Генерални Аудиенции

Аз вярвам във възкресението на тялото

4 декември 2013 – Папа Франциск

Аз вярвам във възкресението на тялото

 

Скъпи братя и сестри, добро утро!

Днес искам да се върна към твърдението „Вярвам във възкресението на тялото”. Това не е проста истина и е всичко друго, но не и очевидно; живеейки потопени в този свят, не ни е лесно да проумеем една бъдеща реалност. Но Евангелието ни просветлява: нашето възкресение е строго обвързано с възкресението на Исус. Фактът, че той е възкръснал, е доказателство, че има възкресение на мъртвите. Бих искал да представя няколко аспекта относно връзката между Възкресение Христово и нашето възкресение. Той възкръсна и понеже Той възкръсна, ние също ще бъдем възкресени.

Първо, самото Свещено писание съдържа път към пълна вяра във възкресението на мъртвите. Това се изразява като вяра в Бог като създател на целия човек, душа и тяло, и като вяра в Бог Освободител, Бог, който е верен на завета със своя народ. Пророк Езекиил във видение съзерцава гробовете на изгнаниците, които са отворени отново и чиито сухи кости се връщат към живота благодарение на дъха на жив дух. Това видение изразява надежда за бъдещото „възкресение на Израел“, т.е. прераждането на един победен и унизен народ (вж. Ез 37:1-14).

Исус в Новия Завет довежда до изпълнение това откровение и свързва вярата във възкресението със собствената си личност и казва: „Аз съм възкресението и животът“ (Йоан 11:25). Нашият Господ Исус ще бъде този, който в последния ден ще възкреси онези, които са повярвали в него. Исус дойде сред нас, той стана човек като нас във всичко, освен в греха; по този начин той ни взе със себе си на обратния си път към Отца. Той, Въплътеното Слово, Което умря за нас и възкръсна, дава на своите ученици Светия Дух като залог за пълно общение в Неговото славно Царство, което ние зорко очакваме. Това очакване е източникът и причината за нашата надежда: надежда, която, ако бъде култивирана и пазена – нашата надежда, ако я култивираме и пазим – се превръща в светлина, която осветява нашата обща история. Нека го помним винаги: ние сме ученици на Този, който дойде, който идва всеки ден и който ще дойде в края. Ако успеем да осъзнаем по-добре тази реалност, ще бъдем по-малко уморени от ежедневието, по-малко затворници на ефимерното и по-склонни да вървим с милостиво сърце по пътя на спасението.

Друг аспект: Какво означава да се издигнеш отново? Възкресението на всички ни ще стане в последния ден, в края на света, чрез всемогъществото на Бог, Който ще върне живота на телата ни, като ги съедини отново с душите ни, чрез силата на Възкресението на Исус. Това е основното обяснение: тъй като Исус възкръсна, ние ще възкръснем; ние имаме надежда за възкресение, защото Той ни отвори вратата на възкресението. И тази трансформация, тази трансформация на телата ни е подготвена в този живот чрез нашата връзка с Исус, в Тайнствата, особено в Евхаристията. Ние, които се храним в този живот с Неговото Тяло и с Неговата Кръв, ще възкръснем като Него, с Него и чрез Него. Както Исус възкръсна със собственото си тяло, но не се върна в този земен живот, така и ние ще бъдем възкресени със собствените си тела, които ще бъдат преобразени в прославени тела. Това не е лъжа! Това е истина. Вярваме, че Исус е Възкръснал, че Исус живее в този момент. Но вярвате ли, че Исус е жив? И ако Исус е жив, мислите ли, че ще ни остави да умрем и няма да ни възкреси? Не! Той ни очаква и тъй като Той е възкръснал, силата на Неговото възкресение ще възкреси всички ни.

Последен елемент: още в този живот ние имаме в себе си участие във Възкресението Христово. Ако е вярно, че Исус ще ни възкреси в края на времето, вярно е също, че по определен начин ние вече сме възкръснали с него. Вечният живот вече е започнал в този момент, той започва през нашия живот, който е ориентиран към този момент на окончателното възкресение. И ние вече сме възкресени всъщност чрез Кръщението; ние сме включени в смъртта и възкресението на Христос и участваме в новия живот, в неговия живот. Следователно, докато чакаме последния ден, ние имаме в себе си семето на възкресението, като очакване на пълното възкресение, което ще получим като наследство. И поради тази причина тялото на всеки един от нас е ехо от вечността, затова винаги трябва да се уважава; и по-специално животът на тези, които страдат, трябва да бъде уважаван и обичан, за да могат да почувстват близостта на Божието царство, на това състояние на вечен живот, към което пътуваме. Тази мисъл ни дава надежда: ние вървим към възкресението. Да видим Исус, да срещнем Исус: това е нашата радост! Ние всички ще бъдем заедно – не тук на площада или другаде – радостни с Исус. Това е нашата съдбата!

 

Папа Франциск

Генерална аудиенция

Площад Свети Петър, сряда, 4 декември 2013 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.