Генерални Аудиенции

Анализ на библейския разказ за Сътворението

12 септември 1979 – Папа Йоан Павел II

Анализ на библейския разказ за Сътворението

 

Миналата сряда започнахме тази поредица от размишления върху отговора, който Христос даде на своите питащи по темата за единството и неразривността на брака. Както си спомняме, фарисеите, които го разпитваха, се позоваха на Моисеевия закон. Христос обаче се върна към „началото“, цитирайки думите от Битие.

„Началото“ в този случай се отнася до това, което третира една от първите страници на Битие. Ако искаме да анализираме тази реалност, несъмнено трябва да насочим вниманието си преди всичко към текста. Думите, които Христос каза в разговора си с фарисеите, намиращи се в Матей 19 и Марко 10, представляват пасаж, който от своя страна е поставен в добре дефиниран контекст, без позоваване на който те не могат нито да бъдат разбрани, нито правилно изтълкувани.

Този контекст се предоставя от думите: „Не сте ли чели, че Създателят от самото начало ги е направил мъж и жена…?“ (Матей 19:4). То се отнася до така наречения първи разказ за сътворението на човека, включен в седемдневния цикъл на сътворението на света (вж. Бит. 1:1-2, 4). Но контекстът, който е най-близък до другите думи на Христос, взет от Битие 2:24, е така нареченият втори разказ за сътворението на човека (Битие 2:5-25). Но косвено това е цялата трета глава на Битие.

Вторият разказ за сътворението на човека образува концептуално и стилово единство с описанието на първоначалната невинност, щастието на човека, а също и първото му падение. Като се има предвид конкретното съдържание на Христовите думи, взети от Битие 2:24, може да се включи в контекста поне първата фраза от четвърта глава на Битие, която разглежда зачеването и раждането на човека от земни родители. Това възнамеряваме да направим в настоящия анализ.

От гледна точка на библейската критика е необходимо веднага да се спомене, че първият разказ за сътворението на човека е хронологично по-късен от втория, чийто произход е много по-далечен. Този по-древен текст се определя като „яхвистки“, защото терминът „Яхве“ се използва за назоваване на Бог. Трудно е да не бъдете поразени от факта, че представеният там образ на Бога има доста значителни антропоморфни черти. Между другото четем, че „… Господ Бог създаде човека от пръст от земята и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание“ (Битие 2:7).

В сравнение с това описание първият разказ, т.е. този, който се смята за хронологично по-късен, е много по-зрял както по отношение на Божия образ, така и по отношение на формулирането на основните истини за човека. Този разказ произлиза от свещеническата и „елохистката“ традиция, от „Елохим“, терминът, използван в този разказ за Бог.

В този разказ сътворяването на човека като мъж и жена – за което Исус говори в своя отговор според Матей 19 – е вмъкнато в седемдневния цикъл на сътворението на света. Особено може да му се припише космологичен характер. Човекът е създаден на земята заедно с видимия свят. Но в същото време Създателят му заповядва да покори и да господства над земята (вж. Бит. 1:28); следователно той е поставен над света. Въпреки че човекът е строго обвързан с видимия свят, библейският разказ не говори за неговото подобие на останалите същества, а само на Бога. „Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде…” (Битие 1:27). В седемдневния цикъл на сътворението е очевидна прецизна степенувана процедура. Човекът обаче не е създаден по естествена последователност. Творецът сякаш спира, преди да го призове в съществуване, сякаш размишлява в себе си, за да вземе решение: „Да създадем човека по Наш образ, по Наше подобие…“ (Битие 1:26).

Равнището на този първи разказ за сътворението на човека, макар и хронологично по-късно, е особено от теологичен характер. Индикация за това е най-вече дефинирането на човека въз основа на връзката му с Бога. „По Божия образ го създаде“. В същото време то утвърждава абсолютната невъзможност човекът да бъде сведен до света. Още в светлината на първите фрази на Библията човекът не може нито да бъде разбран, нито напълно обяснен от гледна точка на категории, взети от „света“, тоест от видимия комплекс от тела. Въпреки това човекът също е телесен. Битие 1:27 отбелязва, че тази основна истина за човека се отнася както за мъжа, така и за жената: „Бог създаде човека по Своя образ… мъж и жена ги създаде.” Трябва да се признае, че първият разказ е кратък и лишен от всякаква следа от субективизъм. Той съдържа само обективните факти и определя обективната реалност, както когато говори за сътворението на човека, мъж и жена, по Божия образ, така и когато малко по-късно добавя думите на първото благословение: „Плодете се и се множете, и напълнете земята; покорете я и владейте над нея” (Битие 1:28).

Първият разказ за сътворението на човека, който, както забелязахме, е от теологичен характер, крие в себе си мощно метафизично съдържание. Нека не се забравя, че този текст от Битие се превърна в източник на най-дълбоките вдъхновения за мислители, които се стремяха да разберат „битието“ и „съществуването“. (Може би само третата глава на Изход може да издържи сравнение с този текст.) Независимо от някои детайлни и пластични изрази на пасажа, човекът е дефиниран там преди всичко в измеренията на битието и съществуването („esse“). Той е дефиниран по начин, който е повече метафизичен, отколкото физически.

На тази мистерия на Неговото сътворение („По Божия образ го създаде”) съответства перспективата за размножаване („Плодете се и се размножавайте, напълнете земята”), на това ставане в света и във времето, на онова fieri, което по необходимост е свързано с метафизичната ситуация на творението: на случайното битие (contingens). Точно в този метафизичен контекст на описанието на Битие 1 е необходимо да се разбере същността на доброто, а именно аспектът на стойността. Наистина, този аспект се появява в цикъла на почти всички дни на сътворението и достига своята кулминация след сътворението на човека: „Бог видя всичко, което беше направил, и ето, беше много добро“ (Битие 1:31). Поради тази причина може да се каже със сигурност, че първата глава на Битие е установила неоспорима отправна точка и солидна основа за една метафизика, а също и за една антропология и етика, според които ens et bonum convertuntur (битието и доброто) са конвертируеми). Несъмнено всичко това има значение и за богословието и особено за богословието на тялото.

На този етап нека прекъснем разсъжденията си. След седмица ще разгледаме втория разказ за сътворението. Според библеистите той е хронологично по-древен. Използваният току-що израз „теология на тялото“ заслужава по-точно обяснение, но ще го оставим за друг случай. Първо, трябва да се опитаме да разгледаме по-отблизо този пасаж от Битие, към който Христос прибягва.

 

Папа Йоан Павел II

Генерална аудиенция

Сряда, 12 септември 1979 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.