Генерални Аудиенции

Аз вярвам във вечния живот

11 декември 2013 – Папа Франциск

Аз вярвам във вечния живот

 

Скъпи братя и сестри, добро утро.

Днес бих искал да започна последната серия от катехези относно нашето изповядване на вярата, като обсъждам твърдението „Вярвам във вечния живот“. По-специално ще разсъждавам върху Страшния съд. Не трябва да се страхуваме: нека слушаме какво ни казва Божието Слово. Относно това четем в Евангелието на Матей: когато Христос „дойде в славата Си и всичките ангели с Него… пред Него ще се съберат всичките народи и Той ще ги раздели един от друг, както пастир разделя овцете от козите и ще постави овцете от дясната Си страна, а козите отляво… И те ще отидат във вечно мъчение, а праведните във вечен живот” (Матей 25:31-33). , 46). Всеки път, когато мислим за завръщането на Христос и за Неговия окончателен съд, който ще изяви до крайните си последствия доброто, което всеки човек е направил или не е направил през земния си живот, ние сякаш се намираме пред мистерия, която се издига над нас, която ние дори не можем да си представим. Мистерия, която почти инстинктивно буди у нас чувство на страх, а може би дори и на трепет. Ако обаче добре разсъждаваме върху тази реалност, тя не може да не разшири сърцето на християнина и да стане причина за утеха и доверие.

В това отношение свидетелството на първите християнски общности звучи толкова емоционално. Всъщност те обикновено придружаваха празненствата и молитвите с бурното одобрение Maranatha, израз, съставен от две арамейски думи, които според начина, по който се произнасят, могат да се разбират като молба: „Ела, Господи!“ или като подхранена увереност чрез вяра: „Да, Господ идва, Господ е близо“. Цялото християнско откровение кулминира в това възклицание, в края на чудесното съзерцание, което ни предлага Йоан в Откровение (ср. 22:20). В този случай Църквата като невяста е тази, която от името на цялото човечество и като негов първи плод се обръща към Христос, нейния Младоженец, очаквайки с нетърпение да бъде обгърната в Неговите прегръдки: прегръдката на Исус, която е пълнотата на живота и пълнотата на любовта. Ето как Исус ни прегръща. Ако мислим за съда в тази перспектива, всеки страх и колебание избледняват и правят място за очакване и дълбока радост: това ще бъде моментът, в който ще бъдем съдени, най-накрая готови да бъдем облечени в Христовата слава, като със сватбена дреха, да бъдат отведени на пира, образа на пълното и окончателно общение с Бог.

Втора причина за увереност ни предлага наблюдението, че в момента на съда няма да останем сами. В Евангелието на Матей самият Исус предсказва как в края на времето онези, които са го последвали, ще заемат своето място в слава и ще съдят с него (срв. Матей 19:28). Тогава апостол Павел, пишейки до общността на Коринт, заявява: „Не знаете ли, че светиите ще съдят света?… Колко повече въпроси, свързани с този живот!” (1 Коринтяни 6:2-3). Колко красиво е да знаем, че в този момент, в допълнение към Христос, нашия Утешител, нашия Застъпник пред Отца (вж. 1 Йоан 2:1), ние ще можем да разчитаме на застъпничеството и добротата на толкова много от нашите по-големи братя и сестри, които са минали преди нас по пътя на вярата, които са предложили живота си за нас и които продължават да ни обичат неизказано! Светиите вече живеят пред очите на Бога, в блясъка на Неговата слава се молят за нас, които все още живеем на земята. Каква утеха буди тази сигурност в сърцата ни! Църквата е наистина майка и като майка тя търси доброто на децата си, особено на онези, които са най-далеч и страдат, докато намери своята пълнота в славното тяло на Христос с всички негови членове.

Друго предположение ни предлага Евангелието от Йоан, където изрично се казва, че „Бог изпрати Сина Си на света, не за да осъди света, но за да бъде светът спасен чрез Него. Който вярва в него, не е осъден; който не вярва, вече е осъден, защото не е повярвал в името на Единородния Син Божий” (Йоан 3:17-18). Тогава това означава, че този окончателен съд вече е в ход, той започва сега в хода на живота ни. Така присъдата се произнася във всеки момент от живота, тъй като обобщава нашата вяра в спасението, което присъства и действа в Христос, или на нашият скептицизъм, чрез който се затваряме в себе си. Но ако се затворим за любовта на Исус, ние осъждаме себе си. Спасението е да се отвориш за Исус, той е, който ни спасява. Ако сме грешни – а всички сме – ние го молим за прошка и ако отидем при него с желание да бъдем добри, Господ ни прощава. Но за това трябва да се отворим за любовта на Исус, която е по-силна от всичко останало. Любовта на Исус е велика, любовта на Исус е милостива, любовта на Исус прощава; но трябва да се отвориш и да се отвориш означава да се покаеш, да се обвиниш в нещата, които не са добри и които сме направили. Господ Исус даде Себе Си и продължава да ни дава Себе Си, за да ни изпълни с цялата милост и благодат на Отца. Тогава ние, в известен смисъл, можем да станем съдници на себе си, като се осъдим на изключване от общение с Бога и с братята. Затова не трябва да се уморяваме да бдим над мислите и нагласите си, за да можем още сега да предвкусим топлината и блясъка на Божието Лице – и това ще бъде красиво – което във вечния живот ще съзерцаваме в цялата му пълнота. Напред, мислейки за този съд, който започва сега, който вече е започнал. Напред, като го правим по такъв начин, че сърцата ни да се отворят за Исус и за неговото спасение; напред без страх, защото любовта на Исус е по-голяма и ако поискаме прошка за греховете си, той ще ни прости. Ето какъв е Исус. Тогава напред с тази увереност, която ще ни отведе до славата на небето!

 

Папа Франциск

Генерална аудиенция

Площад Свети Петър, сряда, 11 декември 2013 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.