Блажен Бернар Мария Силвестрели е роден в Рим на 7 ноември 1831 г. в благородно и богато семейство.
Той е ръкоположен за свещеник в Монте Арджентарио (Гросето) на 22 декември 1855 г. и извършва религиозната си професия на 28 април 1857 г. в Моровале (Мачерата), където негов другар послушник е св. Гавраил от Скръбната Богородица.
В Конгрегацията той заема различни важни постове – директор на студентите, магистър на послушниците, местен супериор, консултант и провинциален настоятел. И накрая, той беше върховен генерал в продължение на 25 години.
Неохотно папа Пий X прие оставката му като генерал-началник поради лошо здраве; но той запазва почетното звание генерал-върховен. Умира в манастира Мориконе на 9 декември 1911 г.
Периодът, през който отец Бернар беше върховен генерал, беше един от най-бурните в историята на Конгрегацията. Имаше различни вътрешни проблеми, причинени от присъствието му в нови страни, както и от политическата буря, която доведе до потушаване на религиозните ордени.
Отец Бернар отваря или отваря отново нови манастири след потискането на Наполеон. Той работи за разширяването на Института, като същевременно запазва неговата харизма, която беше застрашена от онези, които се опитваха да намалят значението на общите и съзерцателните аспекти на нашия живот. Той създаде предварителни семинари за млади мъже, които искаха да бъдат пасионисти.
В служението си като върховен генерал той преживя много радости, но и много страдания. Той изживя радостните моменти с благодарност и той се изправи пред трудните времена спокойно и търпеливо, смирено и все пак с решителност.
Той беше просветен и благоразумен началник, бащински и непоколебим, интуитивен, мъдър и проницателен. Той беше в състояние да се занимава с конкретни проекти, свързани със здрави традиции и беше отворен за нови начинания.
Този свети генерал-първенец непрекъснато призоваваше религиозните да бъдат верни на Основателя и постоянно ги канеше да останат закотвени в традициите на Института и да черпят от тях истинска жизненост в справянето с нови ситуации. По време на мандата му като генерал-върховен, Конгрегацията се радва на изключителен разцвет на служение, призвания и нови религиозни домове. До смъртта си той беше удвоил броя на религиозните, манастирите и провинциите.
Преди всичко блажен Бернар беше свят религиозен и висш, изпълнен с мъдрост, която беше плод на молитвата и Божията благодат. Той използва богатството на семейството си за доброто на Конгрегацията, докато лично живее в голяма и обичана бедност.
Той написа много книги, за да повиши съзнанието за харизмата на пасионизма и да я защити. Папа св. Йоан Павел II го беатифицира на 16 октомври 1988 г.
МОЛИТВА
Господи Боже наш, ти научи блажен Бернар Мария да обича разпнатия Христос чрез съвършено откъсване от материалните блага. Следвайки неговия пример и молитви, дай чрез постоянна медитация върху Страстта на нашия Господ да живеем и да умрем за Него, Който е нашият Изкупител. Молим това чрез нашия Господ Исус Христос, Твоя Син, който живее и царува с Тебе в единство със Светия Дух, един Бог вовеки веков. Амин
източник: https://www.passiochristi.org/ (сайт на Конгрегацията на пасионистите).
Превод от англиски и испански: Луис и Вирджиня Сентено от енорията Русе.
XXXседмица год. II понеделник
ПЪРВО ЧЕТИВO
Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни 4,32-5,8
Братя:
Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.
И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.
А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.
Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.
Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ (Пс 1,1-2.3.4 и 6)
О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.
Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О
И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О
Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине. О
АЛИЛУЯ
О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)
В онова време:
Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.
Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.
При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“
Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“
И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.
