Biblia Vulgata

Архитектура на църквата
Св. Павел от Кръста

In Hoc Signo Vinces

На 12 октомври 1890г. е осветен и положен първия камък на църквата “Свети Павел от Кръста” в Русе. На мястото вече съществува сграда, жилище на отците, сестрите и училище. Тази сграда е “отрязана” и до нея долепена църквата. Точното и разположение може да се открие от липсата на един витраж от дясно и от наличието на балкон и врата под него в презвитериума.

Те са били част от къщата на сестрите. Старата сграда е съборена през 2004г. при строежа на новия енорийски дом. Откъм улицата парцелът на църквата е ограден от чугунена ограда върху каменен цокъл с вход  с чугунена двукрила порта с много богата орнаментална композиция  с картуш в средата върху който личи маюскулов надпис с името на дарителя (Юлиана Биро) и дата: 1888г., т.е създадена е преди строежа на тази църква.

Говори се, но няма писмени свидетелства, че дървената портална врата на днешната църква е останала от предишната енорийска църква. Камбанарията на настоящата църква е висока (до кръста) – 29,10 метра и има осмоъгълна форма. Кръстът е висок два метра. В кулата са окачени три камбани. Най-новата и най-голяма камбана с тегло 300кг. е от 1992г.

Над най-малката се намира надпис “Luca Clician Ruscuckensis Ecclesiam Fudit Anfreas Schaudt Pestini 1860”. Със сигурност тази камбана е първата, която е стояла в старата църква, завършена през 1860г.

Тази камбана е дар от Кавалер Лука Кличян, същият купува и терена върху, който е построена старата църква. Третата камбана е от 1871г. и също е подарена за старата църква от Йоан Аджандека. 

Тези две камбани са изработени в Будапеща (Унгария): първата от Андреас Шаудт, втората от Валсер Ференч. На височина около 22 метра са разположени 8 каменни фриза с надписи. Над входа на църквата, на западния фронтон, се намира каменен знак на пасионистите: сърце с кръст в горната си част, а в него три гвоздея и надпис “JESU XPI PASSIO” т.е. “Страданието на Исус Христос”.

Другите фризове и техните надписи са: 

  • югозападен фронтон: FERD I PRINC B 
  • южен фронтон: LEON P.P. XIII
  • югоизточен фронтон: HENRICO V PAR.
  • източен фронтон: SUB H AGOSTO EPO NICOP MDCCCXCII
  • североизточен фронтон: VALENTINO ARCH
  • северен фронтон: FRAN IOSEF
  • северозападен фронтон: CLEMENTINA PRI

Тези хора са съвременници на строежа на църквата (1890-1892г.)

FERD I PRINC B: Фердинанд I, роден като Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мари Сакскобургготски, е княз на България от 7 юли 1887г. до 22 септември 1908г. След провъзгласяването на независимостта на България в църквата “Свети Четиридесет мъченици” през 1908г., Фердинанд I е обявен за цар до абдикирането си на 3 октомври 1918г.

Българската история разглежда цар Фердинанд като противоречива личност. От една страна се изтъкват заслугите му за утвърждаването на Третата българска държава, както и за нейната независимост.

От друга страна, на Фердинанд се хвърля вината за неуспешното участие на България в Междусъюзническата и Първата световна война, които костват на страната стотици хиляди жертви и довеждат до две национални катастрофи.

LEON P.P. XIII: Лъв XIII (Винченцо Печи) е Папа от 1878г до 1903г. За времето на своя 25-годишен понтификат Лъв XIII издава рекорден брой енциклики – над 60. Той учредява съществуващата и днес Ватиканска банка през 1880г. По негово време се поставя началото на неотомизма – официална философска доктрина на съвременната католическа църква, изхождаща от учението на Тома Аквински. Папа Лъв XIII разрешава ползването и за изучаване Ватиканските тайни архиви и окуражава перманентните изследвания върху Библията. 

HENRICO V PAR: Анри Дулсе роден в Париж на 26 април 1857г. През 1888г. дава първите си обети в Конгрегацията на Пасионистите и скоро след това тръгва за България като мисионер. От 1890г. до 1893г. е енорийски свещеник в Русе. На 7 януари 1895г. Анри Дулсе е въведен в Епископски Сан на Никополската Епархия. Той се грижи за вътрешната архитектура и стенописите на тази църква. Бил е епископ в Русе до 31 март 1913г. 

SUB H AGOSTO EPO NICOP MDCCCXCII: “Под управлението на Агосто Никополски Епископ 1892г.”. Иполито Агосто е първият енорийски свещеник в Русе и първия Никополски Епископ със седалище в Русе. На този велик човек е посветена отделна статия в този алманах.

VALENTINO ARCH: Валентино Делл’Антонио-Боркан е роден в Моена – Тирол – Италия през 1850г. Бил е зидар и по-късно учи за строителен експерт, което отговаря на сегашното архитект. Така придобива правото да създава проекти на сгради и да ги представя на общински комисии. Работи много в чужбина и пет години, пребивава в Русчук заедно с брат си, за да следи работата по строежа на църквата, започнал на 12 октомври 1890г.

Тук се жени за чехкинята Мария Плеха, от която има пет деца. Две от тях са родени в Русе – Анна (1890г) и Вирджилио-Лудовико. Регистрите на енорията съхраняват данни за венчавката между Валентино и Мария, сключена на 12 февруари 1893г. и за кръщението на Вирджилио Лудовико, роден на 4 октомври 1893г. и кръстен на 22 същия месец.

Архитектът Валентино Делл’Антонио умира през 1920г. в Италия.

FRAN IOSEF: Франц Йосиф е император на Австрия от 2 декември 1848г. до 21 ноември 1916г. В своето управление той намира опорна точка в армията и църквата. 

CLEMENTINA PRI: Княгиня Климентина Бурбон-Орлеанска е майката на българския княз Фердинанд I и по-късно цар. Тя е дъщеря на последния френски крал Луи-Филип. Клементина оказва силно положително влияние върху политическия живот на България и нейното развитие. Тя е една от основателките на Червения Кръст в България заедно с царица Елеонора. Княгиня Клементина е била много богата и щедра дарителка. Построила е със собствени средства много обществени сгради в България, като училище за слепи и Климентинската болница.

Влизайки в църквата, духът на посетителите се подема от прекрасния неоготически стил, в който е построена. Разделена на три кораба, църквата е широка 13 метра, дълга 26,20 метра и висока 13,30 метра. Над презвитериума (определено място в църква, където се намира главният олтар), върху арка се чете на латински изречението от пророк Малахия (глава 1, стих 11) “Ab ortu solis usque ad occasum offertur nomini meo oblatio munda”, т.е. “От слънчев изток до запад ще принасят на името Ми чиста жертва”. Стенописите, рисунките, витражите и цялата архитектура подчертават символите на Страданието и Възкресението на нашия Господ Исус Христос. 

На стените до входната врата и над арките, разположени в централния кораб като безкрайна арабеска, се редуват символите на Страданието на Исус Христос: Сърце с кръст в средата, заобиколено от венец от тръни и символите на Възкресението: Сърце, преминаващо в пламък, заобиколено от венец от цветя. На презвитериума рисунките пресъздават символите на Разпятието с трите гвоздея, обградени с трънен венец, а между тях лилии, символи на живота и възкресението, знаци на царуването на Бог над мирозданието.

Тези лилии са намерили място и в други композиции по колоните и арките на цялата църква. 

Колоните на презвитериума са украсени с редуващи се  Чаша и Хляб, символи на Светото Причастие, свидетелстващи за Исусовото Възкресение.

Украсата на външните стени ни напомня центъра на нашата вяра: IHS “Iesus Hominum Salvator” “Исус Спасителят на човеците”, редуващи се с буквите А и М, първите букви от поздрава на Ангела към Дева Мария “Ave Maria” “Здравей Марио” в деня на Благовещението, – начало на Въплъщението на нашия Бог.

Витражите са дело на майстора Сандор Лиджети от Будапеща (Унгария). Работата му приключва през 1899 година. Те позволяват през прозорците да минава светлина, създаваща молитвена атмосфера. Самите витражи последователно представят Страданието и Възкресението. Между тях са представени светци, резултат от Христовото Възкресение. Отдясно наляво можем да видим:

  • В малката капела до изповедалнята (в дясно в църквата) в горната част на витража е Светото семейство и  в долната част е герба на епископ Анри Дулсе,
  • Горе: Света Жана Д`Арк, долу: Света Елисавета Унгарска,
  • Горе: Разпнатия Исус, долу: Исус в ръцете на Майка Си,
  • Четиримата Български католически мъченици в София 11 ноември 1952г: горе отец Павел Джиджов и отец Йосафат Шишков. долу отец Камен Вичев и монс. Евгений Босилков. Витража е възложен на 11 ноември 2012г на единството място в църквата където нямаше витраж,
  • Светото Лице на Исус – кръгъл витраж,
  • Свети Кирил,
  • Свети Павел от Кръста,
  • Свети Методий,
  • Знаците на Страданието на Исус – кръгъл витраж, 
  • Свети Стефан Унгарски,
  • Горе: Свети Петър апостол, долу: Свети Павел апостол,
  • Горе: Исус в Гетсиманската градина, долу Исус носи кръста, 
  • Горе: Свети Антон от Падуа, долу: Свети Габриел от Скръбната Майка,
  • В малката капела в ляво (малък музей на Блажени Евгении Босилков) – Горе Свети Ласло I, долу: герба на Папа Лъв XIII

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.