Генерални Аудиенции

Бащата (1 част)

28 януари 2015 – Папа Франциск

Бащата (1 част)

 

Скъпи братя и сестри, добро утро!

Нека възобновим поредицата от катехези за семейството. Днес ще вземем думата „баща“ за наш ориентир. Това е термин, по-скъп от всеки друг за нас, християните, защото това е името, с което Исус ни учи да наричаме Бог: баща. Значението на това име придобива нова дълбочина от самия начин, по който Исус го използва, за да се обърне към Бог и да прояви своята специална връзка с Него. Благословената тайна на Божията връзка, Отец, Син и Дух, разкрита от Исус, е сърцето на нашата християнска вяра.

„Баща“ е термин, познат на всички, универсална дума. Той показва фундаментална връзка, чиято реалност е стара колкото човешката история. Днес обаче се стигна дотам да се твърди, че нашето общество е „общество без бащи“. С други думи, особено в западната култура, бащината фигура би била символично отсъстваща, бледа, премахната. Отначало това се възприема като освобождение: освобождаване от бащата-господар, от бащата като представител на закона, който се налага отвън, от бащата като цензор на щастието на децата му и пречка за еманципацията и автономията на младите хора. Понякога в някои домове в миналото е царувал авторитаризъм, в някои случаи дори потисничество: родители, които са се отнасяли към децата си като към слуги, без да зачитат индивидуалните им нужди за растеж; бащи, които не са им помогнали да започнат своя път със свободата — а не е лесно да се отгледа дете в свобода — бащи, които не са им помогнали да поемат собствените си отговорности, за да изградят своето бъдеще и това на обществото.

Това със сигурност не е добър подход; но, както често се случва, човек отива от едната крайност в другата. В наши дни проблемът изглежда вече не е толкова инвазивното присъствие на бащата, колкото неговото отсъствие, неговото бездействие. Бащите понякога са толкова концентрирани върху себе си и върху работата си, а понякога и върху кариерата си, че дори забравят за семейството. А малките и младите оставят сами на себе си. Като Епископ на Буенос Айрес усетих чувството на сирачество, което децата изпитват днес, и често питах бащите дали играят с децата си, дали имат смелостта и любовта да прекарват времето си с децата си. И отговорът в повечето случаи беше отрицателен: „Ама не мога, защото имам много работа…“. А таткото отсъстваше от порастването на малкото дете, не си играеше с него, не, не си губеше времето с него.

Сега, в това общо пътуване на размисъл за семейството, бих искал да кажа на всички християнски общности, че трябва да бъдем по-внимателни: отсъстващата бащинска фигура в живота на малките и младите хора причинява пропуски и рани, които дори могат да бъдат много сериозни. И всъщност престъпността сред децата и юношите може да се дължи до голяма степен на тази липса, на липсата на примери и авторитетни насоки в ежедневието им, на липсата на близост, на липсата на любов от бащата. А чувството за сирачество, с което живеят толкова много млади хора, е по-дълбоко, отколкото си мислим.

Те са сираци в семейството, защото бащите им често отсъстват, дори физически, от дома, но най-вече защото, когато присъстват, не се държат като бащи. Те не разговарят с децата си. Те не изпълняват ролята си на възпитатели. Те не дават на децата си добър пример със своите думи, принципи, ценности, онези правила на живот, които им трябват като хляб. Възпитателното качество на времето, което бащата отделя за отглеждане на детето, е още по-необходимо, когато той е принуден да отсъства от дома поради работа. Понякога изглежда, че бащите не знаят каква е тяхната роля в семейството или как да възпитават децата си. Така че, подозрителни, те се въздържат, те се оттеглят и пренебрегват своите отговорности, може би намирайки убежище в невероятната връзка като „равни“ с децата си. Вярно е, че трябва да сте „спътник“ на детето си, но без да забравяте, че вие сте бащата! Ако се държите само като връстник с детето си, това няма да му помогне.

Виждаме този проблем и в гражданското общество. Гражданското общество с неговите институции има известна, да я наречем бащинска, отговорност към младите хора, отговорност, която понякога се пренебрегва или не се упражнява. Твърде често ги оставя сираци и не им предлага истинска перспектива. Така младите хора са лишени от безопасни пътища, които да следват, от учители, на които да се доверят, от идеали, които да стоплят сърцата им, от ценности и надежди, които да ги поддържат ежедневно. Те може би се изпълват с идоли, но сърцата им са ограбени; те са длъжни да мечтаят за забавление и удоволствие, но не им се дава работа; те се заблуждават от бога на парите и им се отказва истинско богатство.

И така, би било добре за всички, бащи и деца, да се вслушат отново в обещанието, което Исус даде на своите ученици: „Няма да ви оставя сираци“ (срв. Йоан 14:18). Той наистина е Пътят, който да следваме, Учителят, който да слушаме, Надеждата, че светът може да се промени, че любовта побеждава омразата, че може да има бъдеще на братство и мир за всички. Някой от вас може да ми каже: „Но отче, днес ти беше твърде негативен. Говорихте само за отсъстващия баща, какво се случва, когато бащите не са близо до децата си… „Вярно е, исках да подчертая това, защото следващата сряда ще продължа тази катехеза, като изтъквам красотата на бащинството. Затова избрах да започна от тъмнината, за да стигна до светлината. Нека Господ ни помогне да разберем тези неща по-добре.

 

Папа Франциск

Генерална аудиенция

Зала за аудиенции Павел VI, сряда, 28 януари 2015 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.