Генерални Аудиенции

Благоразумието

25 октомври 1978 – Папа Йоан Павел II

Благоразумието

 

Когато Светият отец Йоан Павел I говори пред участниците в общата аудиенция в сряда, 27 септември, никой не можеше да си представи, че това е за последен път. Смъртта му – след тридесет и три дни понтификат – изненада целия свят и го изпълни с дълбоко чувство на загуба. Този, който роди толкова голяма радост в Църквата и вдъхна такава надежда в сърцата на хората, завърши и прекрати своята мисия за толкова кратко време. В неговата смърт се сбъдват думите, толкова често повтаряни в Евангелието: „… бъдете готови, защото Човешкият Син ще дойде в час, когато не очаквате” (Матей 24:44). Йоан Павел I винаги пазеше. Призивът на Господ не го изненада. Той го последва със същата трепетна радост, с която бе приел избора на трона на Свети Петър на 26 август.

Днес Йоан Павел II ви се представя за първи път. Четири седмици след тази обща аудиенция той иска да ви поздрави и да ви говори. Той желае да продължи с темите, започнати още от Йоан Павел I. Спомняме си, че той говори за трите богословски добродетели: вяра, надежда и милосърдие. Той завърши с благотворителност. Както учи св. Павел (1 Коринтяни 13:13), милосърдието – което представлява последното му учение – е най-голямата добродетел тук на земята; това е, което прекрачва прага на живота и смъртта. Защото когато времето на вярата и надеждата свърши, любовта продължава. Йоан Павел I вече е преминал през времето на вярата, надеждата и милосърдието, милосърдието, което е изразено толкова великолепно на тази земя и чиято пълнота се разкрива едва във вечността.

Днес трябва да говорим за друга добродетел, тъй като разбрах от бележките на покойния понтифекс, че неговото намерение е било да говори не само за трите богословски добродетели, вяра, надежда и милосърдие, но и за четирите така наречени кардинални добродетели . Йоан Павел I искаше да говори за „седемте светила” на християнския живот, както ги нарича папа Йоан XXIII. Е, днес искам да продължа този план, който покойният папа беше подготвил, и да говоря накратко за добродетелта на благоразумието. Древните са говорили много за тази добродетел. По тази причина им дължим дълбока признателност и благодарност. В определено измерение те ни научиха, че стойността на човека трябва да се измерва с критерия на моралното добро, което той постига в живота си. Именно това гарантира, че добродетелта на благоразумието е на първо място. Благоразумният човек, който се стреми към всичко, което е наистина добро, се стреми да измерва всяко нещо, всяка ситуация и цялата си дейност според мерилото на моралното добро. Така че благоразумният човек не е този, който — както често се има предвид — е в състояние да лута нещата в живота и да извлече най-голямата печалба от това; но този, който е способен да изгради целия си живот според гласа на чистата съвест и според изискванията на здравия морал.

Така че благоразумието е ключът към изпълнението на основната задача, която всеки от нас е получил от Бога. Тази задача е усъвършенстването на самия човек. Бог е дал нашата човечност на всеки от нас. Трябва да изпълним тази задача, като я планираме по съответния начин.

Но християнинът има правото и задължението да погледне на добродетелта на благоразумието и от друга гледна точка. Това е като че ли образ и подобие на самото Божие Провидение в измеренията на конкретния човек. Защото човекът – както знаем от книгата Битие – е създаден по образ и подобие на Бог. И Бог осъществява своя план в историята на творението и преди всичко в историята на човечеството. Целта на този план е – както учи Свети Тома – върховното благо на Вселената. Същият план в историята на човечеството става просто планът на спасението, планът, който обхваща всички ни. В центъра на неговото осъществяване е Исус Христос, в Когото е изразена вечната любов и грижа на самия Бог, Отец, за спасението на човека. Това е същевременно пълният израз на Божието Провидение.

Е, човек, който е образ на Бога, трябва – както отново учи св. Тома – по някакъв начин да бъде провидение: но в рамките на пропорциите на своя живот. Той може да вземе участие в този велик поход на всички създания към целта, която е доброто на творението. Той трябва – изразявайки се още повече с езика на вярата – да вземе участие в божествения план на спасението. Той трябва да върви към спасението и да помага на другите да се спасят. Като помага на другите, той спасява себе си.

Моля се в тази светлина тези, които ме слушат, да помислят сега за собствения си живот. Благоразумен ли съм? Живея ли последователно и отговорно? Служи ли програмата, която реализирам, за истинското добро? Служи ли за спасението, което Христос и Църквата искат за нас? Ако днес ме слуша ученик или ученик, син или дъщеря, нека такъв човек погледне в тази светлина домашните, четенето, интересите, забавленията, кръга от приятели, момчета и момичета. Ако ме слуша баща или майка на семейство, нека такъв човек се замисли малко за съпружеските и родителските ангажименти. Ако някой министър или държавник ме слуша, нека погледне кръга на своите задължения и отговорности. Дали той преследва истинското благо на обществото, на нацията, на човечеството? Или само частни и частични интереси? Ако ме слуша журналист или публицист, който упражнява влияние върху общественото мнение, нека такъв човек се замисли върху стойността и целта на това влияние.

Аз също, който ви говоря, аз папата, какво трябва да направя, за да действам благоразумно? В съзнанието ми идват писмата до св. Бернар на Албино Лучани, тогава патриарх на Венеция. В отговора си на кардинал Лучани, абатът на Киаравале – доктор на Църквата – категорично припомня, че този, който управлява, трябва да бъде „благоразумен“. Какво тогава трябва да направи новият папа, за да действа благоразумно? Със сигурност той трябва да направи много в тази посока. Той винаги трябва да се учи и винаги да медитира върху тези проблеми. Но освен това, какво може да направи? Той трябва да се моли и да се стреми да има този дар на Светия Дух, който се нарича дар на съвет. И нека всички онези, които желаят новият папа да бъде благоразумен пастир на Църквата, да го молят за дара на съвета. И за себе си нека също да поискат този дар чрез специалното застъпничество на Майката на добрия съвет. Защото би трябвало много силно да се желае всички хора да се държат благоразумно и тези, които владеят властта, да действат с истинско благоразумие. Така че нека Църквата – благоразумно укрепвайки се с даровете на Светия Дух и по-специално с дара на съвета – да вземе ефективно участие в този велик поход към доброто на всички и така нека тя покаже на всички пътя към вечния спасение.

 

Папа Йоан Павел II

Генерална аудиенция

Площад Свети Петър, сряда, 25 октомври 1978 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.