Генерални Аудиенции

Бабите и дядовците

11 март 2015 – Папа Франциск

Бабите и дядовците

 

Скъпи братя и сестри, добро утро,

В днешната катехеза продължаваме да разсъждаваме върху бабите и дядовците, като имаме предвид стойността и значението на тяхната роля в семейството. Правя го, като се поставям на тяхно място, защото и аз принадлежа към тази възрастова група.

Когато бях във Филипините, филипинците ме поздравиха с думите „Лоло Кико“ — което означаваше дядо Франсис — „Лоло Кико“, казаха те! Първото важно нещо, което трябва да подчертаем: вярно е, че обществото е склонно да ни отхвърля, но Господ определено не го прави! Господ никога не ни изоставя. Той ни призовава да Го следваме във всяка възраст от живота, а старостта също има благодат и мисия, истинско призвание от Господ. Старостта е призвание. Все още не е време да „напъхаме греблата“. Този период от живота е различен от предишните, няма съмнение; ние дори трябва донякъде да го „измислим сами“, защото нашите общества не са готови духовно и морално да оценят истинската стойност на този етап от живота. Наистина, някога не беше толкова нормално да имаш свободно време; днес е много повече. Християнската духовност също беше донякъде изненадана, що се отнася до очертаването на един вид духовност на възрастните хора. Но слава Богу, свидетелството на възрастни светци, както мъже, така и жени, не липсва!

Бях наистина трогнат от „Деня, посветен на възрастните хора“, който имахме тук на площад „Свети Петър“ миналата година, площадът беше пълен. Слушах разкази на възрастни хора, които се посвещават на другите, и разкази на семейни двойки, които казваха: „Празнуваме 50-та годишнина от сватбата, празнуваме 60-та годишнина от сватбата“. Важно е да се представи това на младите хора, които се уморяват толкова лесно; свидетелството на възрастните във вярност е важно. Имаше толкова много на площада този ден. Това е размисъл, който трябва да продължи както в църковната, така и в гражданската сфера. Евангелието идва да ни посрещне с наистина вълнуващ и насърчителен образ. Това е образът на Симеон и Анна, за които се говори в Евангелието за детството на Исус, съставено от Св. Лука. Със сигурност имаше възрастни, „старецът” Симеон и „пророчицата” Анна, която беше на 84 години. Тази жена не криеше възрастта си. Евангелието казва, че те очакваха идването на Бог всеки ден, с голямо доверие, в продължение на много години. Те наистина искаха да Го видят този ден, да разберат знаците, да разберат произхода. Дотогава те също може би са били по-примирени да умрат първи: това дълго чакане обаче продължава да заема целия им живот, без да имат по-важни ангажименти от това: да чакат Господ и да се молят. И така, когато Мария и Йосиф отидоха в храма, за да изпълнят разпоредбите на Закона, Симеон и Анна се придвижиха бързо, вдъхновени от Светия Дух (вж. Лука 2:27). Тежестта на възрастта и чакането изчезна в миг. Те разпознаха Детето и откриха нови сили за нова задача: да благодарят и да свидетелстват за този знак от Бог. Симеон импровизира красив химн на ликуване (вж. Лука 2:29-32) – в този момент той беше поет – и Анна стана първата жена, проповядвала за Исус: тя „говореше за Него на всички, които търсеха изкуплението на Йерусалим” (Лука 2:38).

Скъпи баби и дядовци, скъпи възрастни хора, нека да последваме стъпките на тези необикновени старци! Нека и ние станем като поети на молитвата: нека развием вкус към намирането на собствените си думи, нека отново да схванем онези, които ни учат на Божието Слово. Молитвата на баби и дядовци и на старци е велик дар за Църквата! Молитвата на бабите и дядовците и на старците е голям дар за Църквата, тя е богатство! Страхотна инжекция с мъдрост за цялото човешко общество: преди всичко за тези, които са твърде заети, твърде увлечени, твърде разсеяни. Някой също трябва да пее, и за тях, да пее за Божиите знамения, да възвестява Божиите знамения, да се моли за тях! Нека погледнем към Бенедикт XVI, който избра да прекара последния период от живота си в молитва и слушане на Бог! Това е красиво! Един велик вярващ от миналия век от православната традиция Оливие Клеман каза: „Цивилизация, в която няма място за молитва, е цивилизация, в която старостта е загубила всякакъв смисъл. И това е ужасяващо. Защото преди всичко имаме нужда от стари хора, които се молят; молитвата е целта на старостта”. Имаме нужда от стари хора, които се молят, защото това е самата цел на старостта. Молитвата на възрастните хора е нещо красиво.

Ние сме в състояние да благодарим на Господ за получените блага и да запълним празнотата на неблагодарността, която ни заобикаля. Ние сме в състояние да ходатайстваме за очакванията на по-младите поколения и да дадем достойнство на паметта и жертвите на миналите поколения. Ние сме в състояние да напомним на амбициозните млади хора, че живот без любов е безплоден живот. Можем да кажем на млади хора, които се страхуват, че безпокойството за бъдещето може да бъде преодоляно. Ние сме в състояние да научим младите, които са прекалено самовлюбени, че има повече радост в даването, отколкото в получаването. Дядовците и бабите образуват трайния „хор“ на голямо духовно светилище, където молитвите на молби и песните на възхвала поддържат общността, която се труди и бори на полето на живота.

Последно, молитвата непрестанно очиства сърцето. Хвалението и молбите към Бог предпазват сърцето от закоравяване от негодувание и егоизъм. Колко ужасен е цинизмът на възрастен човек, който е загубил смисъла на своето свидетелство, който презира младите и не предава мъдростта на живота! Колко красиво обаче е насърчението, което един възрастен човек успява да предаде на един млад човек, който търси смисъла на вярата и на живота! Това наистина е мисията на бабите и дядовците, призванието на възрастните хора. Думите на бабите и дядовците имат особена стойност за младите. И младите го знаят. Все още нося със себе си, винаги, в моя молитвеник, думите, които моята баба ми предаде писмено в деня на моето свещеническо ръкополагане. Чета ги често и ми действат добре.

Колко бих искал Църква, която предизвиква културата на изхвърляне с преливащата радост от новата прегръдка между млади и стари! Това моля Господ днес, тази прегръдка!

 

Папа Франциск

Генерална аудиенция

Площад Свети Петър, сряда, 11 март 2015 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.