедник в Англия ? Не, не беше измама. Доменико чака с вяра означения час от Бог. Ще удари през 1840 год. 27 години след призоваването. Отначало не е дори и в списъка на заминаващите за новото основаване. Но Доменико е сигурен, че не ще тръгнат без него. Всъщност редица непредвидени го отнасят да бъде без друго началник на група от четирима монаси, които на 24 май 1840 год заминават за ново основаване в Белгия. На 22 юни влизат в новата монашеска обител на Ере близо до Турне. Това е първата къща пасионистка извън Италия. През месец ноември Доменико извършва оглед в Англия с намерение за ново основаване в тази земя. И е отново в Белгия през месец декември. На 30 септември 1841 год. окончателно заминава за Англия.  Смело беше дошъл навремето тук. На 17 февруари 1842 год. след като беше пребивавал временно другаде, отваря новата монашеска къща в Астън Хол близо до Стоун. Осъществява се така виждането на Павел от Кръста, който от младини се молеше за обръщането на Англия. След един унес всъщност го бяха чули да възкликва: ” Какво видях!… Какво видях ! Моите синове в Англия.”

            Доменико разгъва дейност на енорийски свещеник, началник, учител и преподавател на послушниците. Към тази първа монашеска къща, ще последват и други. Започва едно плодовито апостолство. Идват нови звания. За всички, католици и протестанти, Доменико става миродавен глас. Проповядва на народа, на духовенството, на монахините. Прониква и в Ирландия. С течение на годините неговото тяло не може да не почувства последиците от изтощителната непрекъсната работа. Не си обръща никакво внимание. Благото на душите го кара да работи  по  възможност със свръхчовешки сили. През 1849 год. докато е на път, бива засегнат от внезапни болки в главата и сърцето. Умира така върху чакъла на 27 август 1849 год. на 57 години в Ридинг близо до Лондон. Спокойно, изпълнен с радост:  Англия започна своя път към пълното общение с папата. Многобройни и много тежки заболявания е прекарал, но той все е бил уверен, че ще умре в своята “ скъпа Англия “.

            “ Моите предраги отделени братя.”

            Да се върнем върху особеното звание на Доменико. Преди още да влезе при Пасионистите по време на рождените празници през 1813 год. погълнат от молитва той чува ясно един глас, който му казва: “ Аз те избрах, за да благовестиш истините на вярата на много народи.” През 1814 год. е млад послушник, няма вероятност за свещеник, забраняват му без друго да чете книги, преназначават го за готвач. За него е добре така. Но на 01.10. по време на молитва към Мадоната се случва нещо необикновенно. Разказва го той самият:” Разбрах, че не трябваше да остана мирянин, но че трябваше да уча и че след шест години щях да започна проповедническа служба, но и че нямаше да бъде нито Китай, нито Америка, но Северозападна Европа закъдето щях да бъда предназначен, а именно Англия… Останах толкова уверен, че този глас беше Божи, че по скоро бих се усъмнил в случая за моето съществуване отколкото за това.” Доменико не вдига врява предявявайки права и искания: доверява се на Бог. Пише:” Ако Бог поиска такова нещо от мене, самият той ще трябва да помисли да ми открие пътя, нито аз ще направя положителна стъпка, за да поискам да бъда изпратен  там в Англия, но ми е достатъчно да си почивам в обятията на Божието Провидение.”

            Неговата духовност и тайнствен опит са предадени на това поръчение. Екуменическият дух устройва личността му, вдъхновява израженията му, бележи живота му, събира молитвите и жертвите му. Някога като учащ с други братя по- ревностни и в единство със своите цели се заема да се моли за невярващите и особено за Англия. Между събратята, които го подкрепят е и блаженият Лоренцо Салви. Англия от времето е негова мъка и тревога. “ Бог, казва Доменико, благоволи да влее в сърцето ми от най- крехките години твърде пламенна любов за моите предраги отделени братя и по- особено за англичаните.” Полагам обет да “ се отказвам от всякаква утеха духовна и телесна” за зъвръщането към католическата църква “ на отделените братя”( израз днес обикновен, но измислен именно от него ) За своите “ предраги братя англичани ” се обявява за разположен да “ изстрада всичките мъки, които би трябвало да изтърпят всичките англичани ако бъдат осъдени на вечни мъки.”

            Между това Доменико е бил в съприкосновение с много личности от англиканизма като Джеймс Форд, Джон Добри Дамерн с професори от Оксфорд. Той изпреварва с 150 години днешното екуменическо движение, основано върху любовта, преговорите, почитанието на съвестта, вслушването в другия. Негово е и ще бъде винаги, разговор духовно задълбочен, научно правилен, човечно сърдечен, учтив и човеколюбив. Разговор тоест християнски и затова плодовит. В научното съчинение със заглавие “ Необходими предупреждения за този, който желае да разглежда ползотворно с протестантите религиозните спорове.” на първо място е необходимо голямо смирение… придружено с голямо доверие в Бог, от когото може само да се очаква голяма промяна на сърцето… На второ място е необходимо голямо научно познание, не е достатъчно разбира се само повърхностни познания за които да са имали докторска диплома подходящо е да бъдеш не доктор, но учен и наистина учен… Да има грижата всякак да задържа сърце чисто и миролюбиво, радостно лице, обноска която вдъхва християнско милосърдие… Да се убедим, че само сърцето е което може да говори на сърцата: кроткостта и християнската благост са истинските белези на един защитник на християнското вероизповедание.

            Доменико иска от англиканите да се молят за него и за католическата църква докато той уверява, че се моли за тях. Изпреварвайки времената приема смирено грешките на католическата църква. Влиза в близка дружба с Джордж Спенсер ( 1799- 1864 ), бъдещ свещеник пасионист с името на Отец Игнацио, син на първия лорд от Адмиралтейството, някога англикански пастор наскоро се обърнал към католицизма и далечен вуйчо на бъдещата принцеса Даяна. Неговата грижа за Англия се разпростира и много туристи на посещение в Рим си поставят за задача да го потърсят. Разговорът се върти неизбежно около религиозни въпроси и около обединението на разкъсаната от деления църква. Доменико в разговор и писания, запазва ясно правоверието ако и не всякога неговите заслуги и правилността на неговите възгледи да са веднага признати.

            Веднъж в Англия изразходваха всичките си сили за възстановяване на обединението на църквата. Неговото неспирно усърдие предизвиква много обръщения. Не липсват завист и противоречия. Всичко се опитва, за да спре Доменико, на всичко Доменико отговаря с търпение, непоколебимост, молитва.” Само Божията воля е моята опора: тук съм защото Бог от всички ме е искал тук. Мога да кажа, че страданията надминаха всичките ми очаквания. Но какво да се занимавам за в бъдеще? Кръстове, кръстове, кръстове. Но какви? Не го знам и нито ме е грежа да го знам.” Някои момчета един ден му хвърлят камък. Доменико го прибира, целува го и си го слага в джоба. Момчетата остават възхитени, в последствие ще станат католици. Чести обръщения на протестанти. Доменико приема и изповедта и отричането на бъдещия кардинал Джон Хенри Нюман, считан за “ папа на протестантите, техния велик пророк, най- учения човек, който се намира в Англия.” Неговият пример е последван от други Оксфордски професори: над 300 високопоставени личности от англосаксонските духовници и миряни преминават към католическата църква. Всички се възхищават от увереното учение, привлекателната личност на Доменико “ смесица, казват, от смирените и възвишеност в човешката природа.” И наречен “ дете със своята скромност и лъв със своя ум.” Неговото апостолство е придружено с чудесни деяния, които го правят по- плодоносен. Чрез него англиканският свят вдишва уханието на нова пролет. Чрез него духовното братство на Пасионистите пуска дъблоки корени отвъд Ламанша.

            За англиканската църква Доменико предлага всичко: учение, плач, молитви, самия живот. Беше го писал в писмо до Оксфордските преподаватели: “ Кажете ми предраги братя, коя е тази жертва, която мога да поднеса за вас: и аз с Божия помощ, се надявам да мога да я предложа. Дано Бог ми позволи да дам живота си за вашето спасение… Между другото докато не ми е дадено да проливам кръвта, да ми бъде дадено поне да проливам сълзи.” така описва часовете си преди заминаването си за Англия:” Спомням си, че си поднесох живота, обявявайки се готов да умра потопен в морето преди да докосна Англия, стига само този остров да се върне в лоното на католическата църква.” Общият глас, включително и протестантската църква, го приветства като светец преживе и след смъртта. Папа Павел VІ през 1963 година по време на Втория Ватикански Събор го обявява за блажен и го провъзгласява ликувайки като проповедник на обединението.“