Генерални Аудиенции

Бедност и милост (от Лука 16:19-31)

18 май 2016 – Папа Франциск

Бедност и милост (от Лука 16:19-31)

 

Скъпи братя и сестри, добро утро!

Бих искал да се спра с вас днес на притчата за богатия човек и бедния Лазар. Животът на тези двама души сякаш върви по паралелни релси: жизненият им статус е противоположен и изобщо не е свързан. Портата на къщата на богатия винаги е затворена за бедния човек, който лежи извън нея и се стреми да яде остатъците от масата на богатия човек. Богаташът е облечен в хубави дрехи, докато Лазар е покрит с рани; богаташът пирува пищно всеки ден, докато Лазар гладува. Само кучетата се грижат за него и идват да му ближат раните. Тази сцена припомня суровото порицание на Човешкия син при Страшния съд: „Гладен бях и не Ме нахранихте, жаден бях и не Ме напоихте, гол бях […] и не ме облякохте” (Матей 25:42-43). Лазар е добър пример за безмълвния вик на бедните през вековете и противоречията на един свят, в който огромните богатства и ресурси са в ръцете на малцина.

Исус казва, че един ден този богат човек умря: бедните и богатите умират, те имат същата съдба, като всички нас, няма изключения от това. Така този човек се обърна към Авраам, умолявайки го в името на „баща” (ст. 24, 27). По този начин твърди, че е негов син, принадлежащ към Божия народ. Въпреки това в живота той не проявява никакво внимание към Бог. Вместо това той се превърна в център на всички неща, затворен в своя свят на лукс и прахосничество. Като изключи Лазар, той не взе под внимание нито Господ, нито неговия закон. Да пренебрегнеш беден човек означава да презриш Бог! Трябва да научим това добре: да игнорираме бедните означава да презираме Бог. В притчата има една подробност, която си струва да се отбележи: богаташът няма име, а само прилагателно: ‘богатият човек’; докато името на бедняка се повтаря пет пъти, а „Лазар“ означава „Бог помага“. Лазар, който лежи на портата, е живо напомняне на богатия човек да помни Бога, но богатият човек не получава това напомняне. Следователно той ще бъде осъден не заради богатството си, а за това, че не е бил в състояние да изпита състрадание към Лазар и че не му се е притекъл на помощ.

Във втората част на притчата отново срещаме Лазар и богаташа след смъртта им (ст. 22-31). В отвъдното ситуацията е обратна: бедният Лазар е отнесен от ангелите в лоното на Авраам на небето, докато богаташът е хвърлен в мъчения. Така богаташът „повдигна очите си и видя Авраам отдалече и Лазар в лоното му“. Изглежда, че вижда Лазар за първи път, но думите му го издават: „Отче Аврааме“, призовава той, „смили се над мен и изпрати Лазар да натопи края на пръста си във вода и да охлади езика ми; защото съм в мъка в този пламък”. Сега богаташът разпознава Лазар и го моли за помощ, докато приживе се правеше, че не го вижда. Колко често много хора се правят, че не виждат бедните! За тях бедните не съществуват. Преди му отказваше дори остатъците от масата му, а сега иска да му носи питие! Той все още вярва, че може да отстоява права чрез предишния си социален статус. Обявявайки, че е невъзможно да изпълни молбата му, Авраам лично предлага ключа към цялата история: той обяснява, че добрите неща и злите неща са били разпределени така, че да компенсират земните несправедливости, а вратата, която в живота е разделяла богатите от бедните, се е превърнала в „голяма пропаст“. Докато Лазар беше извън дома си, богаташът имаше възможност за спасение, да отвори вратата, да помогне на Лазар, но сега, когато и двамата са мъртви, положението е станало непоправимо. Бог никога не се призовава пряко, но притчата ясно предупреждава: Божията милост към нас е свързана с нашата милост към нашия ближен; когато това липсва, също и това да не намерим място в нашето затворено сърце, Той не може да влезе. Ако не отворя вратата на сърцето си за бедните, тази врата остава затворена. Дори на Бог. Това е ужасно.

В този момент богаташът мисли за братята си, които рискуват да претърпят същата съдба, и моли Лазар да се върне в света, за да ги предупреди. Но Авраам отговаря: „Те имат Мойсей и пророците; нека ги чуят”. За да се обърнем, не трябва да чакаме грандиозни събития, а да отворим сърцето си за Божието Слово, което ни призовава да обичаме Бога и ближния. Божието Слово може да съживи изсъхналото сърце и да го излекува от неговата слепота. Богаташът познаваше Божието Слово, но не го допускаше да влезе в сърцето си, не го слушаше и затова беше неспособен да отвори очите си и да прояви състрадание към бедния човек. Никой пратеник и никакво послание не може да замени бедните, които срещаме по време на пътуването, защото в тях самият Исус идва да ни посрещне: „както направихте на един от тези Мои най-малки братя, на Мене го направихте“ (Матей 25:40), казва Исус. Така скрита в преобръщането на съдбата, което описва притчата, се крие тайната на нашето спасение, в което Христос свързва бедността с милостта.

Скъпи братя и сестри, слушайки този Евангелски пасаж, всички ние, заедно с бедните на земята, можем да пеем с Мария: „Той свали силните от престолите им и издигна низшите; гладните насити с блага, а богатите отпрати без нищо” (Лука 1:52-53).

 

Папа Франциск

Генерална аудиенция

Площад Свети Петър, сряда, 18 май 2016 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.