Видях едно младо момиче, седнало само в парка. Близо до нея преминаваха много хора и никой не спираше да попита, защо изглежда толкова тъжно. Беше облечено в червена износена дреха, босо и мръсно, стоеше и гледаше минаващите хора.
Никого не се опитваше да заговори. Не казваше нито дума. В същото време и множеството от хора, които минаваха наблизо, не се спираше.
На другия ден реших да се върна в парка от любопитство, за да видя, дали момичето е още там. Да, беше там, на същото място, където беше предния ден и пак със същия тъжен поглед в очите.
Този ден бях решена да направя нещо и да се приближа до момичето. Както всички знаем, един парк, пълен с различни хора, не е най-подходящото място, където децата могат да играят сами. Когато се приближих, забелязах на задната част на дрехата, на момичето, имаше гротеска фигура. Помислих си, че това е причината, поради която хората минаваха и дори не се опитваха да говорят с нея. Уродливостите носят нещастие в нашата общност и небето забранява да се направи крачка към тях, за да помогнем на някой, който е различен.
Приближавайки се още, видях как момичето сведе очи, за да избегне погледа ми. Отблизо можех да видя по-ясно фигурата на гърба й. Имаше ужасна огромна гърбица. Усмихнах се за да разбере то, че всичко е наред, бях там, за да й помогна, и да поговорим.
Седнах до нея и започнах с едно:
-Здравей!- момичето изглеждаше изненадано и заекна:
-Здрасти!- след което дълго ме гледаше в очите.
Усмихнах се и тя се усмихна срамежливо. Говорихме докато стана тъмно и паркът напълно опустя. Попитах я, защо е толкова тъжна?
Тя ме погледна печално и каза:
-Защото съм различна.
-Вярно е!-казах аз и се усмихнах.
Момичето още повече се натъжи и каза:
-Зная!
-Скъпа, казах, че приличаш ми на ангел, сладък и невинен.
То ме погледна учудено и каза:
-Наистина ли?
-Да, ти си като един малък ангел пазител, изпратен да се грижиш за хората, които минават.
Момичето поклати глава и се усмихна. И така отвори задната част на своята червена дреха и остави да се покажат крилата й. После каза:
-Аз съм твоят ангел пазител! – и очите й светеха от радост.
Стоях без думи, наистина имах халюцинации. То каза още:
-Ако един път си помислила за някой друг, не само за себе си, моятa работа тук е свършена.
Изправих се и попитах:
-Чакай, защо никой не се спря , за да помогне на един ангел?
Момичето ме погледна, усмихна се и каза:
-Ти си единствената, която може да ме види!
То се усмихна с големите си, сияещи очи и си тръгна.
Грижиш ли се за твоя ангел пазител? Доверяваш ли му се? Молиш ли му се в трудни моменти? Благодариш ли му ежедневно? Бог те повери на него, не забравяй…
XXXседмица год. II понеделник
ПЪРВО ЧЕТИВO
Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни 4,32-5,8
Братя:
Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.
И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.
А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.
Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.
Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ (Пс 1,1-2.3.4 и 6)
О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.
Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О
И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О
Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине. О
АЛИЛУЯ
О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)
В онова време:
Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.
Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.
При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“
Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“
И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.
Ангелът с червената дреха
Една жена разказа следната история:
Видях едно младо момиче, седнало само в парка. Близо до нея преминаваха много хора и никой не спираше да попита, защо изглежда толкова тъжно. Беше облечено в червена износена дреха, босо и мръсно, стоеше и гледаше минаващите хора.
Никого не се опитваше да заговори. Не казваше нито дума. В същото време и множеството от хора, които минаваха наблизо, не се спираше.
На другия ден реших да се върна в парка от любопитство, за да видя, дали момичето е още там. Да, беше там, на същото място, където беше предния ден и пак със същия тъжен поглед в очите.
Този ден бях решена да направя нещо и да се приближа до момичето. Както всички знаем, един парк, пълен с различни хора, не е най-подходящото място, където децата могат да играят сами. Когато се приближих, забелязах на задната част на дрехата, на момичето, имаше гротеска фигура. Помислих си, че това е причината, поради която хората минаваха и дори не се опитваха да говорят с нея. Уродливостите носят нещастие в нашата общност и небето забранява да се направи крачка към тях, за да помогнем на някой, който е различен.
Приближавайки се още, видях как момичето сведе очи, за да избегне погледа ми. Отблизо можех да видя по-ясно фигурата на гърба й. Имаше ужасна огромна гърбица. Усмихнах се за да разбере то, че всичко е наред, бях там, за да й помогна, и да поговорим.
Седнах до нея и започнах с едно:
-Здравей!- момичето изглеждаше изненадано и заекна:
-Здрасти!- след което дълго ме гледаше в очите.
Усмихнах се и тя се усмихна срамежливо. Говорихме докато стана тъмно и паркът напълно опустя. Попитах я, защо е толкова тъжна?
Тя ме погледна печално и каза:
-Защото съм различна.
-Вярно е!-казах аз и се усмихнах.
Момичето още повече се натъжи и каза:
-Зная!
-Скъпа, казах, че приличаш ми на ангел, сладък и невинен.
То ме погледна учудено и каза:
-Наистина ли?
-Да, ти си като един малък ангел пазител, изпратен да се грижиш за хората, които минават.
Момичето поклати глава и се усмихна. И така отвори задната част на своята червена дреха и остави да се покажат крилата й. После каза:
-Аз съм твоят ангел пазител! – и очите й светеха от радост.
Стоях без думи, наистина имах халюцинации. То каза още:
-Ако един път си помислила за някой друг, не само за себе си, моятa работа тук е свършена.
Изправих се и попитах:
-Чакай, защо никой не се спря , за да помогне на един ангел?
Момичето ме погледна, усмихна се и каза:
-Ти си единствената, която може да ме види!
То се усмихна с големите си, сияещи очи и си тръгна.
Грижиш ли се за твоя ангел пазител? Доверяваш ли му се? Молиш ли му се в трудни моменти? Благодариш ли му ежедневно? Бог те повери на него, не забравяй…