Разкази от сестра Терезита

Атеистът

имало едно време…

Атеистът

    

Едно старче-атеист отишло при прочут свещеник.  Надявало се то да получи помощ, за да реши своите въпроси за вярата.

Не успявало да се убеди, че Исус от Назарет, бил наистина възкръснал.

Търсел следи за потвърждаване на Възкресението.

Свещеникът бил зает, но видял стареца, стоящ прав в коридора и веднага усмихнат отишъл да му даде стол.

Когато предният посетител се сбогувал, свещеникът поканил възрастния господин. Щом като се запознал с проблема и след един дълъг диалог, възрастният човек от атеист станал вярващ, желаещ да се върне към Словото Божие, към тайнствата и към вярата в Богородица.

Свещеникът удовлетворен, но и малко учуден го запитал:

-Отговорете ми! От дългия ни  разговор кой довод ви убеди, че Христос  наистина е възкръснал и че Бог съществува?

-Жестът, с който ми донесохте  стола, за да не се изморя докато чакам!- отговорил старецът.

 

В Евангелието на Исус се казва,че един малък жест извършен с любов заслужава рая.

-Помниш ли го, когато срещаш братята си?